Последни новини
Home / Законът / Доц. Христо Паунов до КС: Временната комисия за нова Конституция противоречи на основния закон

Доц. Христо Паунов до КС: Временната комисия за нова Конституция противоречи на основния закон

Defakto.bg
Доц. д-р Христо Паунов, Пловдивски университет

Още един академичен юрист обяви  пред КС, че решението на  Народното  събрание за създаване на Временна комисия за “конкретни предложения за промени във внесения законопроект” за нова Конституция,  е в противоречие с основния закон.  Това е  доц. д-р Христо Паунов от  Юридически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“Мнението е по покана на съда във връзка с  дело № 12 на КС,  което бе образувано по искане на президента.  Държавният глава оспори  решението на НС с аргумента, че е навлязло в територията на въпроси, които са от компетентност само на  ВНС.

До момента  правни становища изразиха проф. Янаки Стоилов,  Съюзът на юристите в България,   проф. Екатерина Михайлова и проф. Пенчо Пенев.  Те са  категорични  –  Народното събрание е надхвърлило своята компетентност –  само ВНС е компетентно  да се произнася по проект за нова Конституция. Мотивите са  разнообразни. Проф. Стоилов,  отбеляза, чесъдържанието на внесения проект за „нова“ конституция над 90%  сочи идентичност на съдържанието на текстовете му с  действащата  конституция. “Това, че не са изпълнени изискванията за подготовка на нормативни актове — в кои случаи се приема нов закон и в кои закони трябва да се промени, е само поредна илюстрация на незачитане на съвременни правни стандарти”,  сочи той.  Оценката му е,  че : ” С внасянето на този конституционен проект за уж нова конституция се преследват цели различни от тези, които има предвид конституционният законодател. Категоричен е, че  ако “комисията в определения персонален състав продължи да съществува в срока, за който е създадена, тя не би имала с какво да се занимава поради липса на предмет”. 

СЮБ също посочи аргументи за основателност на  искането на президената. ” Народното събрание  не е компетентно да прави изменения и допълнения по внесения проект в случаите по чл. 158 КРБ, както и при изцяло нова конституция, защото няма такава материална компетентност”, посочва и СЮБ.

Сериозен  довод за  противоконоституционност на решението на НС за Временна комисия  изложи  и проф. Пенчо Пенев:  “Ако  Народното събрание може да създава Комисия да разсъждава по съдържанието на проекта,  това означава огледално да приемем, че по същия начин Народното събрание би могло да постъпи и ако  предложението за нова Конституция и свикване на Велико народно събрание се прави от другия равнопоставен (по конституционната уредба, предвидена в чл. 159, ал. 1) субект за упражняване на такава инициатива — президента.  А подобно действие спрямо него би било откровено противоконституционно заради  принципа за разделение на властите и принципа за правовата държава“, каза професорът.

Проф. Екатерина Михайлова подчерта, че решението на парламента противоречи на  върховенството на основния закон, както и принципите за правна сигурност и предвидимост, които характеризират правовата държава – чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Конституцията

Към тези мнения със свои аргументи се присъединява и  доц. д-р Христо Паунов, който обсновава извода, че решението за създаване на Временна комисия за разглеждане проекта,  противоречи на Конституцията.   Единственият вьпрос, по който Народното събрание ще трябва да се произнесе, е този за приемането или за неприемането на решение за свикване на ВНС.  Той обръща внимание на състава на комисията, който е различен от обявения в решението на НС, нещо което  е  колизия с принципа на правовата държава, установен в Конституцията”.”  Отделен е въпросът за легитимностга на решенията на така създадената Временна комисия,  доколкото въобще тя може да приема някакви решения”, посочва  Паунов.

 

Цялото правно мнение:

(с незначителни съкращения)

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

С Определение на Конституционния съд от 20.10.2020 г. и писмо на председателя на Конституционния съд из,х. № 232 КД от 20.10.2020 г. към мен е отправена покана да представя правно мнение по конституционно дело № l2 от 2020 г. Производството е образувано по искане на Президента на Република България за установяване на Противоконституционност на Решение на Народното събрание за съ.здаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България от 2.10.2020 г. (обн.. ДВ. ф. 86 от 6.10.2020

  1. Конституционните правила се сьздават,  за да могат те да бъдат възможно най дълго и ycneшно прилагани – това е стремежът на конституционния  законодател. Конституцията не е вечна — при нейното по-дълго прилагане периодично се поставя въпросът за нейното реформиране.

Реформирането на основния закон се извършва сьс средствата и механизмите, които са заложени в самия него. Ревизията на конституцията е основния начин за това реформиране. Тя е чэедена в целия комплекс правни норми, съдържащ се в лава девета на Конституцията на Република България и предвиденият  двоен режиим  за ревизия на Конституцията.

В случай, че бьдат предложени изменения и допълнения попадащи в компетенциите на обикновеното Народно събрание,  процедурага се развива по строго определен в Конститщията ред. който се различава съществено от другия режим за изменение и допълнение на Конститущията за приемане на нова Конституция,  предвиден за изключителната компетентност на Великото Народно събрание (ВИС). И в двата случая обаче процедурата е максимално усложнена и продьлжителна във времето,  което е вид гаранция,  че конституционната ревизия ще е в резултат на внимателна, професионална и компетентна преценка, базираща се на общоприемливи за представените в парламента политически сили решения, включително на консенсус.

  1. Съгласно чл. 159. ал. 2 от Конституиията на Република България, проектьт за нова Конституция (внесен по реда на чл. К 59. ал. I от КРБ) „ се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му”.

Първият срок “не по-рано от два месеца“ е предназначен за обстойно запознаване на всички народни представители с проекта нова на Конституцията. Това е времето,  в което могат да се провеждат различни проучвания за последиците от приемането на новия основен закон,  да се провеждат консултации между представените в парламента политически сили, да се разясняват на общественостга причините и факторите, които обуславят и налагат евентмално приемане на нова Конституция на държавата.

Вторият срок “не по-късно от пет месеца месеца” е предназначен за своевременното гласуване на решение по чл. 160. ал. 1 от КРБ и не позволява неоснователно забавяне или отлагане на приемането или отхвърлянето на такова решение.

Ако действащото обикновено Народно събрание прецени, че приемането на нова Конституция е изключително необходимо,  то с мнозинство от две трети от общия брой народни представители ще вземе решение за провеждане на избори за Велико Народно събрание (чл. 160, ал. I от КРБ). От разпоредбите на чл. 159, ал. 1 и чл. 160, ал. 1 от основния ни закон може да се направи извода, че конституционният законодател придава на инициативата по чл. 159, ал. 1 от КРБ, значението на предложение за гласуване на  решение по чл. 160, ал. 1 от КРБ.

Внесеният по реда на чл. 159, ал. 1 от КРБ проект „се разглежда от Народното сьбраниие” като парламентът има право само да обсьжда този проект, но не и да прави каквито и да било промени в него.  Тоест, единственият вьпрос, по който Народното събрание ще трябва да се произнесе след провеждане на дискусии,  обсьждания, анализи, проучвания и т.н., е въпросьт за приемането или за неприемането на решение за свикване на ВНС.

3. Сьгласно чл. 158, т. I от КРБ  правомощие на Великото Народно събрание е приемането на нова Конституция. В условията на  съществувашата държава,  Великото Народно събрание,  сьгласно чл. 162, ал. I от КРБ е ограничено в своя предмет на дейност, тьй като то решава само тези вьпроси  за които е избрано.  Самият факт обаче,  че то може да приеме нов основен закон на дьржавата по несъмнен начин подчертава изцяло учредетелните правомощия.  Тук трябва да се открои една особеност на конституционната уредба относно приемането на нова Конституция, а именно „ограничителният” момент, свързан с това,  че Великото Народно събрание ще трябва да работи върху проекта на нов основен закон,  който е бил внесен, съгласно чл. 159, ал. I от КРБ в обикновеното Народно събрание и чието внасяне е било преценено като изключително необходимо,  парламентът с мнозинство от две трети от общия брой народни представители да вземе решение за провеждане на избори за ВНС.

Конституцията на Република Бьлгария не предвижда правенето на каквито и да е било „корекции“ и предлагане на предложения за промени в така постьпилия проект на нова Конституция. Тоест,  тук има „предопределяне” относно това, какво точно ще се разглежда като проект във ВНС.

4.  Народното събрание със свое решение, което  е прието на 2 октомври 2020 г и е обнародвано в ДВ. бр. 86 от 06.10.2020 г.. създава Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията  на Република България. Като правно основание за създаването на комисията са посочени чл. 79 от  КРБ,  чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събраниие (ПОДНС) и параграф 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС.  Никъде обаче не се посочва,  че това става в рамките на вече започнала процедура за приемане на нов основен закон по смисъла на глава девета от КРБ.  Заслужава да се отбележи,  че в същото това решение на парламента съществува и друга неяснота – никъде не е отбелязано изрично за кой точно проект става дума – не е посочена сигнатурата на проекта и датата на внасянето му. Тази неяснота води до съществено затруднение относно правилното разбиране и тьлкуване на решението.

Говори се се за „проект“ в единствено число, но е въз.можно в Народното събрание да постьпи (постъпят) и друг(и) проект(и) на основен закон (внесен(и) например от друга група народни предс гавители или от държавния глава), а това би означавало, че за всеки следващ постъпил проект Народного събрание не трябва  свое решение да сьздава нова временна комисия. Трудно се разбира смисъльт на създадената решението правна уредба.

Спорен е въобще въпросьт за необходимостга от подобна КОМИСИЯ,  имайки предвид досегашната практика по приемане на промени в сега действащата Конституция. Създаването на временни  комисии, които “да играят ролята”  на водещи комисии при извършването на досегашниге пет поправки на основния ни закон е било закономерна последица от цялата логика на специалния законодателен процес,  който се извършва  в рамките на обикновеното Народно събрание при ревизиране на определени конституционни текстове. Приемането на нова Конституция е процес, който се извьршва изцяло във Великото Народно събрание, което е суверенно в правото си само да определи вьтрешните си правила за организация и дейност, а чрез тях и пьтят на проекта за нова конституция „през комисииите”, които то ще създаде.  Даването на правомощието на създадената с горепосоченото решение на НС Временна комисия да „предлага конктренти предложения за промени” в проекта за нова Конституция води до извода, че 44-то Народното събрание не прави разлика в процедурата по промени в действащата Конституция, извършвани от обикновено НС, и в процедурата по приемане на нова Конституция от ВНС. Това са две отделни и различни процедури, чието “механично „смесване“ противоречи на целия конституционен смисъл, заложен в глава девета на КРБ.

  1. В т. 3 от решението на Народного събрание за създаване на Временна КОМИСИЯ за разглеждане на проект на Конституцията на Република България от 2.10.2020 г. (обн.. ДВ. бр. 86 от 6. lO.2020 г.) се казва, че „комисията се състои от осемнадесет  членове – по трима от всяка парламентарна група и трима  нечленуващи в парламентарна група народни представители в това число председател и заместник-председател.”  В същото време в т. 4 на същото решение се посочва,  че се избира ръководство и състав на комисията и са изброени поименно само десет народни представители. Сам по себе си този факт води до противоречиво разбиране и тълкуване на  волята на Народното събрание.

Трайно установена парламентарна практика е при сьздаването на временни комисии в Народното събрание в  решението да се посочва общата  численост на комисията, броят на  членовете от всяка една парламентарна група и на нечленуващите в парламентарна група народни представители, както и посочването на поименния състав на временната комисия. Наличието на противоречие между т. З и т. 4 от горецитираното решение на НС противоречи на изискването за недвусмислие, яснота и точна определеност на правната уредба. В случая правните предписания са неясни, противоречиви и двусмислени,  което по своята същност представлява колизия с принципа на правовата държава, установен в Конституцията. Отделен е въпросът за легитимностга на решенията на така създадената Временна комисия,  доколкото въобще тя може да приема някакви решения. Предвид посоченото по-горе противоречие спорно е при какъв кворум може да заседава комисията и с какво мнозинство да приема своите актове.

Кьм посочените по-горе разсъждения биха могли да се добавят и още факти и аргументи, които сочат противоречие на така приетото решение на НС с Конституцията на Република България.

Предвид гореизложеното считам,  че е Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България, прието от 44-то Народно събрание на 2 октомври 2020 г.. обнародвано в ДВ, бр. 86 от 06.10.2020 г. противоречи на Конституцията на Република Бьлгария.

 

About De Fakto

Проверете също

Съдът на ЕС: Прокурорите не са „изпълняващ съдебен орган“ за европейската заповед за арест, ако министър им дава указания

Прокурорите в Нидерландия не са „изпълняващ съдебен орган“ за целите на изпълнението на европейска заповед …

Мая Кончарска е новият председател на РС – Кнежа

Единодушно, с 9 “за” Мая Кончарска бе избрана за председател на Районен съд – Кнежа. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.