Последни новини
Home / Законът / БСП оспори пред КС виртуалното “присъствие“ за кворум на депутати под карантина

БСП оспори пред КС виртуалното “присъствие“ за кворум на депутати под карантина

Defakto.bg

 

Явор Божанков

Парламентаранта група на БСП внесе искане до КС срещу решението на Народното събрание за дистанционно участие в пленарните заседания на депутати, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID – 19,  съобщи в парламента депутатът Явор Божанков.  “Това решение  e противоконституционно, защото свежда ролята на народните предстваители до пълна формалност. Практиката показва, че виртуалните депутати, участващи в заседанията от видео стена не  вземат участие в дебатите и разсиквания, а единствено осигуряват нужния кворум”,  коментира  Божанков.

Решението на парламента e в  противоречие с чл. 81, ал. 1, ал. 2, ал.3 , както и на чл. 73 от Конституцията, пише в  искането на левицата. Разпоредбите  визират, че:  Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”,  приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, а по правило гласуването е  лично и явно. Дейносттана парламента се осъществява въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

 На 6 ноември мнозинството в Народното събрание прие Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19.   Така бе позволено на отсъстващите от зала депутати да допринасят дистанционно за  кворума в парламента при проверка.

Дистанционното участие чрез различни технологични средства не би могло да замени изричното изискване на Конституцията за присъствие на народните  представители в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от най-висшия държавен орган“, отбелязват в по общ план депутатите от левицата.  По-сетне, излагат  конкретни аргументи срещу  приетите правила, с които мотивират нарушение на конституционните разпоредби.  И напомнят решение Конституционният съд (№ 28 от 20.10.1998 г. по к.д. № 26/1998 г.) според което: „Кворумът на Народното събрание се определя от броя на присъстващите в пленарната зала народни представители …“

Въпросът за начините на участие в работата и дейността на Народното събрание на народните представители е от най-висш конституционен характер, доколкото от него в голяма степен зависи изпълнението на повелята на чл. 1, ал. 1 от Конституцията – „България е република с парламентарно управление”. Затова е и конституционно недопустимо към този въпрос да се подхожда конюнктурно и спрямо конкретно предизвикателство пред една или друга парламентарна група, изпитваща затруднение да осигури кворума, е посочено в искането.

Като аргументи за конюнктурен  подход е посочен обхвата на Решението, което се свежда  само до участието на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, но не и поради друго заболяване, възпрепятстващо един  народен представител да присъства в пленарната зала. „Няма и не може да има съмнение, че конституционният статус на народните представители предвижда, че всеки от тях има равни права и еднакви задължения, а атакуваното решение води до съществени разлики спрямо възможността да се участва, дистанционно или не, в зависимост от заболяването на  народния представител за момента“.

От друга страна, участващите дистанционно по електронен път народни представители нямат възможността да участват при тайни гласувания и при закрити заседания на Народното събрание.

Правилата, независимо от разнообразието им винаги трябва да гарантират конституционното изискване за лично и непосредствено участие на народните представители в гласуването“,  пише в искането.

„Дистанционната форма на участие не може да задоволи това изискване и ограничава „ролята“ на народните представители до пълна формалност“, казва опозицията. И се аргументира, че „след приемането на атакуваното решение, при провеждането на парламентарните заседания, нито един от участващите дистанционно народни представители не е участвал в нито едно разискване, както и, че участието им в гласуванията се свежда основно до констатиране на необходимия кворум“.  

Посочено е още, че досега, за да се  избегне всякакво съмнение по отношение на реалната готовност и желание за участие в заседанието на конституционно установения минимален брой народни представители,  въвежданите технологии за отчитането на присъствието и гласуването на народните представители, винаги са запазвали възможността кворумът да бъде проверен непосредствено и чрез лично преброяване.

Дадената възможност в Допълнителните разпоредби в ПОДНС, „че по въпроси  неуредени в Правилника, НС приема решения, не дерогират „общите начала, приниципи и правила“, напомнят от левицата. Отбелязават и други аспекти за участието  в пленарните заседания, чието изпъление е невъзможно, а именно:

Народните представители се изказват от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка  (чл. 54, ал. 3 от ПОДНС)  Изискването „от място” еднозначно и безусловно означава физическо присъствие на народен представител на банките в пленарна зала. Решението в тази част (т. 7 от Решението) противоречи на действащия ПОДНС.

Мястото, от което говорят народните представители е  трибуната, която се намира в пленарна зала ( Чл. 56, ал. 1 от ПОДНС).  Очевидно тази норма не може да се спази при дистанционно участие по електронен път чрез видеоконферентна връзка.

Изключение е предвидено само за  народни представители с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната и могат да  говорят от мястото си на банката в пленарна  зала.  „Не е предвидена хипотеза за народни представители поставени под задължителна изолация или карантина по Закона за здравето“.

Посочен е и чл. 66, ал. 2 от ПОДНС, в който са изброени изчерпателно начините на явно гласуване от страна на народните представители. „Нито един от посочените начини не предполага възможност за осъществяване на гласуване от народен представител, който физически не е в пленарна зала“, пише в искането на опозицията.

Отделно, като противоречаща на чл.73 от Консттиуцията е оспорена и наложената процедура за  приемане на поправката от мнозинството на управляващите в парламента.  Председателят на НС (Цвета Караянчева), в нарушение на изрични  разпоредбите на ПОДПНС, е направила предложение за включване на  промените като точка  в дневния ред, “ малко преди 14,30 ч., т.е. след изтичане на редовното, в рамките на удълженото, работно време на заседанието. Въпреки, разпоредбата на чл. 53 , ал.5 от Правилника, че по изключение Председателят на НС може да прави такива предложения и то поизключение само и единствено „в началото на пленарното заседание“.

 

  

About De Fakto

Проверете също

Мая Кончарска е новият председател на РС – Кнежа

Единодушно, с 9 “за” Мая Кончарска бе избрана за председател на Районен съд – Кнежа. …

На извънредно заседание парламентът обсъжда парите на Здравната каса, ДОО и държавния бюджет

 Очакваният дефицит през 2021 г. е близо 5 млрд. лв. На извънредно заседание  предстои второто …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.