Върховният административен съд с пет въпроса към Съда на ЕС заради поръчката за нови лични документи

Пет въпроса, възникнали покрай обществената поръчка за изработване на новите лични документи, отправя Върховният административен съд (ВАС) до Съда на ЕС в Люксембург. Това съобщиха от ВАС.

Повод за преюдициалното запитване е засекретено дело във върховния съд, образувано по жалба на „Веридос ГмбХ“  – една от двете немски компании, която е участвала в процедурата, срещу решение № 510 от 25 юни т.г. на Комисията за защита на конкуренцията. С решението е оставена без уважение ато неоснователна жалбата на дружеството срещу решението на зам.-министъра на вътрешните работи за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Един от основните въпроси по спора е свързан с прилагането на чл.72, ал.1 от Закон за обществените поръчки. В разпоредбата, националният законодател е обвързал преценката за необичайна благоприятност на предложението на участник, свързано с цена или разходи, подлежащо на оценяване, с точно определения параметър „20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка”. По този начин националният закон изисква наличие на минимум три оферти, доколкото преценката на едно предложение се прави на база осреднената стойност на поне две други предложения. При наличието само на две предложения в спорния случай, разпоредбата не е приложена.

В същото време, европейското законодателство в областта на възлагането на обществените поръчки задължава възлагащите органи да изискват от икономическите оператори да обяснят предложената в офертата цена или разходи, когато  те изглеждат необичайно ниски спрямо строителството, доставката или услугите. Задължението им не е обвъзрано с броя на участниците и определяне на средна стойност на предложенията, с която те да се сравняват. Изпълнението на това задължение се приема в практиката на Съда на ЕС, като гаранция за спазване основните принципи на съюза – прозрачност, недискриминация, равнопоставеност и свободна конкуренция. Те са изрично прогласени и в чл.2, ал.1 от националния закон.

За да гарантира правилното и унифицирано прилагане на правото на ЕС, Върховният административен съд отправя следните въпроси към Съда на Европейския съюз. Те са:

1. Следва ли нормата на чл. 56 във връзка с чл. 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на чл. 38 във връзка с чл. 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извърша проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
2. Следва ли разпоредбата на чл. 56 във връзка с чл. 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на чл. 38 във връзка с чл. 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив – възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
3. Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
4. Следва ли разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на европейския съюз да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класираният на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
5. При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на европейския съюз да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с нобичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?