DeFakto.bg DeFakto.bg
Омбудсманът Диана Ковачева е готова да сезира Конституционния съд заради законодателните промени, засягащи потребителските кредити. Ковачева определя като „неприемливо и в ущърб на гражданите“ неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Това на практика означава, ако гражданинът е взел 2000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4000 лева.
Така съдът вече няма да може да обявява подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожни, каквато бе практиката досега, мотивира омбудсманът намерението си да сезира КС. По-рано бившият омбудсман Мая Манолова призова президента да наложи вето на промяната, защото „това е издевалтелство над хората„, както и на пpoмeнитe в Зaĸoнa зa ДДC, ĸoитo пoзвoлявaт нa дъpжaвнитe cлyжитeли дa пoлyчaвaт отново бoнycи в paзмep нa xиляди лeвoвe, ĸaтo yчacтвaт в бopдoвeтe нa дъpжaвни и oбщинcĸи дpyжecтвa.
Ето пълният текст на позицията на Диана Ковачева:
Абсолютно недоумение буди в мен решението на Народното събрание от вчера, с което окончателно бе прието неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Като омбудсман нееднократно алармирах народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и др. Това бе и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември т.г.
Очаквах, че ще бъдат предприети мерки, така че гражданите да бъдат защитени от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, особено сега, в ситуацията на пандемията, предизвикана от коронавируса, когато за много хора те са единствен вариант и за оцеляване.
Вместо това обаче бе направена промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК) с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на друг законопроект – този за изменения в Закона за ДДС. Това означава, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни.
С други думи, ако гражданинът е взел 2 000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4 000 лева!
За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, предвижда ограничение: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.
Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.
И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега.
Смятам, че тази промяна е категорично неприемлива и в ущърб на гражданите и ако текстът бъде обнародван, ще сезирам Конституционния съд.
