Обединението на свободните адвокати – одобрения и несъгласия по проекта за въвеждане на електронно правосъдие

Обединение на свободните адвокати, представлявано от адвокат Емил А. Георгиев,   изпрати становище да министъра  на правосъдието Десилава Ахладова по повод публикувания за обществено обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс за въвеждане на електронното правосъдие.

В началото на ноември  МП пусна за обществено обсъждане пакет от промени за осигуряване на старта на електронното правосъдие. Срокът за становища бе до 19 ноември.  Измененията са в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Общите правила на правосъдието онлайн са записани в Закона за съдебната власт.

От ОСА приветстват  законодателната инициатива, но отбелязват, че:  „Законопроектът предвижда задължение за страните и адвокатите да посочват електронен адрес за връчване на съобщения, а за адвокатите и задължение да се регистрират в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), на които обаче трябва да съответстват адекватни задължения за администрацията и съдебните органи да осигурят пълен и лесен достъп до делата, които и към настоящия момент не са налични в ЕПЕП“.

Ето резюме на  становището по  по промените:

1. Относно реда за връчване на съобщения и книжа по електронен път 
2. Този ред на връчване следва да се приложи за всички “актове на съда и
   книжа”, дори когато тяхното връчване на страната не е задължително, а
   поискано от самата страна.Предвижда се винаги, когато страната има електронен адрес, да е длъжна
   да посочи същия за целите на електронното призоваване. Това не е удачно
   законодателно решение и създава опасност за компрометиране интересите на
   страните в производствата, тъй като много страни може да разполагат с
   адрес на електронна поща, до която обаче имат достъп изключително рядко
   и така да пропуснат важни процесуални срокове.Съществени потенциални проблеми в гражданското съдопроизводство крие и
   изискването ако страната няма регистрация в ЕПЕП или не е избрала
   квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, а е посочила адрес
   на електронна поща, връчването да се осъществява на ПОСОЧЕНИЯ адрес.
   “Посочването” би могло да се интерпретира и като всяко инцидентно
   цитиране от нейна страна в представен в съда документ на електронен
   адрес, който тя ползва. Считаме, че горното не следва да се допуска и
   връчване на актове на съда трябва да може да се извършва само и
   единствено на нарочно и съзнателно избран от страната електронен адрес
   за връчване на актове и книжа, а не на случайно посочен такъв и съдържащ
   се в някой от множеството документи, които страната е депозирала по
   делото.
   
   Задължителната регистрация на адвокатите в ЕПЕП и връчването на
   съобщения само през този портал ще създадат много потенциални проблеми,
   предвид следното:
   – Значителен брой адвокати нямат електронни адреси за кореспонденция,
   особено по-възрастните колеги или колеги, които работят от дълги години
   в малки съдебни райони, където комуникацията със съда и деловодните
   служби е предимно лична и непосредствена;
   – Значителен брой адвокати нямат посочени електронни адреси за
   кореспонденция в регистъра, воден от Висшия адвокатски съвет, посочили
   са отдавна неактуални адреси или в регистъра поради технически грешки са
   отразени непълни, неверни и несъществуващи електронни адреси.
   – При предвиждане на задължителна регистрация на адвокатите в ЕПЕП и
   задължително електронно връчване на адвокатите чрез нарочния модул в
   ЕПЕП, това следва да е обвързано с насрещни задължения на съдебните
   органи и администрацията да осигури непрекъсната и безпрепятствена
   работа с портала, възможности за регистрация в портала по електронен път
   като адвокат (въведеният модул за електронна регистрация и към момента
   не предоставя възможност тя да се извърши чрез личен номер на адвокат) и
   промяна на профила по електронен път, възможности за електронно
   заявяване на достъп до делата и осигуряване на пълен електронен образ на
   делото, по което адвокатът е заявил електронно връчване на книжа;
   служебно предоставяне на достъп до електронното дело в по-горни
   инстанции в зависимост от предоставените пълномощия на адвоката за
   процесуално представителство в следващи съдебни инстанции.
   Ето защо, намираме, че задължението за посочване на електронен адрес за
   получаване на електронни изявления за адвоката, трябва да кореспондира с
   насрещни задължения на съда, чието изпълнение трябва също да е скрепено
   със срок (като предвидения 6-месечен срок за задължителна регистрация в
   ЕПЕП за адвокатите), и които необходими насрещни задължения на съда
   подробно сме изложили в становището си.Специално внимание следва да се обърне на две изключително порочни
   процесуални правила, предвидени в законопроекта за т.нар. „фингирано”
   връчване, при които опитът за връчване е приравнен на фактическо
   връчване на адресата.
   Категорично не следва при промяна на електронния адрес на страната или
   при посочване на неверен или несъществуващ електронен адрес, да се
   прилагат книжата по делото и да се считат връчени, защото съобщение за
   грешен или несъществуващ адрес може да се върне в съда и поради грешка
   на самата електронна поща или някакъв вид блокаж, липса на някакъв
   сертификат и чисто технически причини, които са извън контрола на
   страната.
   Категорично се противопоставяме и на предложеното в законопроекта
   фингирано връчване при неизтегляне на съобщението в ЕПЕП, по причините,
   които вече сме изложили подробно по-горе – не всички адвокати имат
   електронна поща, не всички боравят с ЕПЕП и го ползват достатъчно често,
   самият Единен портал страда от редица технически недомислици и
   неизправности, и от фатална липса на документи от делата. Напълно
   възможно е при получаване на съобщение от адвоката посредством ЕПЕП за
   наличен съдебен акт за изтегляне, при опит за изтегляне на акта същият
   да не е достъпен физически, и ако това води фингирано връчване на акта и
   пропускане на процесуален срок, ще бъдат увредени съществено интересите
   на нашите доверители. Още повече, че в законопроекта не се споменава и
   дума за ред, по който адвокат да възрази, че изпратеното му съобщение не
   препраща към наличен съдебен акт, че съдебният акт е непълен, с липсващи
   страници, със сгрешено съдържание (например акт от друго дело) или
   технически увреден като файл. Поради това, намираме, че при неизтегляне
   на съобщението или документа в 7-дневен срок от ЕПЕП, съдът би следвало
   да предприеме връчване по общия ред на заявения от адвоката съдебен
   адрес.На следващо място с проектните промени в ГПК е предвидено, че връчването
   на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи
   събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и
   презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на
   енергия, газ, или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или
   водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни
   изпълнители, държавни учреждения и общини се извършва само на електронен
   адрес. Подобно въвеждане на задължително призоваване по електронен адрес
   също намираме за крайно ограничително изискване, особено ако посочените
   дружества и търговци имат упълномощен адвокат по делото. Вярно е, че
   служителите в такива дружества и търговци обичайно ползват електронен
   подпис, осъществяват кореспонденцията си с Националната агенция по
   приходите по електронен път и имат опит, поради което за тях няма
   проблем да кореспондират така и със съдилищата, но по отношение на нито
   една друга държавна институция, НАП или административен орган не се
   предвижда ИЗКЛЮЧИТЕЛНО и САМО електронно призоваване. Навсякъде
   съществува като алтернатива и връчването на съобщения по общия ред.2. Относно заплащането на намалени държавни такси при извършване на
   процесуални действия по електронен пътБезспорно едно от най-положителните и заслужаващи одобрение предложения
   на законопроекта е намаляването на държавните такси по искови молби,
   подадени по електронен път. Същевременно не за всички процесуални
   действия е предвидено намаляване на дължимата държавна такса, а
   предвиденото намаление от 15% намираме за недостатъчно да стимулира
   развитието на електронно правосъдие. Считаме, че дължимата държавна
   такса в тези случаи следва да се намалява с 50 на сто.Относно електронната форма на процесуалните действия и актовеОсновните проблеми при извършване на процесуални действия от страните в
   електронна форма е невъзможността на някои съдилища да получават такива
   документи, да ги достъпват и нежеланието на съдебните служители да
   приемат и прилагат по делата изявления на страните, подписани с
   квалифициран електронен подпис, или пък приложени към изявленията на
   страните доказателства без заверка за “вярност с оригинала”.

   Мотивирани от това, предлагаме когато с електронните изявления се
   прилагат заверени от страната преписи по чл.183 от ГПК, преписите да се
   считат заверени и когато в изявлението на страната се съдържа
   декларация, че с подписване на електронното изявление потвърждава и
   заверява за съответствие с оригинала всички приложени към изявлението
   документи, без да е необходимо да се полага заверка на всеки препис с
   квалифициран електронен подпис, а когато с изявление на страната се
   прилагат преписи от електронни документи, регистри или бази данни е
   достатъчно страната да декларира, че представения препис съответства на
   електронния образ на съответния документ или извлечение, без да полага
   заверка на всеки препис.

   Предлагаме също, когато съдът разпечатва електронните изявленията и
   приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител, да
   ги изпраща в незаверени преписи на участниците в производството, които
   не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или
   не са задължени да получават такива (вместо заверени от служител на
   съда, както се предвижда в законопроекта), като за предвижданото
   разпечатване страната, извършила действието в електронна форма, да
   заплаща предварително такса на брой страници за фотокопие на документ,
   а не такса за заверен препис, която е в десетки пъти по-висока.
   Последното на практика ще обезсмисли електронното правосъдие, и ще
   подтикне страните и техните адвокати отново да не подават документи по
   електронен път, а да се редят на опашки в съдилищата и то в условията на
   пандемия.

   Следва да се осигури и съответствие между предложените нови норми на
   чл.102а-102з ГПК с приложимите разпоредби на Закона за съдебната власт
   относно изявления и процесуални действия в електронна форма.

Една и съща материя е уредена втори път, отчасти със съвпадащи, отчасти с
противоречиви на вече приетите в ЗСВ текстове. Последното създава
неяснота относно смисъла и съдържанието на регулиращите материята правни
норми, доколкото те ще се извличат от различни текстове на два различни
нормативни акта, уреждащи идентични отношения, но без яснота относно lex
generalis и lex specialis, и при явно противоречие на някои от тестовете
едни спрямо други. Някои от проблемите биха били преодолими чрез
тълкуване, докато други не. Особено внимание следва да се обърне на
противоречието с §218 от ПЗР към ЗИДЗСВ, тъй като е в състояние да
засегне негативно до такава степен правата на гражданите, че да опорочи
цялостно осигуряването на справедлив процес. Той предвижда, че всички
дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в
сила на този закон, се приключват по досегашния ред. По тях не може да
се извършват процесуални действия в електронна форма от страните.” Така
цитираният текст е от изключително значение, тъй като гарантира, че при
липсата на пълен електронен образ на делото в ЕПЕП, на страните няма да
се връчват електронни призовки и съобщения, доколкото те няма да са в
състояние да се запознаят с делото си от разстояние и да извършват
електронни процесуални действия по него, тъй като то ще е налично само
на хартия. Предлаганите промени в ГПК обаче не правят разлика между
образуваните дела на хартиен носител и електронните такива, нито
създават възможност уведомената по електронен път страна или неин
процесуален представител да повдигнат възражение за липса на електронно
дело или неговата непълнота. Същевременно прави впечатление, че нормата
на §216, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСВ не предвижда какъвто и да е срок за
въвеждане на последната функционалност по чл.360в, ал.2, т.4 –
осигуряване на достъп до поддържаните от органите на съдебната власт
електронни дела и публични регистри, а нормата на §218, ал.3 от ПЗР на
ЗИДЗСВ съдържа едно чисто “пожелателно” предвиждане, че ако в тригодишен
срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел
електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може
да предоставя достъп до тях за справочни цели. Ето защо, искаме да бъде
предвиден чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за присъединяване
на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на електронен образ
на висящите дела от всички съдилища и срок за  внедряване на модулите за
сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за възражение при
технически проблем или непълнота на делото, и модул за заявяване и
регистриране на дните на почивка на адвокатите. В противен случай, в
ущърб на правото на страните на справедлив процес и надлежното
администриране на правосъдието само ще се създадат задължения за
адвокатите, които ще са натоварени да получават съобщенията  по
електронен път и да изпълняват сроковете (независимо от карантина,
здравословно състояние или заслужена годишна почивка), без да имат
фактически достъп до електронното дело от разстояние или още по-лошо
принудени да жертват живота и здравето си за осъществяване на справка и
получаване на преписи от делото на място в деловодствата на съда, и то в
условията на пандемия и масово разпространение на болестта Ковид-19.

С предложения І вариант на т. 2 на чл.127 ГПК се въвежда като изискване
за редовност на исковата молба, не само посочването на електронен адрес
на страната – подател, но и на електронния адрес на противната страна.
Считаме това предложение за неудачно. Връчване на толкова важен документ
като исковата молба не е желателно да се извършва на електронен адрес на
ответника, посочен от ищеца, защото това ще доведе до огромен брой
злоупотреби и увреждащи ответниците процеси.

Също така няма причина ищецът и ответникът да са поставени в различно
правно положение и след като ответникът има право да заяви дали желае
връчване на посочения в отговора електронен адрес, би следвало с
исковата молба и ищецът също да може да направи изявление дали желае
връчване на посочения електронен адрес.

Законопроектът предвижда и електронна форма на заповедите за изпълнение
и издадените изпълнителни листи – също позитивна стъпка.
Имаме притеснения, обаче, че не става ясно как съдебният изпълнител
получава достъп до обявения изпълнителен лист с оглед настоящото
състояние на Единния портал за електронно правосъдие.
Не се създава яснота и по въпроса дали  в този случай съдебният
изпълнител ще си направи служебно заверен препис от обявения
изпълнителен лист и няма ли да иска от страната да се снабдява с такъв
заверен препис, за да се образува изпълнителното дело.
Не е без значение и как точно този съдебен изпълнител, който е избран от
взискателя ще бъде оторизиран да достъпи изпълнителния лист, защото да
се даде достъп до електронното дело на всички съдебни изпълнители едва
ли е удачно.
По същите съображения, поставеният проблем следва да се уреди в §22 и
§23 от законопроекта и по отношение заповедите за изпълнение и незабавно
изпълнение, както и за разпореждането за незабавно изпълнение (което
вече ще е отделен съдебен акт). Доколкото разбираме от предложените
изменения целта е страните, техните правоприемници, процесуални
представители и съдебните изпълнители, да могат да достъпват издадените
в електронна форма заповеди за изпълнение, заповеди за незабавно
изпълнение и разпореждания за незабавно изпълнение, както и актовете на
съда за тяхната отмяна или обезсилване, а съдебните изпълнители ще
трябва служебно да си правят заверен препис от заповедта за изпълнение,
който да връчват с поканата за доброволно изпълнение на длъжника, без да
искат подобен препис от взискателя.

4. Относно предложеното изменение на Закона за адвокатурата

Предвиденият срок от 6 месеца след обнародване на закона важи само по
отношение въведеното задължение на адвокатите да регистрират и поддържат
профил в ЕПЕП по §34, без това да е обвързано с изпълнение на
задълженията за поддържане на функционалностите в самия ЕПЕП по §216 и
§218 от ПЗР на ЗИДЗСВ.
Този проблем може да се реши по два възможни начина:
4.1. Като се предвиди чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за
присъединяване на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на
електронен образ на висящите дела от всички съдилища и срок за
внедряване на модулите за сигурно електронно връчване на адвокати с
възможност за възражение при технически проблем или непълнота на делото,
и модул за заявяване и регистриране на дните на почивка на адвокатите,
или
4.2. Като се измени предложената норма на чл.50а от Закона за
адвокатурата, както следва: „Чл. 50а. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в
Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за
съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване
по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление, след
привеждане на Единния портал за електронно правосъдие в пълно
съответствие с нормите на Закона за съдебната власт и осигуряване на
пълен достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни
дела и публични регистри.“, и се премахне съществуващото в §35
предвиждане, че нормата на § 34 влиза в сила шест месеца след
обнародването на закона в „Държавен вестник“.

5. Относно правилата за провеждане на съдебни заседания посредством
видеоконференция в чл.135а ГПК

Използвахме и възможността да предложим допълване на новоприетата норма
на чл.135а ГПК относно участието на адвокати в съдебни заседания
посредством видеоконференция.
Новите правила в ГПК предвиждат, че при видеоконференцията страната
присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд,
място за лишаване от свобода или арест. Т.е. не се регламентира
възможност страна или адвокатът ѝ да участват в заседанието от кантората
или от дома си, ако например са поставени под карантина.
Докато разписването на такава възможност за страните крие някои рискове,
считаме, че за адвокатите е напълно приемливо и крайно необходимо да се
предвиди възможност участието им чрез видеоконференция да се осъществи
от кантората на адвоката или дома му, като се създаде и внедри модул
e-sign към софтуера за видеоконферентни връзки, който ще използва
Висшият съдебен съвет. Създаването на подобна функционалност на софтуера
на съдилищата за видеоконферентна връзка е изключително лесно
осъществимо и ще създаде възможност или адвокатите да се вписват и
достъпват видеоконферентната “стая” чрез квалифициран електронен подпис
или да подписват в началото на заседанието изявление до съда с КЕП, така
че да бъде несъмнена тяхната идентификация. По отношение на
процесуалните представители адвокати са налице и редица законови и
етични норми за спазване на конфиденциалност, зачитане процесуалните
права на другите участници в процеса и за защита интересите на
доверителите ни, поради което не считаме, че са налице каквито и да е
съмнения за евентуално непочтено използване на видеоконферентната връзка
за участие в съдебни заседания. Освен това при задължителна изолация или
карантина на адвокат, е напълно възможно чрез идентификация с модул
e-sign, използвайки КЕП, адвокатът да бъде допуснат да участва от
помещенията на кантората или дома си. Така от една страна ще се избегне
протакане на съдебните производства, а от друга страна ще се създадат
по-безопасни условия за работа за магистратите, самите адвокати и
съдебните служители.