DeFakto.bg DeFakto.bg
Управляващите в парламента постигнаха пореден конституционен връх в законодателния процес, като приеха промени в текст от закон, върху който е наложено вето от президента, без да е разгледано самото вето. А това означава, че няма годен текст, който да бъде поправян.
При окончателното гласуване на бюджета за 2021 г. извънредно ГЕРБ и „Обединените патриоти“ отмениха възможността за двойна неустойка при бързите кредити, въведена седмица по-рано с подкрепата на мнозинството по предложение на независимия депутат Спас Панчев. С промени внесени от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, през преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета управляващите отмениха поправката в Закона за потребителски кредит, приета пак чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за ДДС.
Това се случи след като всички промени в ЗДДС вече бяха изпратени на президента, за да реши той дали да издаде указ за обнародването им, или не. Президентът Румен Радев вчера наложи вето, но управляващите избързаха да нанесат поправка на разпоредба, която юридически не съществува, след връщането й за ново обсъждане. Тя не е обнародвана в „Държавен вестник“, тоест не е станала закон, за да бъде коригирана.
Единственият конституционен механизъм за отмяна на скандалната поправка в случая, е да бъде уважено ветото на държавния глава. „Това е огромен скандал, алармираха юристи, категорични, че това е знак за крайна нестабилност в законодателството и ще има дългосрочни отрицателни последици.
Според Крум Зарков от БСП парламентът направи голям гаф и вместо да се е съобрази с ветото на държавния глава, гласува за отмяната на разпоредби в закон, които все още не съществуват. „Разбирайки, че направиха голям гаф, управляващите направиха още един. Естествено, че тази ал. 7 на чл. 19 трябва да се отмени. Само че не можете да я отмените днес, защото днес такава ал. 7 в чл. 19 няма. В правния мир тя не съществува. Ако сега гласувате този текст, той ще тръгне към президентската институция, а тук ще се върне вето. Това създава абсолютен хаос, няма нужда от него“.
Добави, че поправката влиза в сила от 1 януари 2021 г. „и има време да се приеме ветото на президента и всичко да свърши до тук“.
„Комичната ситуация е, че се отменят текстове, на които вече е наложено вето. Тук дори за опитен юрист е трудно да се ориентира и е естествено заглавията в медиите да са за законодателен хаос“, каза Божанков Той определи промяната в ЗПК като лобистка и заяви, че само публичният скандал е попречил тя да влезе в сила.
Депутатът от „Обединените патриоти“ Християн Митев смята, е след като ветото не е пристигнало и съобщено в парламента, няма юридически проблем текстът да бъде отменен. Нито един депутат от ГЕРБ не взе думата, за да изясни защо се стига до този хаос.
Критикуваната поправка бе приета миналата седмица, след като парламентът няколко часа гласува промени в данъчните закони. С нея се разрешават като допустими разходи по неизпълнение на договор за кредит от небанкова институция в размер, два пъти по-голям от главницата. Т.е. за бърз кредит от 1000 лв. неустойката може да бъде 2000 лв. Омбудсманът Диана Ковачева заяви,че ще сезира Конституцианния съд с това решението, което ощетява гражданите, а Мая Манолов и над 130 адвокати поискаха от президента Румен Радев да наложи вето. Парадоксално злополучаната поправка пак може да стигне до Конституционния съд заради нарушенията при които е приета.
С ветото си президентът върна за ново обсъждане и двете промени, направени в ЗПК чрез ЗДДС – тази в ал.7 на чл. 19, според която разходите по договор за кредит с небанкова финансова институция не могат да надвишават двукратния размер на главницата „и при изпълнение на това условие не се считат за прекомерни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл.26 от Закона за задълженията и договорите. Както и промените в т.14 от чл.4, ал.1 на ЗПК, с които от приложното поле на закона се изключват „договорите за кредит, сключени с финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на §1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи.“
Президентът се аргументира, че промените ограничават правото на защита и достъпа на гражданите до съд, както и налагат правно нетърпимо ограничение на правомощието на българския съд да преценява дали договорите съответстват на закона и морала, посочва президентът. Президентът посочи, че правата на потребителите могат да бъдат ограничавани „при наличието на определени аргументи за нарушаване на правата на други лица или ако защитата им би противоречила на морала или на обществения ред“. „Изключването на определен тип договори от защитата по ЗПК, както и ограничаването на съда при преценката за нищожност на договорите, не са обосновани с такива аргументи и не могат да се приемат за съответни на Конституцията“, мотивира се държавният глава.
