Последни новини
Home / Актуално / Изборът на европейски делегирани прокурори – неочакван шанс за ВСС *

Изборът на европейски делегирани прокурори – неочакван шанс за ВСС *

Defakto.bg
Биляна Гяурова-Вегертседер

 

Миналата седмица парламентът окончателно прие законови промени, свързани със статута и избора на Европейските делегирани прокурори /ЕДП/. Това са онези прокурори в Европейската прокуратура/ЕП/, които ще провеждат разследванията на място в съответната държава членка. С други думи, те са децентрализираното звено на Европейската прокуратура.

Регламентът, с който се създаде ЕП – Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета не дава подробна уредба за това как делегираните прокурори да бъдат избирани и какви да са критериите към тях. В параграф 43 е уредено, че „Процедурата за назначаване на европейските делегирани прокурори следва да гарантира, че те са неразделна част от Европейската прокуратура, като същевременно остават интегрирани на оперативно ниво в своите национални правни системи и съдебните и прокурорски структури“. В тази връзка, на държавите членки е дадена оперативна самостоятелност, която обаче трябва да гарантира независимостта на тези прокурори. Поради това, в Регламента са казани няколко важни неща, които дават насока за посоката на вътрешната уредба. Кои са те?

На първо място, ЕДП са неделима част от ЕП, което означава, че те не попадат в йерархията на местната прокуратура, т.е. ползват се с реална автономност при провеждане на наказателното преследване. Това е изрично разписано в параграф (32)  –  „Във връзка с това по настоящия регламент следва да им бъде предоставен независим статус във функционално и юридическо отношение, който е различен от всеки друг статус по националното право.“.

На второ място и с директно отношение към избора и критериите, Регламентът казва, че ЕДП „… следва да бъдат действащи членове на прокуратурата в своята държава членка, по-специално прокурори или членове на съдебната система и тяхната държава членка следва да им предостави най-малко същите правомощия като тези на националните прокурори“. Кръгът от субекти, които могат да участват в избора е разширен и към останалите магистрати. В българските условия това означава, че и следователи, и съдии могат да се кандидатират. Освен това, Регламентът използва израза „най-малко същите правомощия“, което ще рече, че ЕДП освен правомощията разписани по националното законодателство като минимум, ползват и допълнителен набор от такива предоставени им директно по силата на Регламента.

На трето място, както при избора на европейските прокурори, така и тук процедурата е двустепенна, т.е. държавата членка организира на национално ниво провеждането на една предварителна селекция от кандидати, които след това ще бъдат назначени от колегията по предложение на Европейския главен прокурор – г-жа Кьовеши.

В контекста на тези разпоредби българският парламент прие изключително стеснителен подход, който е по-скоро с негативен ефект. Съгласно гласуваните текстове изборът трябва да се проведе само от Прокурорската колегия. Логиката на това поведение е разбираема, доколкото Регламентът казва, че ЕДП следва да са действащи прокурори, но не е оправдана, защото пак в Регламента е уредено кандидатстване и на други магистрати. Капсулирането на процедурата в зависимата от Главния прокурор колегия, не е добър знак за отношението към Европейската прокуратура.

Отделно от това, споменатият двустепенен характер и фактът, че при определени условия ЕДП следва да могат да заменят европейските прокурори, завишава критериите към националната институция, ангажирана с избора, а именно да го направи максимално обективен, прозрачен и включващ, за да бъдат излъчени достойни кандидати – подготвени, професионалисти и най-важното – почтени. Почтеността е от особено значение, защото ЕДП могат да са субект на дисциплинарна процедура както по Регламента, така и по националното право. Наред с това те са независими, защото действат „… единствено в интерес на Съюза като цяло …“ (чл. 6).

Европейските делегирани прокурори продължават да имат статута на действащи прокурори и по националното право, но Регламентът не създава задължение те да изпълняват функциите на националните прокурори, защото задълженията им надхвърлят националните ограничения и при определени обстоятелства дори биха могли да влязат в конфликт с тях. В чл. 13, т. 3 от Регламента е дадена възможност за преценка от страна на съответния ЕДП дали да упражнява или не функциите на национален прокурор, като за това трябва да бъде информиран европейският наблюдаващ прокурор. Поради тези причини е трудно обяснимо решението на българския парламент ЕДП да бъдат задължени да функционират и като редови прокурори. Все още е трудно да бъде изчислено каква би била натовареността им, но с развитието на институцията може да се предположи, че тя ще се увеличава и рискът от свръхнатовареност по разследвания от компетенциите на Европейската прокуратура, заедно с такива на място, е реален.

Какво би могло да се направи оттук нататък, за да има някакви гаранции за обективно проведена процедура?

  • Законовите разпоредби уреждат осъществяване на избора от Прокурорската колегия, но не уреждат кой изготвя правилата за процедурата за избор. В тази връзка е възможно правилата да бъдат изготвени съвместно и приети от Пленума на ВСС като по този начин ще се гарантира поне номинално участие на целия кадрови орган на съдебната власт в процеса.
  • При проверката на номинираните да се обърне сериозно внимание на почтеността и възможността да се работи автономно и да се устоява на натиск.
  • Възможно е да се предвиди освен самономиниране и други субекти да могат да предлагат кандидати – група прокурори, професионални организации на магистратите, академични институции.
  • Съгласно договорката с Европейския главен прокурор г-жа Кьовеши, България ще има двама ЕДП. Както беше казано по-горе обаче, предложението за тези двама се прави от Европейския главен прокурор. В тази връзка, както и при избора на българския европейски прокурор, би следвало от българска страна да бъдат излъчени по-голям брой кандидати, от които да се направи окончателния избор.
  • В хода на процедурата би могло да се предвиди с въпроси към кандидатите да участват и представители на професионалните магистратски организации, други граждански организации и медии.

Създаването на Европейската прокуратура и фактът, че тя е подкрепена от 22 държави членки е безспорно доказателство за нуждата от обединяване на усилията и уеднаквяване на процесите, свързани с наказателното преследване за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Основен двигател и гарант за нейния успех обаче, ще бъдат професионалистите, които ще работят както на централно, така и на местно ниво. Именно поради това, изборът на Европейски делегирани прокурори е ключов и ще бъде маркер за това дали държавата ни иска реални резултати от тази нова институция. Ако приемем, че парламентът с приетите допълнения и изменения в някаква степен се е провалил в това усилие, то върховният кадрови орган на съдебната ни власт все още има възможността да коригира дефицитите и организира наистина прозрачна и качествена процедура.

Източник: Български институт за правни инициативи

About De Fakto

Проверете също

Адвокат с отнети права, упражнявал професията, отива на съд

Софийската районна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу адвокат, упражнявал професията, въпреки че …

Тази година: Конкурс само за 7 младши съдии, всичките в СГС

При избрания модел за съдебна карта няма нужда от нови районни съдии За първи път …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.