Край. Падна забраната на Полфрийман да напуска България

Сега Дирекция „Миграция“ на МВР трябва да махне чужденеца от съответния регистър

Забраната Джок Полфрийман да напуска страната, наложена му пред 2011 г. от МВР, вече не съществува.

С решение от днес Кремена Хараланова, Мира Райчева, Светослав Спасов – докладчик от Върховния административен съд потвърдиха нейната отмяна.

Така отпада поне един от абсурдите в правния карамбол покрай чужденеца, забъркан от серия акции – и политически, и магистратски.

Както е известно, австралиецът бе осъден на 20 г. затвор за убийството на Андрей Монов, а през септември 2019 г. Софийският апелативен съд с окончателно определение постанови неговото условно предсрочно освобождаване от затвора за остатъка от 6 години, 6 месеца и 25 дни, защото целите на наказанието са изпълнени.

Това предизвика буря, очерняващи кампании срещу тримата магистрати, акции на ВМРО, искане от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров ВКС да отмени влязлото в сила определение на апелативния съд и внесени от ГЕРБ законови промени, които пост фактум да го позволят. В крайна сметка след дълги размисли Върховният касационен съд обяви цацаровото искане за недопустимо, а законодателната инициатива на управляващите се забрави.

Но Полфрийман се оказа в абсурдна ситуация – от една страна, по силата на определението на САС, той би трябвало да е свободен човек, включително в придвижването му по света. От друга, МВР бързо му наложи първо експулсиране, после забрана да влиза на територията на ЕС за срок от 5 години. НО в същото време друга коренно противоположна забрана – за напускане на пределите на България, не бе свалена.

Именно делото за нея приключи днес.

Де факто многократно описва парадоксите в случая „Полфрийман“. Конретно забраната за напускане на страната е от 2011 г. е по правилата на Закона за чужденците, като ветото се налага при влязла в сила ефективна присъда. След условното предсрочно освобождаване, съответно, то би трябвало да отпадне ex lege, по силата на закона, защото причината за налагането му вече я няма.

Но, в прочита на дирекция „Миграция“ не беше така. Нейните представители твърдяха, че иде реч за „обвързана компетентност“ – понеже забраната е наложена от МВР след уведомяване от прокуратурата, непременно било нужно изрично уведомяване и за нейната отмяна.

Не е така, категорична бе на първа инстанция съдия Боряна Бороджиева от Административен съд – София-град.

„В случая основният спорен въпрос е дали, след като адресатът на заповедта е предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, е налице основание тази заповед да е все още действащ, в законна сила административен акт или това основание, за което е издаден вече е отпаднало и мярката следва да бъде вдигната, като се отмени заповедта. Както и дали след постановеното от съда предсрочно условно освобождаване на жалбоподателя, тази мярка е вече съответна на целта на закона….

При тези фактически данни за изпълнено въз основа на окончателен съдебен акт условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя от изтърпяване на остатъка на присъдата му, съдът намери, че е отпаднало фактическото основание на оспорената заповед, което следва да се вземе предвид при настоящата преценка за материалната й законосъобразност и съответствието й с целта на закона.
По силата на приложеното определение от 19.09.2019г. на САС по ВНЧ дело № 921 по описа за 2019г., в което е посочено, че е окончателно и чието изпълнение не е спряно, видно от справката от ВКС, адресатът на принудителната мярка е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му и съответно, предвид че тази присъда вече не се изпълнява и лицето е освободено от затвора, то с освобождаването отпада основанието за мярката, наложена с обжалваната заповед“, се казваше в решението на АССГ.

От МВР обаче го оспориха пред ВАС. А пред върховния съд прокуратурата заявява, че жалбата е неонователна.

Това отсъждат и тримата върховни съдии. Те заявяват:

„Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат.
Неоснователен е доводът на касатора, че след като оспорената заповед № 2011000133/01.09.2011 г. на директора на дирекция „Миграция“ при МВР е издадена по предложение на Софийска градска прокуратура тя може да бъде отменена само по предложение, направено от същата прокуратура. Никъде в ЗЧРБ не се предвижда такова изискване. При отпадане на законовите изисквания, визирани в нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от същия закон, няма пречки заповедта да бъде отменена без да се изисква непременно предложение на друг орган.
Следва да се посочи още, че съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода. Видно от цитираната разпоредба, единственото законово основание за прилагането на тази мярка е изтърпяването на присъда от адресата на мярката. В случая към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна – приложена е с цел недопускане на отклоняване на лицето от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Представените доказателства за предсрочното условно освобождаване на касационния ответник водят до извод, че е отпаднало изискването за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Това е така, тъй като фактическото основание за издаване на заповедта е било присъдата на Полфрийман по НОХД № 866/2008г. на СГС, влязла в законна сила на 27.07.2011г. Определеното с тази присъда наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години е ефективно приведено в изпълнение и търпяно от лицето до 20.09.2019 г., когато то е условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от наказанието съгласно определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 г. по в. н. ч. дело № 921/2019г.
Следователно, към настоящия момент е налице нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, установен с приложеното окончателно определение от 19.09.2019 г. на САС постановено по ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 г., с което адресатът на принудителната мярка е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му. Предвид това че наложеното наказание „лишаване от свобода“ понастоящем не се изпълнява и лицето е освободено от затвора, то мярката по чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ вече не изпълнява целта на закона, тъй като фактическото основание за прилагането й е отпаднало“.

Върховният административен съд не приема само изводите на АССГ, че последващите принудителни административни мерки – експулиране и забрана за влизане в държава от ЕС се „бият“ със забраната за напускане на страната. В разсъжденията на ВАС по конретното дело този въпрос не стои, тъй като трите мари са издавани по различни поводи.

Какво става оттук нататък, попитахме адвоката на чужденеца Калин Ангелов.

Оттук нататък Дирекция „Миграция“ на МВР трябва да зачертае Джок Полфрийман от регистъра на чужденците, на които е забранено да пресичат границата, категоричен е юристът.

Има и друга новина – окончателно е отменена от съда и мярката „експулиране“ спрямо австралиеца. Висящо е делото срещу забраната да влиза в държава от ЕС за 5 години.