Последни новини
Home / Законът / Проследяването по трафични данни на болни и заразни е противоконституционно (допълнена)

Проследяването по трафични данни на болни и заразни е противоконституционно (допълнена)

Defakto.bg

Решението на Конституционния съд е взето с 10 на 2 гласа

Проследяването на болни и заразоносители по трафични данни, за да бъдат принудително лекувани или поставени в изолация е противоконституционно.

Това реши Конституционният съд (КС) днес с 10 на 2 гласа. На “особено мнение” са останали съдиите Анастас Анастасов и Павлина Панова. Докладчик по делото е съдия Таня Райковска.

Решението става особено актуално днес, след като ГЕРБ поиска да се зачертае дори задължителното болнично лечение на пациентите с Ковид-19, заради дефицитите в здравеопазването. Но не и дадените правомощия на МВР да ги следи чрез трафика.

Правомощието на МВР за проследяване по данни от телефонни разпечатки, имейли и др. на болни и заразоносители за принудително вкарване в болница или поставяне под изолация бе дадено на МВР при приемането на извънредния закон. Предложи го Димитър Лазаров (ГЕРБ) директно за второ четене и чрез извънредния закон то бе записано в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Нещо повече – данните се предоставят от операторите в ситуацията на извънредност, без предварително съдебно разрешение и без ясен времеви хоризонт. През пролетта се твърдеше, че мярката е за ограничаване на заразата с Ковид-19.

Тези норми от ЗЕС бяха оспорени пред Конституционния съд от 63 депутати от БСП като нарушаващи правото на личен живот на гражданите, на тайната на кореспонденцията и на другите съобщения заради  изключително широкия кръг лица, които могат да бъдат следени, липсата на ясни времеви ограничения, на предварителен и същински съдебен контрол.

Нарушена е пропорцията между правата и “необходимостта” от тяхното ограничаване в защита на по-висши интереси, категорични са мнозинството конституционни съдии. Нещо повече – налице е тотално превантивно събиране на трафични данни, заявяват те.

КС е надхвърлил пределите на конституционния контрол по същество, очертан в искането, то ест налице е свръхпетитум, категорични са на свой ред двамата несъгласни. И още – законовите разпоредби са неправилно интерпретирани, “времеви хоризонт” има – при добросъвестно тълкуване на закона, а залагането отнапред на недобросъвестност от органите на МВР е необосновано. Панова и Анастасов смятат също, че в случая балансът между индивидуалните права и общия интерес е спазен.

Съобщението на КС:

“Днес, 17.11.2020 г., Конституционният съд се произнесе с решение по к.д. № 4/2020 г., с което обяви за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно  изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.).”

Из решението на КС

Съдия Таня Райковска

За европравото и решенията на Съда на ЕС

… От значение по настоящото дело, включително и с оглед позоваването от сезиращия субект и от предоставилите  становища и правни мнения по делото,  на релевантната  правна уредба  на Европейския съюз, е отчитането на ключови в материята на запазване на трафичните данни и достъпа до тях разбирания, поддържани  в юриспруденцията  на СЕС, и намерили израз  в решенията на българския конституционен съд – Решение № 2/2015 г. по к. д. № 8/2014 г. и Решение № 8/2019 г. по к. д. № 4/2019 г.

Според Решение на СЕС  по дело С-293/12 Digital Rights Ireland (EU:C:2014:238), с което е обявена за невалидна Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО, Директива 2006/24/ЕО не предвижда ясни и точни правила, определящи обхвата на намеса в основните права, закрепени в чл. 7 (право на зачитане на личния живот) и чл. 8 (право на защита на личните данни) от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), както и че от тази директива произтича особено обширна и тежка за правния ред на Съюза намеса в посочените  основни права, без тази намеса да е точно уредена с разпоредби, които да могат да гарантират, че тя действително се свежда до строго необходимото.

В решение  на СЕС от 21 декември 2016 г.  по съединени дела С-203/15 и С-698/15  Tele2 Sverige и Watson и др. (EU:C:2016:970) се споделят изцяло направените изводи в цитираната практика и линията на разсъждения относно запазването на лични данни и достъпа до тях в контекста  на чл. 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), както и на чл. 5, който гарантира конфиденциалността на съобщенията и свързания трафик на данни. Съгласно изречение първо и второ на чл. 15, параграф 1 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации „ държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е. държавната сигурност), отбраната, обществената безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива [95/46]. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи [запазването] на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф.“

С  обсъжданото решение СЕС дава ясни и категорични насоки относно тълкуването на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации в светлината на ХОПЕС. Според СЕС националната правна уредба следва да се основава на обективни критерии за определяне на обстоятелствата и условията, при които на компетентните национални органи трябва да се предоставя достъп до данните на абонатите или на регистрираните ползватели. Съгласно цитираното решение: „чл. 15, § 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с чл. 7, 8 и 11 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се  тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда: – общо и  неизбирателно запазване на всички данни от трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели, – … национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност , и  – …  не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура…“.

Съдът изяснява, че чл. 15 от Директивата допуска държавите да въвеждат изключения от принципното задължение за гарантиране на поверителността на личните данни (гарантирани с чл. 5, 6 и 9), но тези изключения следва да се тълкуват стриктно, защото иначе дерогирането на това задължение може да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа на поверителност. СЕС подчертава, че изключенията трябва да бъдат строго пропорционални на предвидената цел.

Заслужава да се отбележи, че с решение от 13.05.2020 г., PL. ÚS 13/2020-103 Конституционният съд на Словашката република се е произнесъл по искане за преустановяване действието на разпоредби от словашкия Закон за електронните съобщения, приети за целите на борба с разпространението на пандемията от COVID-19. Приема, че атакуваните законови норми предвиждат общо и недиференцирано съхранение от доставчиците на далекосъобщителни услуги на данни за местоположение и идентификация, които при поискване се предоставят на Агенцията за обществено здравеопазване  на Словашката република.

Конституционният съд на Словашката република  подчертава, че „продължаващата пандемия изисква разгръщане  на бързи и авангардни решения за защита на живота и здравето на населението, но в същото време следва да се гарантира, че бързите темпове,  с които настъпват промените в този период, не водят до неволно ерозиране на върховенството на закона“.

Посочената практика на СЕС е свързана с конституционните стандарти, към които трябва да се придържа националният законодател.

Защо уредбата в ЗЕС е противоконституционна

  • Възможността   органите на МВР да имат  достъп до трафични данни за местонахождение, събирани общо и неизбирателно  за период от шест  месеца, относима и към оспорената разпоредба на чл. 251б, ал. 2, изречение трето  ЗЕС, във връзка с чл. 61 ЗЗ, се явява несъразмерна в контекста на обществените отношения, които  регулира. Те по дефиниция са свързани с  определен и ограничен период от време, който в общите случаи е  значително по-кратък от общо предвидения  шестмесечен срок, а именно: докато трае задължителната изолация и/или лечението на съответното лице (а тя се определя от различни здравни органи, извършили диагностициране и предписали съответен режим и лечение). В обсъжданата хипотеза, отнасяща се до инфекциозните болести и общественото здраве, за нуждите на принудителното “довеждане“ на отклонилите се от задължителна изолация или лечение, достъпът до данните  на  тези лица не следва да се обвързва с общия  срок от шест месеца, а да се допуска само за времето от момента на налагане на болничното лечение и/или задължителната изолация занапред, до момента на отпадане необходимостта от задължителна изолация, съответно до излекуване на болния, въз основа на представена от здравните органи надеждна, но в същото време и чувствителна  информация за  конкретното здравословно състояние на дадено лице, която не следва да става обществено достояние без негово съгласие.

Налице е непропорционален характер на предвидения от законодателя  и относим към конкретната хипотеза, уредена от  чл. 251б, ал. 2, изречение 3 ЗЕС, общ шестмесечен срок, приложим за всички случаи, налагащи запазване на трафични данни, независимо от вида на данните, специфичния кръг засегнати лица и независимо от особеностите на целите, за които тези данни се съхраняват. Дефинираната специална цел – принудителното изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 ЗЗ, които са отказали или не изпълняват задължителната изолация и лечение, налага строго отграничаване както на лицата, спрямо които е приложима, така и определяне  на необходим и подходящ срок, съобразен с особеностите на предвидените в чл. 61 ЗЗ случаи.

  • Неприемлив е законодателен подход, при който към обща регламентация се включва чрез препращане и такава, която има предмет, чието естество изисква самостоятелна, отделна уредба, предполагаща съобразяване с неговата специфика.

В случая общото и неизбирателно запазване  на трафични данни по отношение на всички лица за срок от половин година, при неотчитане особеностите на конкретните медицински цели, засягащи само определен, ограничен кръг лица и постижими в срокове, далеч по-кратки от шест месеца,  е конституционно нетърпимо, защото влиза в колизия с принципа на пропорционалност, като измерение на правовата държава – ефектът на ползата за приоритетно защитени интереси на обществото трябва да е пропорционален на негативните последици за статуса на субектите на ограничаваното право. Така определеният от законодателя  срок се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп – прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели.

Посредством достъпа до натрупаната в продължение на шест месеца  база данни за лицата, ползващи електронни услуги, незабавно и без ясни  нормативни критерии за съдържанието на мотивите за исканите данни,  които в  последствие се излагат пред  съда,  за оправомощените структури на МВР се открива просторен информационен хоризонт, който им позволява не просто да локализират лицето, което не изпълнява задължителна изолация и болнично лечение, но както беше посочено вече, да узнаят трайните, обичайните и инцидентните му прояви, а също и да систематизират по различни критерии местата, които посещава трайно, често, рядко или инцидентно, както и неговите контакти с други лица.

  • Незабавният достъп на органите на МВР до трафични данни в конкретната  хипотеза, без изискване за представяне на  доказателства за  наложителност на принудително изпълнение на предписана от здравни органи задължителна изолация или лечение, както и отсъствието на нормативни изисквания към мотивите, обусловили искането, препятства извършването на правилна преценка от съда, включително  за законосъобразност и основателност, и би повлияло на ефективността на  последващия съдебен контрол.

Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на  предписани от здравните власти задължителни здравни мерки – задължителна изолация и лечение на определени заразни болести по чл. 61 ЗЗ на конкретни диагностицирани лица, за които се твърди, че не изпълняват тези предписания,  представлява  сериозно, непропорционално навлизане в правото на  неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

… След като оспорваните допълнения в ЗЕС, макар и приети по повод възникнало извънредно положение и епидемична обстановка, се прилагат не само за периода на извънредното положение, а остават да действат постоянно, веднъж инкорпорирани в закона, е следвало да се съобрази спецификата на въведените ограничителни мерки, по повод инфекциозни заболявания, които се характеризират с начало, карантинен период, задължителна изолация и /или лечение и край, определени по строги правила чрез медицински дейности и документи, издавани от здравни органи за всеки отделен случай. Единствено тези обстоятелства  биха могли да служат за отправна точка при изработване  на критерий за  определяне  на необходимия и подходящ период  на   достъп  от органите на МВР  до трафичните данни   на съответните диагностицирани  лица.

Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива –  в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима. Затова достъпът до трафични данни за местоположение за целите на противодействие на пандемията в атакувания нормен комплекс е уредена в несъответствие  с Конституцията.

 

About De Fakto

Проверете също

Кадровиците приеха безмълвно и “за сведение” доклада на съдия за свършеното в Брюксел

Без никакъв дебат и “за сведение” Съдийската колегия прие доклада на Катерина Енчева за свършеното …

Съдът на ЕС: Прокурорите не са „изпълняващ съдебен орган“ за европейската заповед за арест, ако министър им дава указания

Прокурорите в Нидерландия не са „изпълняващ съдебен орган“ за целите на изпълнението на европейска заповед …

Един коментар

  1. Савена

    Питам се кога Конституционният съд ще се произнесе и против носенето на бурки (маски) и принуждаването към това?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.