DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът Румен Радев наложи вето на параграф 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, приет на 19 ноември т.г. С него се въвеждат нови положения в Закона за потребителския кредит, които са недопустими в една правова държава с разделение на властите. Те ограничават правото на защита и достъпа на гражданите до съд, както и налагат правно нетърпимо ограничение на правомощието на българския съд да преценява дали договорите съответстват на закона и морала, посочва президентът. Той посочва, че правата на потребителите не са абсолютни, но могат да бъдат ограничавани „при наличието на определени аргументи за нарушаване на правата на други лица или ако защитата им би противоречила на морала или на обществения ред“. „Изключването на определен тип договори от защитата по ЗПК, както и ограничаването на съда при преценката за нищожност на договорите, не са обосновани с такива аргументи и не могат да се приемат за съответни на Конституцията“, заключава държавният глава.
Става дума за решението на решението на Народното събрание, с което окончателно бе прието неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата.Или, ако гражданинът е взел 2 000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4 000 лева.
С нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега.
За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, се предвижда ограничение: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“. В случая обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“. Така разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни, обясни омбудсманът Диана Ковачева. Като съдът вече няма да може да обявява подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожни, каквато бе практиката досега, подчерта тя.
По-рано бившият омбудсман Мая Манолова и 130 адвокати призоваха президента да наложи вето на промяната, защото „това е издевалтелство над хората„. Действащият омбудсман Ковачева категорично обяви, че ако поправката попадне в „Държавен вестник“, ще сезира Конституционния съд.
Управляващите започнаха спешна промяна на текста, но нямат процедура по която да я извършат след второто четене на закона и след като са го изпратили на държавния глава. Сега президентът им осигурява тази възможност.
