Идния вторник Конституционият съд ще обсъди искането на президента на Република България за обявяване противоконституционност на решението на Народното събрание за създаване на Временна комисия за разглеждане на проекта за Конституция на Република България . В искането си президентът заяви, че Временната комисията няма компетентност да нанася промени във внесения законопроект, а проектът за нова Конституция се обсъжда, променя и приема само от ВНС.
По делото становища изпратиха и проф. Янаки Стоилов и Съюза на юристите в България, които съдът покани да изложат правни мнения. До момента проф. Екатерина Михайлова и проф. Пенчо Пенев агрументираха становища за противоконституционност на решението на НС от 2 октомври за създаване на Временна комисия, чиято задача е да обсъди и направи „конкретни предложения за промени във внесения законопроект“. И двамата по същество са категорични, че Народното събрание е надхвърлило своята компетентност, а решението противоречи на основния закон, тъй като само ВНС е компетентно да се произнася по проект за нова Конституция.
Според проф. Стоилов „определеният предмет на тази комисия надхвърля правомощията на парламента и така влиза в противоречие с Конституцията“. Професорът по конституционно право обръща внимание, че съдържанието на внесения проект за „нова“ конституция показва над 900/0 идентичност със съдържанието на текстовете на действащата конституция. Промените, които изискват свикване на ВНС, са само няколко на брой, казва Стоилов. „Това, че не са изпълнени изискванията за подготовка на нормативни актове — в кои случаи се приема нов закон и в кои закони трябва да се промени, е само поредна илюстрация на незачитане на съвременни правни стандарти“, сочи той. Според професора , „ с внасянето на този конституционен проект за уж нова конституция се преследват цели различни от тези, които има предвид конституционният законодател„.
СЮБ също излага аргументи за основателност на искането на президената. “ Народното събрание не е компетентно да прави изменения и допълнения по внесения проект в случаите по чл. 158 КРБ, както и при изцяло нова конституция, защото няма такава материална компетентност„, посочва СЮБ.
Правно мнение на проф. Янаки Стоилов
(с незначителни съкращения)
В отправеното до КОНСТИТУЦИОННИЯ съд искане реалният проблем се отнася до предмета на дейност на временната комисия, която трябва да се занимава с предложения от народни представители конституционен проект. Решаването на този проблем зависи от отговора на въпроса за характера на правомощието на НС по отношение на внесен съгласно чл. 159, ал. на КРБ проект за нова конституция. Следващата алинея 2 на същия член е единствената, която се отнася до поставения въпрос. Тази разпоредба определя времевия диапазон, в който трябва да се разглежда проекта — не порано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. По същество обаче уредбата е твърде оскъдна, защото единствено изисква „разглеждане” на проекта. Едва ли Народното събрание би могло да направи нещо повече от това да обсъжда целесъобразността от приемане на нова конституция, респективно от промяна на действащата конституция в хипотезите на чл. 158 на КРБ, както и качествата на внесения проект.
Следователно в случая не се развива конституционен процес, който преминава през отделни четения и промени на текстове, ЗАЩОТО тези правомощия са в изключителната компетентност на ВНС. Към този извод навежда следващата разпоредба на Конституцията — чл. 160, ал. 1, която възлага на НС да се произнесе с решение за произвеждане на избори за ВНС. На тази основа можем да разграничим правомощията на НС и на ВНС по отношение на инициативата и действията за приемане/изменение на конституция(та), а оттук и предметния обхват на дейностга на помощните органи (комисиите), които тези събрания създават.
При предишните промени на Конституцията на Република България са създавани временни комисии. В тези случаи обаче НС е осъществявало собствено правомощие за изменение и допълнение на основния закон, т.е. то е упражнявало решаваща власт, с която окончателно се произнася по обхвата и съдържанието на предлаганите промени. Сегашният случай е различен, защото се отнася до приемане на конституция, което изисква свикване на ВИС. Става дума за упражняване на първична учредителна власт в нейната пълнота. Внасянето на проект на конституция е задължителна предпоставка да се иска приемане на решение за провеждане на избори за ВНС. От своя страна решение на НС във връзка с предложения конституционен проект води до провеждане на избори и конституиране на ВНС и обсъждане от него на внесения в предишното събрание проект за нова конституция. Само Велико народно събрание може да изменя и допълва вече предложения проект или да изработи свой проект, който да обсъжда и приема, съобразявайки се преди това с чл. 162, ал. на КРБ.
Възлагането на временна комисия на Народното събрание (в случая на 44то НС) да прави предложения по конституционния проект означава, че такива предложения биха могли да се приемат от НС, за което то обаче няма правомощия. Правото на инициатива за приемане на нова конституция принадлежи най-малко на половината от народните представители и на президента (чл. 159, ал. на КРБ). Поставянето на задача на Временната комисия да „обсъжда и анализира проекта на Конституцията на РБ...“ няма правно значение, защото не води до възникване на правни последици. Народното събрание, вклочително негов помощен орган като въпросната временна комисия, не са научна колегия или дискусионен клуб. Проучванията и анализите, които би направила комисията, както и обсъжданията, провеждани от народните представители, са необходими за пълноценното разглеждане на внесения конституционен проект и произнасяне по въпроса за произвеждане на избори за ВНС. Другата задача, поставена на временната комисия — да „предлага конкретни предложения за промени” в проекта на конституция противоречи както на нормата, която посочва кой може да прави предложения за нова конституция (чл. 159, ал. 1 на КРБ), така и на изключителното правомощие на ВНС да приема нова конституция (чл. 158, т. 1 на КРБ). Допускането на възможност комисия да прави предложения, а Народното събрание да ги приема и така да ревизира внесения проект нарушава предвидения от Конституцията ред за разглеждане на проект за нова конституция. Пред Народното събрание има една единствена алтернатива — да приеме или не решение за свикване на ВНС на основата на внесения проект, а не да променя съдържанието на този проект — било по предложение на временна или постоянна комисия, било на народни представители, респективно на парламентарни групи. По изтъкнатите съображения т. 2 на Решението противоречи на чл. 158, т. 1 и чл. 159, ал. 1 на Конституцията на Република България.
Оттук нататьк въпросът е след като часта (т. 2) от Решението, която определя предмета на дейност на временната комисия, става неприложима, възможно ли е Комисията да действа. Ако Комисията в определения персонален състав продължи да съществува в срока, за който е създадена, тя не би имала с какво да се занимава поради липса на предмет. Няма обаче пречка Народното събрание да предефинира задачата на Комисията, така че тя да не противоречи на основния закон. Склонен съм да приема, че КС следва да зачита вътрешната автономия на НС, както и на всяка институция, чиито актове контролира. Тази автономия се изразява в избор на организационни форми и правни средства, чрез които държавните органи осъществяват своите функции, стига актовете им или части от тях да не нарушават установени конституционни изисквания, а оттук и действащия правен ред. В случая, който разискваме, нарушението на НС не е в това, че то е създало временна комисия (след като има задължение да разгледа КОНСТИТУЦИОННИЯ проект, то може да въложи на избрана от него комисия да го подпомогне в изпълнение на даденото му правомощие), а в това, че определеният предмет на тази комисия надхвърля правомощията на парламента и така влиза в противоречие с Конституцията. Следователно КС трябва да обяви за противоконституционна часта от оспорвания акт (от решението), която нарушава Конституцията и установения от нея ред. В последствие, ако НС прецени за целесъобразно, би могло да промени предмета на дейност на временната комисия, като й въложи друга(и) задача(и) във връзка с нейното предназначение, стига тези задачи да съответстват на правомощията на парламента. Например в разглеждания случай тя да предложи на НС становище по внесения конституционен проект.
Споделям критичните бележки в мотивите на искането на президента, който обръща внимание на неточната формулировка, дължаща се на членуването на термина конституция. Пълният член указва на определена конституция, а такава е действащата българска конституция. Няма как да предлагаш нова конституция, която би станала факт само след като се премине цялата процедура по внасяне, обсъждане и приемане на даден конституционен проект, а в същото време да говориш за „конституцията”. Може би вносителите са избегнали употребата на легалния термин „нова КОНСТИТУЦИЯ“ (глава IX на КРБ), давайки си сметка, че по същество те предлагат само няколко изменения и допълнения в сегашната конституция. По този начин вносителите на проекта осъществяват злоупотреба с правото на конституционна инициатива, защото се отклоняват от предназначението, за което е създадено това право.
Несполучливата редакция на наименованието и текста на решението е поредно доказателство (с отрицателен знак) за качеството на редица парламентарни актове през последните години. Не съм склонен обаче да приема, че в конкретния случай това е в степен, която нарушава принципа на правовата държава, защото волята на вносителите на проекта и на тези, които са го приели, може да бъде установена. Това се постига чрез коригиращо синтактично тьлкуване на мотивите, съпровождащи обсъждането на проекта за решение и на задачата, выложена от вносителите при създаване на Комисията.
Поставеният въпрос за ролята на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 на КРБ) заслужава специално внимание, но тук се ограничавам само до две съображения, отнасящи се към позоваването на този принцип. Вярно е, че редица нарушения на Конституцията засягат действието на принципа на правовата държава и върховенството на конституцията. Този факт допълва и подсилва извода за противоконституционност. Но тогава, когато разполагаме със специално основание за обявяване на дадена норма за противоречаща на конституцията, няма нужда винаги да се позоваваме на нарушаване на принципа на правовата държава. Обратното би означавало нарушаването на всяка конституционна норма да се третира и като нарушаване на чл. 4, ал. 1 на КРБ. В обсъждания тук случай, а и в редица други ролята на принципа е да служи за аргументация в юридическото обосноваване, без го превръщаме в ДОПЪЛВшО и дублиращо основание за установяване на противоречие с конституцията. Натрупването на такива нарушения, без съмнение, деформира правния ред и води до отслабване на правовата държава. Другата роля, в която принципът на правовата държава отчетливо се проявява, е когато служи като самостоятелно и единствено правно основание за обявяване на даден правен акт или негова част за противоречащ(а) на конституцията. Тогава принципът на правовата държава е последна преграда пред нарушаване на правния, включително на КОНСТИТУЦИОННИЯ ред. Неговата защита е правно средство, използвано най-вече от КС, за да блокира действието на норми и индивидуални актове, които противоречат на конституцията и по-общо на установения от нея правен ред.
Извън обхвата на отправеното от президента искане до Конституционния съд остава въпросът дали внесеният проект на конституция е годно средство, за да послужи за приемане на решение за провеждане на избори за Велико народно събрание. Решението на Народното събрание за създаване на временна комисия е само фрагмент и епизод от този политико-правен казус. Сравнението между текста на действащата конституция и на внесения проект за „нова“ конституция показва идентичност в тяхното съдържание, надхвърляща 900/0. При това промените, които изискват свикване на ВНС, са само няколко на брой. Това, че не са изпълнени изискванията за подготовка на нормативни актове — в кои случаи се приема нов закон и в кои закони трябва да се промени, е само поредна илюстрация на незачитане на съвременни правни стандарти. Според мен с внасянето на том конституционен проект за уж нова конституция се преследват цели различни от тези, които има предвид конституционният законодател. Обхващането на цялата досегашна конституционна уредба в това, което е наречено „проект на Конституцията”, по същество заобикаля изискването за ясно очертаване на обхвата на конституционната дейност на евентуално бъдещо Велико народно събрание (чл. 162, ал. I на КРБ).
Заключение: т. 2 на Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България, прието на 2 октомври 2020 г. от 44-то Народно сьбрание, която вьзлага на Комисията да предлага конкретни предложения за промени в него, противоречи на чл. 158, т. 1 и чл. 159, ал. на КРБ, поради което Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 на КРБ следва да я обяви за противоконституционна.
Становище на Съюза на юристите
(с незнаначителни съкращения)
Конституцията на Република България (КРБ) предоставя възможност за изменение, допълнение или приемане на нова конституция на два органа: обикновено Народно събрание и Велико Народно събрание (ВНС). Решението, предмет на конституционното дело, не е съобразено с реда, условията и компетентностга на органите при създаването на нова конституция.
Условията и реда за изменение и допълнение на конституцията от обикновеното Народно събрание са регламентирани в чл. 153 156 КРЫ Народното събрание има компетентност да изменя и допълва КРБ, извън въпросите предоставени за решаване на Великото Народно събрание в чл. 158 КРЫ Когато се предлага проект за приемане на изцяло нова конституция, не може да има съмнение, че и без да се посочва изрично ”нова конституция“ е очевидно, че става въпрос именно за такъв нормативен акт. Компетентностга за това обаче, съгласно чл. 159, т. 1-5 е предоставена изрично и пределно ясно само на Велико Народно събрание. От съдържанието на проекта се вижда, че се касае за приемане на изцяло нова конституция, без ограничения в предмета на регулиране. Между въпросите уредени в действащата конституция и тези, разработени в проекта, има пълно покритие по съдържание и обхват на решените въпроси.
При тези данни се налага извода, че представеният проект за конституция, по естеството си, съставлява проект за приемане на нова конституция на РБ, която може да бьде разгледана и приета само от Велико Народно събрание.
И обикновеното Народно събрание има определени правомощия при приемане на допълнения и изменения, без тези по чл. 158 КРБ, както и при приемането на изцяло нова конституция, но тези правомощия не са по съществото на решаваните въпроси, а имат само строго подготвителен (формален) характер.
Така за допустимостга на измененията и допълненията на действащата конституция, по въпросите, посочени в чл. 158 КРБ, както и при проект за нова конституция, предвидената процедура може да започне, ако искането е направено от най-малко 1/2 от кандидатите, или от президента (чл. 159, ал. 1 КРБ).
Проектът за нова конституция се разглежда от Народното събрание не по- рано от 2 месеца и не по-късно 5 месеца след внасянето му (чл. 159,ал 2 КРБ). Народното събрание не е компетентно да прави изменения и допълнения по внесения проект в случаите по чл. 158 КРБ, както и при изцяло нова конституция, защото няма такава материална компетентност. Създадената временна комисия може да анализира, обсъжда и предлага изменения и допълнение само по въпросите, по които има компетентност, но не и по въпросите по ЧЛ. 158 КРБ, както и при нова конституция. Такава компетентност няма и пленарния състав на обикновеното Народно събрание. Поради тази причина, временната комисия е създадена в противоречие с конституцията на РБ като й е выложейа компетентност, която не може да притежава.
Известна е практиката на Конституционния съд, съгласно която Народното събрание може да създава временни Комисии за подготовка и предлагане за решаване на въпроси, които са от компетентност на Народното събрания. В случая това изискване не е налице, поради което решението на Народното събрание се явява противоконституционно (чл. 79 от КРБ).
Разглеждането на проекта за нова конституция от обикновеното Народно събрание, съгласно чл. 159, ал. 2 КРБ съставлява проверка за наличието на формалните предпоставки за насрочване на избор за Великото Народно събрание, а те са:
- Редовно ли е сезирано Народното събрание;
- Кой е компетентен съгласно конституцията на РБ да ралледа поставените въпроси в проекта;
З. Има ли мотиви към проекта съгласно уа, Т.2 от допынителните разпоредби от Закона за нормативните акгове във връзка с чл.28, ал. 1 от сыщи закон;
- Спазен ли е срока за разглеждане на проекта посочен в конституцията;
- Има ли квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители, съгласни да се насрочат избори за Велико Народно събрание.
Решението за насрочване на избори за Велико Народно събрание се взема ако всички посочени по-горе формални предпоставки са налице. Ако някоя от тези предпоставки липсва, решение за провеждане на избори за Велико Народно събрание не може да се вземе валидно.
След избора и конституирането на Великото Народно събрание, ако всички предпоставки за свикването му са налице, то е обвързано задължително само от кръга на въпросите за решаването, на които е избрано, т.е. обемът на правомощията на ВНС по предмег са императивно определени от решението на обикновеното Народно събрание чл. 160, ал. 1 КРБ.
Съгласно чл. 160 КРБ Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство 2/3 от ВСИЧКИ представители на три гласувания. Заедно с решението на поставените въпроси като резултат, Великото Народно събрание е компетентно да даде юридически израз на решението си, когато е наложително да се създадат съответните правни норми. В това отношение ВНС е свободно да направи своя самостоятелна юридическа формулировка на в•сички решени от него въпроси, при задължителното съответствие на приегото решение по същество и създадения нормативен текст (Конституцията или нейното изменение). Това правомощие на Великото Народно събрание произтича от йерархичното му положение на най-висш законодателен орган, с предоставендта му върховна политическа и юридическа власт, отговорностга за Упражняването на която ВНС не споделя с никой друг орган.
С оглед на изложените съображения считаме искането на президента на РБ за основателно.
С УВАЖЕНИЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ