DeFakto.bg DeFakto.bg
Заради натиска над здравните заведения и затрудненията на РЗИ за своевременна изолация на позитивни и контактни лица, ГЕРБ премахва от Закона за здравето (ЗЗ) текста, който предвижда задължително болнично лечение на заразените с коронавирус. Промените са внесени в края на миналата седмица от председателя на здравната комисия в парламента и шеф на групата на ГЕРБ Даниела Дариткова.
Според Дариткова, основните мерки за противодействие на К-19 и епидемичното му разпространение, трябва да се съсредоточат в ограничаването на заразените лица и техните контактни лица, а целта е да бъде намалена и административната тежест на РЗИ и да се прилагат „законосъобразно мерките за изолация и карантина“. „Основни причини за предприемането на законовите изменения са както регистрираните средно на ден около 4 000 новозаразени с COVlD-19 лица в страната, така и хроничният кадрови недостиг в РЗИ, натрупан през последните години, което възпрепятстват прилагането на противоепидемични мерки“, пише в мотивите.
И още: „Към момента, непрекъснато нарастващият брой заразени лица поставя в невъзможност РЗИ своевременно да изолират положителните лица и да карантинират техните контактни лица. Забавяне в известяване на засегнатите лица и връчване на предписания се наблюдава в различни региони на страната, в зависимост от регистрираната ежедневна заболяемост и предстои да обхване цялата, с което да се превърне в общонационален проблем“, казва Дариткова.
Тя предлага от чл.61 от Закона за здравето да отпадне формулировката, че болните от заразни болести, в т.ч. и COVID-19, подлежат на задължително „болнично лечение“. Според проекта остава само задължението за „задължителната изолация“.
В момента в в чл.61, ал.1 от закона, е записано, че на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
Покрай резкия ръст на новозаразените нашумяха фрапантни случаи, в които пациенти с коронавирус чакаха с часове линейки или обикаляха болници, за да бъдат приети. Някои не доживяха здравни грижи. Законопроектът не дава пряк отговор как ще бъдат предотвратени подобни случаи. Според юристи поправката „ по закон“ спестява на държавата осъждания заради отказано болнично лечение.
Промените предвиждат възможност регионалните здравни инспекции да могат да налагат карантина чрез обаждане по телефона, есемес или съобщение по електронната поща.
„Със законопроекта се предлага да се създаде нормативна възможност за връчване на предписанията за поставяне под карантина и изолация на съответните лица, чрез устно уведомяване или чрез цифрови съобщения, което да подпомогне дейностга на инспекциите в борбата с COVlD- 19 като намали натовареността на здравните инспектори при изпълнение на техните задължения и отговорности в областга на надзора и контрола на противоепидемичните мерки в контекста на COVlD- 19.“
Предписанието ще се издава от началника на съответната Регионална здравна инспекция, както и досега.Отпаднало е изискването да е по предложение на лекуващия лекар.
Продължителността ще се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор. Контактните лица няма да имат право да отказват изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.
Предлага се още при извънредна епидемична обстановка здравният министър да може да налага забрана за износ на лекарствени продукти с цел задоволяване на потребностите в страната.
Чл. 217д.
По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. или З от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. от Закона за здравето и до три месеца след отмяната им със заповед на министъра на здравеопазването може да се забрани износ на лекарствени продукти от територията на Република България с цел осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България.’
Създава се чл. 284и:
Чл. 284и. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в заповедта по чл. 2 17д, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000
Заради недостига на лекарства в аптеките миналата седмица Върховна касационна прокуратурата сезира министъра на здравеопазването, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ) и директора на Националната агенция по приходите (НАП) с проверка за недостига на медикаментите в болничните заведения и аптеките в страната. Включително и за износа на жизненоважни лекарства.
