Последни новини
Home / Законът / Правната комисия не прие Пленумът на ВСС да подбира европейските делегирани прокурори със 17 “за”

Правната комисия не прие Пленумът на ВСС да подбира европейските делегирани прокурори със 17 “за”

Defakto.bg

Процедурата ще се развива в Прокурорската колегия, по вътрешни правила

Очаквано, мнозинството в правната парламентарна комисия отхвърли предложенията за ясен ред и процедура за подбор на европейските делегирани прокурори от България, най-вече за това изборът им да се прави от Пленума на ВСС и то с квалифицирано мнозинство от 17 “за”. С 6 “за”, 1 “против” и 11 “въздържали се” тези идеи на Крум Зарков (БСП) и група бяха отхвърлени.

Никой не подкрепи предложенията на Красимир Янев и други независими подборът да е от Общото събрание на прокурорите в страната.

С леки редакции, правната комисия, председателствана днес от Десислава Атанасова, одобри за второ четене изцяло проекта, внесен от Министерския съвет. А той предвижда подборът на делегираните прокурори от новата Прокуратура на ЕС да е от Прокурорската колегия на ВСС и то без специални законови правила, с обикновено мнозинство. Представям си го така – колегията приема вътрешни процедурни правила и после отправя покана за кандидатиране, обяви зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

Европейските делегирани прокурори са онези, които ще работят “на терен”, в съответната държава, по делата за злоупотреби с финансите на Евросъюза. Те се предлагат от държавата-членка, но се назначават от колегията на новата Европейска прокуратура по предложение на европейския главен прокурор.

А принципният спор у нас е за тяхната действителна независимост и начините да се гарантира тя. Както е известно, член на Прокурорската колегия по право е и обвинител №1, а всичките й членове (поне в настоящия състав) са негови бивши – и бъдещи (след изтичането на мандата в съвета) негови подчинени.

Проектът на правителството, който вероятно ще получи и окончателното “да” на мнозинството в пленарната зала, е за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Без запис, че ще работят само по европейските дела

Промените в НПК се оказаха почти безспорни – че европейските делегирани прокурори не се подчиняват на разпорежданията на по-вишестоящи и на обвинител №1, както и че актовете им изобщо не подлежат на националния контрол.

Но с едно изключение – Зарков и група предлагаха редакция в НПК, която да гарантира, че европейските делегирани прокурори ще се занимават само с евроделата, а не пътьом и с други производства у нас.

“Не отричаме, че Регламентът предоставя възможност европейските делегирани прокурори да могат да работят и по други дела, но ние можем да приемем, че те екслузивно ще работят по делата на Европейската прокуратура. Това са доста дела и тепърва ще нарастват, тъй като ще получаваме средства по възстановителните механизми. Ще спечели и независимостта, ако този прокурор знае, че в нито един момент не е подчинен на йерархичната структура на ПРБ. А не в едни случаи да е независим, а в други – не”, обяви Крум Зарков.

Не се прие, той като подобно ограничение нямало да е правно издържано, а можело и да е опасно. Иначе се подразбирало, че делегираните прокурори ще работят само или поне основно по европейските дела.

Зам.-министър Евгени Стоянов: “Самият регламент позволява европейските делегирани прокурори да работят и по национални дела. Нашето правно разбиране е, че не може в националния закон да ограничаваме тези възможности. Идеята на г-жа Кьовеши наистина е  делегираните прокурори да работят на пълно работно време, очевидно ще е само по европейски дела, но чисто правно няма да е издържано вкарването на такова ограничение в НПК”.

Красимир Ципов пък илютрира: “Ако разследвайки престъпление, свързано с правомощието му като европейски делегиран прокурор, открие данни и за друго, свързано с това престъпление, защо да не работи и по второто производство, като е налице ясната връзка между престъпленията? Тепърва започва конкретното прилагане на Регламента, няма да са чак толкова чести случаите, когато ще му бъдат разпределени и други дела, затова не е необходимо в случая да се самоограничаваме, като посочим, че ще се занимава САМО с тези дела”.

Кой може да е делегиран прокурор

Това е друг важен момент. В проекта на МС подобно изрично уточнение няма. В проекта на Зарков и група – вече по съдебния закон – изрично се изписва, че в процедурата за подбор могат да участват прокурори, съдии и следователи, то ест целият магистратски спектър и то ако имат поне 8 години профеионален стаж.

Могат да кандидатстват и съдии, и прокурори, и следователи – няма спор за това, увери зам.-министър Стоянов.

Предложението на опозицията отново не бе прието.

Процедурата все пак ще се развива само в Прокурорската колегия

В проекта на Зарков и група освен вземането на решение от Пленума на ВСС, където съвместно заседават съдии и прокурори, се разписваше и специална публична процедура по номиниране, представяне на документи, изслушване, подобна на тази за “тримата големи”. А ако никой кандидат не получи нужните 17 “за” от Пленума, процедурата започва отначало.

Така нещата ще са прозрачни и ясни, мотивира Зарков.

Ако не се съберат 17 гласа и проведем няколко подред процедури няма ли всъщност да се блокира изборът на европейски делегирани прокурори от България? – попита Христиан Митев (Обединени патриоти).

Да, това прави процедурата за подбор по-трудна. Но е гаранция, че изборът няма да е наложен от една от квотите, от едно от мнозинствата, което е логика за политическите органи. Това е още една гаранция за независимост – отговори Крум Зарков.

Зам.-министър Стоянов: “Европейските делегирани прокурори са част от ПРБ и е редно подборът да е от Прокурорската колегия. Венецианската комисия е обръщала внимание да се избягват ситуации, в които съдии участват в кадровия подбор на прокурори и обратното.

Любомир Талев от Минитерството на правосъдието обяви, че идеята влиза в разрес с Конституцията, според която двете колегии на ВСС поотделно кадруват съдии, от една страна, и прокурори и следователи – от друга.

Филип Попов (БСП) бе категоричен: Няма разнобой с Конституцията. Шом кандидатите могат и да не са прокурори, цитираният текст от основния закон няма касателство към процедурата, която е за подбор, не за назначаване.

Зарков: В предложенията на кабинета изобщо не е ясно кой има право да се яви на подбора и по какви правила ще се провежда. На кого се обажда кандидатът – на някой от ПК ли, как заявява желанието си? Ако не приемате нашите предложения, дайте друг вариант, но не оставяйте този вакуум за съмнения.

Зам.-министър Стоянов: В Регламента изискванията са ясни, Прокурорската колегия може да приеме правила за подбора, без да ги оправомощаваме. Предтавям си го като приемане на вътрешни правила и после отправяне на публична покана.

About De Fakto

Проверете също

Кадровиците приеха безмълвно и “за сведение” доклада на съдия за свършеното в Брюксел

Без никакъв дебат и “за сведение” Съдийската колегия прие доклада на Катерина Енчева за свършеното …

Съдът на ЕС: Прокурорите не са „изпълняващ съдебен орган“ за европейската заповед за арест, ако министър им дава указания

Прокурорите в Нидерландия не са „изпълняващ съдебен орган“ за целите на изпълнението на европейска заповед …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.