Последни новини
Home / Законът / Защо Апелативният специализиран съд поиска 2 милиона лева гаранция от Атанас Бобоков (определението)

Защо Апелативният специализиран съд поиска 2 милиона лева гаранция от Атанас Бобоков (определението)

Defakto.bg
Атанас Бобоков

На 26 ноември, на шестия месец от задържането му Апелативният специализиран съд склони да освободи бизнесмена Атанас Бобоков, но срещу впечатляващата гаранция от 2 милиона лева. Той я плати и вече е на свобода.

Неясни останаха обаче мотивите на състава на АСНС, начело с председателя на съда Георги Ушев (на снимката горе), за определянето точно на тази мярка за неотклонение и точно в такъв размер. Специализираният съд бе постановил “домашен арест”, а Специализираната прокуратура бе протестирала замяната, настоявайки “задържането под стража” да продължи.

Де факто поиска определението на Първи въззивен състав на АСНС, получихме го в края на деня днес. От прочита му се разбира, че Апелативният специализиран съд продължава да приема наличието на “обосновано предположение” Атанас Бобоков да е участвал в твърдяната от прокуратурата организирана група за “опасни отпадъци”. А като основен източник на тази убеденост се сочат показанията на друг обвиняем – Васил Богданов, бивш директор на “Монбат рисайклинг”, освободен още в началото на разследването, макар че срещу него имаше и второ обвинение за укриване на данъци.

И АСНС обаче признава, че на шестия месец спрямо Бобоков-старши не е налице както опасност да се укрие, така и да извърши ново престъпление. А на този фон следващата по тежест мярка “домашен арест” щяла да е прекомерна.

Рекордният размер на гаранцията от 2 милиона лева пък е обяснен с “изключително доброто” материално състояние Атанас Бобоков.

Из определението на Апелативния специализиран съд (едно към едно):

За обоснованото предположение

Предвид многократното произнасяне на различни съдебни състави, включително и на настоящия, подробно анализиращи обосновано предположение за вероятна съпричастност на обв. Б. към претендираната ОПГ, въззивният съд с настоящото определение ще маркира основните доказателствени източници, на които базира извода си за правилното заключение на първоинстанционния съд за наличие на това предположение.

Основен доказателствен източник са обясненията на обв. Б., в които се твърди, че той е изпълнявал единствено разпорежданията на обв. А. Б., относно дейността на „М. Р.” ЕАД.

На защитните възражения обективирани в днешното съдебно заседание, следва да се отговори, че в тези обяснения на обв. Б. се твърди, че двамата Б. решили, че вместо да плащат такси за оползотворяване на опасни отпадъци на дружества, собственост на близки до зам. министъра К. Ж., сами ще си създадат такива дружества. Обвиняемият Б. посочва: „бяхме уведомени от обв. А. Б., че трябва да работим с тези дружества „Т. Е.“ и „С. Т.“ и двете свързани с обв. М.  Било наредено всички дружества в групата на „М.“ да депонират отпадъци в тези фирми. Пак в обясненията на същия обвиняем, но и от други доказателствени източници по делото се установява, че тези фирми не разполагали с капацитет да третират отпадъците на дружеството „М.“ под контрола на обв. Б. В същите обяснения се твърди, че обв. Б. е подписал договор със „С. Т.“ единствено поради изричното нареждане в тази насока на А. Б.

Обоснованото предположение се подкрепя от показанията на свидетелите И. Н. и Д. Ц., а така също и от показанията на свидетеля С. Ж., които бяха коментирани подробно в предходни определения. От показанията на последния свидетел разумно може да се предположи, че обв. А. Б. е знаел, че към онзи момент в България не е имало дружества, разполагащи с оборудване за третиране на опасни отпадъци на контролираното от него дружество „М. Р.“ ЕАД.

Беше вече взето отношение в предходни определения по направените възражения и в днешното съдебно заседание от защитата на обв. Б, като следва да се посочи, че отново не могат да бъдат сподели доводите на защитника, че в постановлението за привличане не се сочи конкретно неправомерно поведение на обвиняемия. При престъплението по чл.321, ал.2 от НК, съставомерното обстоятелство е постигането на съгласие между участниците в ОПГ да бъде осъществена „вторична“ престъпна дейност, като няма изискване тя да бъде изцяло индивидуализирана, да е започнала подготовка, или целите й да бъдат осъществени.

Относно възражението, че българските власти са издали лицензи на юридически лица, безспорно по делото това се установява, но също така се установява, че тези дружества не са разполагали със съответния капацитет реално да реализират извършваната дейност по управление на отпадъците, в съответствие със законодателството на страната. Налице са данни точно в обратния смисъл, че описаните по-горе търговски дружества, които са свързани с предполагаемите членове на твърдяната ОПГ, са разполагали единствено с лицензи за третиране на отпадъци, без да имат нужните съоръжения и машини, за да извършват тази дейност съобразно закона.

Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че и към настоящия момент е налично изискуемото от закона обосновано предположение.

Относно наличието на риск от укриване:

Според АСНС правилно контролираната инстанция е приела липса на такъв риск. Безспорно е, че при обв А. Б. са налице установена самоличност, адрес по местоживеене, образование, семейно положение, отседнал начин на живот.

Относно реалната опасност от извършване на престъпление:

Настоящият съдебен състав на въззивния съд споделя извода на първоинстанционния съд, че към момента след шестмесечно задържане и разпитани по делото множество свидетели, значително е намалял интензитетът на реалната опасност от извършване на престъпление от обв. А. Б. на фона на това, че той е неосъждан, на фона на данните за неговата личност, относно семейното положение, здравословно състояние и възраст.

За разлика от първоинстанционният съд обаче, въззивната инстанция счита, че мярката за неотклонение „домашен арест“ в случая не се явява адекватното процесуално ограничение, предвид изтъкнатите по-горе обстоятелства, доколкото домашният арест също се приравнява на „задържане под стража”. Настоящият съдебен състав е на мнение, че по отношение на обв. А. С. Б. към настоящия момент адекватното процесуално ограничение е мярка за неотклонение „парична гаранция“. Размерът на тази парична гаранция съобразно чл. 61, ал. 2 от НПК следва да бъде съобразен с имущественото положение на обвиняемия, а съобразно чл. 56 от НПК, следва да се вземат предвид степента на обществена опасност на престъплението, за което е повдигнато обвинение, доказателствата срещу обвиняемият, неговото здравословно състояние, семейното му положение, професията, възрастта и другите данни за неговата личност.

Според АСНС неоснователни са доводите, изложени в протеста в насока, че не са налице такива данни, изисквани от посочената разпоредба за смекчаване на взетата мярка за неотклонение на обв. Б. Както беше посочено по-горе, той е в напреднала възраст, семеен е. По делото са налице данни за влошено здравословно състояние, за което е налице и експертиза, а е видно и от съдебния състав без необходимост от такава.

По делото са налице данни за имотното състояние на обв. А. Б., според които то е изключително добро, поради което според съдебния състав мярка за неотклонение от 2 000 000 (два милиона) лева се явява законосъобразно и подходящо процесуално ограничение за този обвиняем в този момент.”

About De Fakto

Проверете също

Адвокатите хвърлят тоги, ако властта отново не забележи исканията им за данъчни облекчения

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в …

Проект разтоварва зам.-председателите на ВАС и шефове на отделения от проверки на жалби

Нов проект за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са внесли днес Анна Александрова (на снимката …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.