ВАС преформулира въпрос в тълкувателно дело: Колко пъти комисията по досиетата може да обявява един и същи човек за сътрудник на ДС?

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд гласува да се преформулира въпросът по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., свързан с прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това съобщиха от съда.

Тълкувателно дело 9/2019 г. бе образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, сезиран от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов. Твърденията бяха, че ВАС е започнал да нарушава еднозначната си съдебна практика, като отменя решения на комисията. Става дума за решения, с които за втори, трети и нататък път публично се обявява принадлежност към ДС на едни и същи хора заради поемането на различни постове от тях, но без нови данни и обстоятелства, открити в архивите.

Зададеният от Цацаров въпрос бе: „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“

За докладчик по тълкувателното дело бе определена съдия Румяна Лилова.

Днес единодушно върховните съдии са гласували въпросът да се преформулира така:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?“.

Следващата фаза от тълкувателното дело е изслушване на становища от страните. Едва след това върховните съдии ще се съберат да обсъждат решение по същество.