Венецианската комисия очаква България да създаде правила за независимо разследване на главния прокурор

Комисията не пести критики по проекта на ГЕРБ за нова Конституция

Венецианската комисия към Съвета на Европа (СЕ) представи днес оценката си за предложенията за изменения на българската Конституция.  Становището е изготвено по искане, отправено от българската страна, и е прието на 20 ноември, предаде БТА.  То е междинно и е прието по спешна процедура,  отбелязва съобщението на пресслужбата на СЕ.  Становището разглежда предложенията за реформа в съдебната власт и прокуратурата.

Венецианската комисия изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, че предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени,  посочва комисията в четвъртия  поред анализ на българското право.
Експертите изразяват задоволство, че  Венецианската комисия е привлечена към подготвяните промени на ранен етап, но не спестяват критиките по законопректа за  Конституция в   становището си.

Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение за конституционни промени, и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес, допълва комисията.

За  предложението за намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120, европейските експерти казват, че предложеният брой изглежда произволен, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система, се отбелязва в становището.

Като положителна стъпка Комисията отчита отпадането на Висшия съдебен съвет и създаването на два независими съвета – един за съдии и втори за прокурори и следователи. Същевременно оттам подчертават, че поне половината от местата в бъдещия съдебен съвет  трябва да са на съдии, избрани от съдии от всички нива на съдебната система.

Експертният орган към Съвета на Европа препоръчва  въвеждане на механизъм за разрешавне на ситуацията, когато Народното събрание не може да достигне 2/3 гласове за избор на непрофесионални членове на Прокурорския и Съдебния съвет.

Комисията е на мнение, че компетенциите на прокуратурата извън криминалното законодателство трябва да бъдат сведени до необходимия минимум,  както и че членовете на прокурорския съвет не трябва да имат йерархични връзки с главния прокурор и трябва да представляват други правни професии.

Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на Конституцията не разгледат въпроса за отговорността на главния прокурор, посочва комисията.   Венецианската комисия напомня, че въпросът за отговорността на главния прокурор в България се обсъжда с нея от години и че поредното законодателно предложение е било направено преди почти година – през декември 2019 г. То е за въвеждане на независим прокурор, който да разследва потенциални престъпни деяния на главния прокурор. През юли 2020 г. тълкувание на Конституционния съд внесе известно разяснение за това как би трябвало да се процедира в такива случаи.

Сега  комисията „силно препоръчва на българските власти да включат в Конституцията механизъм, според който при потенциален конфликт на интереси главният прокурор може да бъде суспендиран и за разследване на случая да бъде назначен независим действащ прокурор, отговарящ пред власти, различни от Прокурорския съвет.“ Освен че независимият прокурор по никакъв начин не бива да е подчинен на главния, Конституцията е редно да позволява и правен преглед на решенията да не се започва разследване или да не се откриват производства от прокурорите.

Венецианската комисия приветства предложението за създаване на възможност за внасяне на индивидуална  жалба до Конституционния съд, както и за препращане на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд. Комисията оценява, че това подобрява личните права.

Предложенията за промени, които предвиждат повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли, но е необходимо да се поясни задължението на държавата „да насърчава раждаемостта“. Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени. Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, според практиката на Европейския съд, препоръчва комисията.

В становището се посочва, че предложението за премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание за улесняване на конституционните промени не противоречи на европейските правила.

Такава важна промяна трябва да бъде убедително обяснена, необходимо е много задълбочено обществено обсъждане, е добавено в  становището.