DeFakto.bg DeFakto.bg
Процедурата ще се развива в Прокурорската колегия, по вътрешни правила
Очаквано, мнозинството в правната парламентарна комисия отхвърли предложенията за ясен ред и процедура за подбор на европейските делегирани прокурори от България, най-вече за това изборът им да се прави от Пленума на ВСС и то с квалифицирано мнозинство от 17 „за“. С 6 „за“, 1 „против“ и 11 „въздържали се“ тези идеи на Крум Зарков (БСП) и група бяха отхвърлени.
Никой не подкрепи предложенията на Красимир Янев и други независими подборът да е от Общото събрание на прокурорите в страната.
С леки редакции, правната комисия, председателствана днес от Десислава Атанасова, одобри за второ четене изцяло проекта, внесен от Министерския съвет. А той предвижда подборът на делегираните прокурори от новата Прокуратура на ЕС да е от Прокурорската колегия на ВСС и то без специални законови правила, с обикновено мнозинство. Представям си го така – колегията приема вътрешни процедурни правила и после отправя покана за кандидатиране, обяви зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.
Европейските делегирани прокурори са онези, които ще работят „на терен“, в съответната държава, по делата за злоупотреби с финансите на Евросъюза. Те се предлагат от държавата-членка, но се назначават от колегията на новата Европейска прокуратура по предложение на европейския главен прокурор.
А принципният спор у нас е за тяхната действителна независимост и начините да се гарантира тя. Както е известно, член на Прокурорската колегия по право е и обвинител №1, а всичките й членове (поне в настоящия състав) са негови бивши – и бъдещи (след изтичането на мандата в съвета) негови подчинени.
Проектът на правителството, който вероятно ще получи и окончателното „да“ на мнозинството в пленарната зала, е за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Без запис, че ще работят само по европейските дела
Промените в НПК се оказаха почти безспорни – че европейските делегирани прокурори не се подчиняват на разпорежданията на по-вишестоящи и на обвинител №1, както и че актовете им изобщо не подлежат на националния контрол.
Но с едно изключение – Зарков и група предлагаха редакция в НПК, която да гарантира, че европейските делегирани прокурори ще се занимават само с евроделата, а не пътьом и с други производства у нас.
„Не отричаме, че Регламентът предоставя възможност европейските делегирани прокурори да могат да работят и по други дела, но ние можем да приемем, че те екслузивно ще работят по делата на Европейската прокуратура. Това са доста дела и тепърва ще нарастват, тъй като ще получаваме средства по възстановителните механизми. Ще спечели и независимостта, ако този прокурор знае, че в нито един момент не е подчинен на йерархичната структура на ПРБ. А не в едни случаи да е независим, а в други – не“, обяви Крум Зарков.
Не се прие, той като подобно ограничение нямало да е правно издържано, а можело и да е опасно. Иначе се подразбирало, че делегираните прокурори ще работят само или поне основно по европейските дела.
Зам.-министър Евгени Стоянов: „Самият регламент позволява европейските делегирани прокурори да работят и по национални дела. Нашето правно разбиране е, че не може в националния закон да ограничаваме тези възможности. Идеята на г-жа Кьовеши наистина е делегираните прокурори да работят на пълно работно време, очевидно ще е само по европейски дела, но чисто правно няма да е издържано вкарването на такова ограничение в НПК“.
Красимир Ципов пък илютрира: „Ако разследвайки престъпление, свързано с правомощието му като европейски делегиран прокурор, открие данни и за друго, свързано с това престъпление, защо да не работи и по второто производство, като е налице ясната връзка между престъпленията? Тепърва започва конкретното прилагане на Регламента, няма да са чак толкова чести случаите, когато ще му бъдат разпределени и други дела, затова не е необходимо в случая да се самоограничаваме, като посочим, че ще се занимава САМО с тези дела“.
Кой може да е делегиран прокурор
Това е друг важен момент. В проекта на МС подобно изрично уточнение няма. В проекта на Зарков и група – вече по съдебния закон – изрично се изписва, че в процедурата за подбор могат да участват прокурори, съдии и следователи, то ест целият магистратски спектър и то ако имат поне 8 години профеионален стаж.
Могат да кандидатстват и съдии, и прокурори, и следователи – няма спор за това, увери зам.-министър Стоянов.
Предложението на опозицията отново не бе прието.
Процедурата все пак ще се развива само в Прокурорската колегия
В проекта на Зарков и група освен вземането на решение от Пленума на ВСС, където съвместно заседават съдии и прокурори, се разписваше и специална публична процедура по номиниране, представяне на документи, изслушване, подобна на тази за „тримата големи“. А ако никой кандидат не получи нужните 17 „за“ от Пленума, процедурата започва отначало.
Така нещата ще са прозрачни и ясни, мотивира Зарков.
Ако не се съберат 17 гласа и проведем няколко подред процедури няма ли всъщност да се блокира изборът на европейски делегирани прокурори от България? – попита Христиан Митев (Обединени патриоти).
Да, това прави процедурата за подбор по-трудна. Но е гаранция, че изборът няма да е наложен от една от квотите, от едно от мнозинствата, което е логика за политическите органи. Това е още една гаранция за независимост – отговори Крум Зарков.
Зам.-министър Стоянов: „Европейските делегирани прокурори са част от ПРБ и е редно подборът да е от Прокурорската колегия. Венецианската комисия е обръщала внимание да се избягват ситуации, в които съдии участват в кадровия подбор на прокурори и обратното.
Любомир Талев от Минитерството на правосъдието обяви, че идеята влиза в разрес с Конституцията, според която двете колегии на ВСС поотделно кадруват съдии, от една страна, и прокурори и следователи – от друга.
Филип Попов (БСП) бе категоричен: Няма разнобой с Конституцията. Шом кандидатите могат и да не са прокурори, цитираният текст от основния закон няма касателство към процедурата, която е за подбор, не за назначаване.
Зарков: В предложенията на кабинета изобщо не е ясно кой има право да се яви на подбора и по какви правила ще се провежда. На кого се обажда кандидатът – на някой от ПК ли, как заявява желанието си? Ако не приемате нашите предложения, дайте друг вариант, но не оставяйте този вакуум за съмнения.
Зам.-министър Стоянов: В Регламента изискванията са ясни, Прокурорската колегия може да приеме правила за подбора, без да ги оправомощаваме. Предтавям си го като приемане на вътрешни правила и после отправяне на публична покана.
