DeFakto.bg DeFakto.bg
Както се очакваше управляващите в парламента разпуснаха временната комисия за промени в проекта за нова конституция, оглавена от Десислава Атанасова. В нейния 10-членен състав юристите се брояха на пръсти, а експертите, които трябваше да я подпомагат, така и не се появиха.
Закриването на комисията стана набързо, докато опозицията я нямаше, по предложение на председателя на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ, след като в сряда управляващите не събраха 160 гласа за свикване на избори за Велико Народно събрание, а „рестартът“ на държавата, инициран в разгара на протестите от премиера Бойко Борисов, претърпя предизвестен провал.
Днешният отказ от комисията, сбъдва прогнозите, че изненадващият ход с внасяне на проекта за свикване на ВНС, насред държавния бюджет и предстоящете мерки за К-10, и при безспорна липса на мнозинство, е преследвал и друга важна друга цел – да осуети произнасянето на Конституционния съд по искането на президента срещу решението на парламента от 2 октомври за създаването й. Президентът мотивира тезата, че решението на НС е в противоречие с конституцията, защото само ВНС може да се произнася по вече внесения проект от ГЕРБ.
На 1 декември предстои съдът да излезе с решение по казуса, а след като плеяда от академични юристи аргументираха пред КС, че комисията не отговаря на конституционните стандари и е в противоречие с основния закон, сондажите сочеха, че съдът ще обяви решението на НС за противоконституционно.
Единственото обстоятелство, което можеше да осуети това, бе съдът да остане „без предмет “ по делото. И това се случи с днешната отмяна на решението за спорната комисия и съответните подсказки. Не без разочарование потвърдиха и конституционни съдии, с които разговаря Де Факто.
Дори препънат да си довърши работата Конституционният съд (за кой ли път!) – по дело остават сериозни следи от правни мнения, от които може да се направи извод, че нивото на правното мислене в парламента е обида за нормотворческия процес, гражданите, институциите. Отделно похабява безценна обществена и експертна енергия, и обратно на принципите на правовата държава преследва цели, различни от обявените.
Пред КС проф. Янаки Стоилов посочи, че съдържанието на внесения проект за „нова“ конституция показва над 900/0 идентичност със съдържанието на текстовете на действащата конституция, а това е “ е само поредна илюстрация на незачитане на съвременни правни стандарти“.
В своето становище доц. д-р Атанас Славов, преподавател в СУ „Климент Охридски“ отбелязва, че липсата на публичен обществен дебат за промени в Конституцията и използването на проекта за „други цели“, е „не само лековато отношение към върховния закон на държавата, политическа незрялост и липса на дълбоки демократични традиции, но и на сериозни патологии в политическата ни система“.
Съюзът на юристите в България обяви, че искането на президента.е основателно “ Народното събрание не е компетентно да прави изменения и допълнения по внесения проект в случаите по чл. 158 КРБ, както и при изцяло нова конституция, защото няма такава материална компетентност“
Според преподавателя по конституционно доц. Наталия Киселова съдът има основание да обяви за противоконституционно изцяло решеинето на НС. Като се позовава на стандартите на Венецианската комисия, доц. Киселова посочи още, че: “ Действията на парламентарното мнозинство не отговарят на стандартите за параметри на връзките между него и опозицията в условията на демокрация(..) Да се провеждат обсъждания и гласувания по такъв въпрос (свикването на Велико народно събрание) без участието на депутати от парламентарното малцинство, при налагане на волята на мнозинството, без отчитане на мнението на малцинството, което Конституцията изисква като въвежда квалифицирано мнозинство за приемане на решението, е съществено отклоняване от принципите на парламентарната демокрация, прокламирана в чл. 1, ал. 1 от Конституцията“.
С различни нюанси всички юристи обосноваха извода, че Народното събрание е надхвърлило своята компетентност, защото само ВНС е компетентно да се произнася по проект за нова Конституция, а създадената временна комисия – няма предмет на дейност Това са: доц. Атанас Славов, доц. д-р Христо Паунов, проф. Янаки Стоилов, Съюзът на юристите в България, проф. Снежана Начева, проф. Екатерина Михайлова и проф. Пенчо Пенев. И от Института за пазарна икономика обявиха, че създаването на временна комисия, която да „предлага конкретни предложения за промени в проекта за конституция“, не е бил силен ден за Конституцията и решението трябва да бъде зачертано като противоконстиуционно.
Сериозна причина да не се отбягват решенията на КС, е не само, че те охраняват преустройстото на държавата от случайни прищевки, но и заради възможността на управляващите да виждат грешките си „черно на бяло“ и да не ги повтарят. Ако са отговорни. Имаше още ред въпроси, в случая, които КС би могъл да изтълкува и изясни, например, за правомощията на НС да свика ВНС и др.
Непечеливша е битката, обявена на президента на територията на правото, която не е силната страна на управляващите в парламента – ярък израз на това бе и гласуването на гафа с „двойната неустойка“ върху която държавният глава наложи вето. Стигна се до парадокса, че то бе прието, без да е разгледано.
Вместо да оценят ветото като възможност за безпроблемно поправяне на грешката, бе съотворен необозрим законодателен хаос, който идва да покаже, че не е достатъчно да имаш власт – ако не я упражняваш по правилата, лесно проличава колко си компетентен. Видя се и от злополучната идея за нова Конституция.
