Последни новини
Home / Законът / Окончателно, нови правила за оспорване на бащинство и припознаване в Семейния кодекс

Окончателно, нови правила за оспорване на бащинство и припознаване в Семейния кодекс

Defakto.bg

Парламентът прие измененията на второ четене

Новости в оспорването на бащинството, а и на припознаването окончателно гласува парламентът на второ четене. Проектът бе на Министерския съвет, с корекции от депутатите.

В голямата си част добавките са в отговор на осъдителни решения срещу България от Евросъда по човешките права в Страсбург.

Оспорване на бащинството

Досега Семейният кодекс дава възможност на съпруга на майката да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Като този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането (чл. 61, ал.1 СК).
Гласуваната днес добавка гласи:

Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора като взема предвид интереса на детето.“

Едновременно с това се разширяват и възможностите на самото дете да оспори вмененото бащинство – по действащата разпоредба на Семейния кодекс може да го направи до една година от навършване на пълнолетие (чл. 62, ал.4 СК).

Промяната е:

„(4) Детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.“

И още и най-вече – законът дава право на биологичния баща сам да атакува пред съда признатото бащинство на другиго:

„(5) Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора като взема предвид интереса на детето.

Освен това страна по исковете за оспорване на бащинството освен майката, детето и съпругът вече може да бъде и „лицето, което твърди, че е биологичен баща.“

Оспорване на припознаването

Въвеждат се и нови възможности за оспорване на припознаването, дадени досега на родителя или на навършилото 14 г. дете. (чл. 66 СК).

Промените дават такава възможност на социалните служби, на всеки с претенции да е родител на припознатото дете, както и на прокуратурата.

  • 4. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 се създава ново изречение второ:

Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето”.

Алинея 5 се изменя така:

„(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора като взема предвид интереса на детето“

  1. Създава се ал. 6:

„(6) Припознаването може да бъде оспорено и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.“

А в преходна разпоредба изрично се записва, че срокът за оспорване на припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г., започва да тече от влизането на закона в сила.

Както и че за лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал.1, изречение трето и ал. 5, са били налице преди влизане в сила на този закон, сроковете на предявяване на съответните искове текат от влизането на закона в сила.

Решенията на Евросъда в Страсбург

 В решението по делото „Докторов срещу България“  (жалба № 15074/08) е установено непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не е имал правната възможност да оспори презумпцията за бащинство, се сочи в мотивите към проекта.

Предмет на правния спор пред българските съдилища е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от СК (отм.) от бившия съпруг на майката, който е активно легитимиран да оспори бащинството в едногодишен срок от узнаване на раждането. Жалбоподателят твърди, че едва след разтрогването на брака си с майката на детето или три години след раждането е научил, че той не е биологичният баща на роденото по време на брака им дете. Направените ДНК тестове доказвали, че детето не произхожда от него. Съдилищата, в рамките на триинстационен съдебен процес, отхвърлят исковата претенция на жалбоподателя като недопустима с мотива, че искът е предявен след изтичане на предвидения преклузивен срок.

Съдът разглежда въпроса дали отказът на националните съдилища да разгледат по същество заведения иск, позовавайки се на приложимото право, е „необходим в едно демократично общество“.

Съдът посочва, че приложимата законова уредба на разглежданите обществени отношения може и да е подходящо средство за осигуряване на справедлив баланс, обаче изключително стриктното прилагане на предвидения в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от СК (отм.) срок, чийто начален момент започва да тече от раждането на детето, а не от момента, в който жалбоподателят научава, че най-вероятно той не е баща на детето, не предоставя пропорционален баланс на конкуриращите се интереси на спорещите страни. Съдът приема, че макар и законовата регламентация, предвиждаща ограничение във времето за предявяване на иск по чл. 33, ал. 1 от СК (отм.), да не е лишена от разумно основание или да не е произволна, то не може да се счете за пропорционална предвид особените интереси, които са заложени, както и стриктния подход при нейното прилагане.

Според заключенията на Съда невъзможността да бъде разгледан искът на жалбоподателя, както и да бъде съобразено индивидуалното му положение е непропорционална намеса, несъответстваща на преследваната легитимна цел, и обосновава непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията.

Предложената нова ал. 5 на чл. 62 има за цел да попълни пропуска в действащото законодателство и да осигури правна възможност на трети лица, претендиращи биологично бащинство, да оспорят презумптивното бащинство по чл. 61, ал. 1 от действащия Семеен кодекс. Такива искове съгласно актуалната редакция на чл. 62 от СК от 2009 г. не са изрично предвидени, но са предявявани пред българските съдилища (например определение № 292/28.06.2019 г. по  ч. гр. д. № 1634/2019 г. на III г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 от ГПК). При действащата нормативна уредба, за да ги разгледа като допустими, българският съд може да ги квалифицира единствено като искове с правно основание чл. 8 от Конвенцията, но някои съдилища ги приемат за недопустими, което от своя страна е основание този проблем да достигне до ЕСПЧ под формата на жалба.

Според тълкуването на ЕСПЧ по жалбата „Л.Д. и П.К.”  (№ 7949/11 и 45522/13):

„Биологичният баща не следва да бъде напълно лишен от възможността да установи своето бащинство или да бъде изключен от живота на детето, освен по императивни причини, свързани с висшия интерес на детето.”

С предложената разпоредба са свързани предлаганите изменения и допълнения в чл. 63, с които се допуска възможност страна по исковете за оспорване на бащинство да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен родител.

По решението на Съда, постановено по обединени жалби „Л.Д. и П.К. срещу България“ (№ 7949/11 и № 45522/13), е установено непълно съответствие на Семейния кодекс, касаещо оспорване на припознаването, с чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията.

В основата на спора по горепосоченото дело е отхвърлянето от българските съдилища като недопустими на исковете, предявени от двамата жалбоподатели, за оспорване на извършено спрямо деца, по отношение на които те твърдят биологично бащинство, припознаване и съответно установяване на действителния им произход.

Във връзка с това Съдът е приел, че вътрешното законодателство не предвижда правната възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство. Съдът констатира, че националните съдилища отхвърлят предявените искове само с мотива, че жалбоподателите (съответно ищците в националното производство) нямат процесуална легитимация да заведат иск за оспорване на припознаване, както и че децата вече имат установен произход, без да разгледат индивидуалното положение на всеки един от заинтересованите лица, в т.ч. детето, майката, законния баща и предполагаемия баща.

Според практиката на Съда абсолютната невъзможност за предполагаемия биологичен баща да установи своето бащинство с единствения аргумент, че вече друг мъж е припознал детето, не съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията.

Според заключенията на Съда невъзможността на жалбоподателите да оспорят установения произход и да докажат собственото си бащинство води до непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията.

About De Fakto

Проверете също

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

СРС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Христо Шопов заради непреведена на английски фраза

Софийският районен съд върна на Софийската районна прокуратура обвинителния акт срещу актьора Христо Шопов за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.