Последни новини
Home / Законът / Казусът “и циганите правят така” отиде в Европейския съд по правата на човека в Страсбург

Казусът “и циганите правят така” отиде в Европейския съд по правата на човека в Страсбург

Defakto.bg

Изказването на Иван Гешев е отвъд пределите на неговото “свободно мнение”, а поведението му бе оставено без последствия у нас

С твърдения за нарушения на няколко текста от Европейската конвенция за правата на човека казусът “и циганите правят така по дела” отиде в Европейския съд в Страсбург. Повод е обобщението на Иван Гешев, изказано в негово интервю пред БНТ през април 2019 г., което Комисията за защита от дискриминация и съдилищата у нас обявиха за проява на свободата на изразяване на мнение на високопоставения обвинител.

Христо Николов

Съдилият Гешев за дискриминация ромски активист Христо Николов внесе в ЕСПЧ жалба срещу държавата за нарушение на чл. 8 от конвенцията (правото на зачитане на личния живот), което, според практиката на Страсбург обхваща и социалната идентичност на индивида и недопускане на “реч на омразата”. Нарушени са също чл. 13 (право на ефективни средства за защита) и чл. 14 (забрана за дискриминация), се изтъква в жалбата. Интересите на Николов пред Евросъда се представят от адвокат Александър Кашъмов.

Историята е известна – на 17 април пред БНТ, коментирайки гръмкото дело “Младост” и най-вече отказа на Петко Дюлгеров от първите му показания пред разследващите като получени под натиск, тогавашният зам.-главен прокурор обяви, че “и циганите правят така по дела”. Христо Николов сезира Комисията за защита от дискриминация и тя не откри нарушения, понеже казаното било в общ контекст и е упражнено гражданското право на мнение. Изказването е “обобщаващо и обединяващо”, не представлява “отделяне иили разграничаване” на една етническа общност и не е дискриминационно, обяви на свой ред Административен съд – София-област.

Становищата на КЗД и на АССО бяха потвърдени и от Върховния административен съд. Той отиде и по-далеч – Иван Гешев изобщо не е можел да бъде преследван за дискриминация заради въпросното обобщение, пази го функционалният му имунитет. Върховните съдии се позоваха на чл. 132 от Конституцията, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят назателна и гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Отделно поправка в Закона за съдебната власт “спаси” магистратите от жалби за дискриминация срещу тях. Големият въпрос бе дали публично изказване е служебно действие.

За “и циганите правят така” имаше и тъжби пред наказателния съд, на първа инстанция делото бе прекратено.

В жалбата до Страсбург се цитират производствата пред КЗД и административните съдилища.

За нарушението на член 8 и “свободата на изразяване”

По този повод в жалбата се сочи:

“В практиката си Съдът е приел, че понятието “частен живот” (“private life”) съгласно чл.8 от Конвенцията е широка концепция и обхваща физическата и психологична цялост на индивида, както и до определена степен, правото да установява и развива взаимоотношения с други човешки същества, някои аспекти на психическата и социална идентичност, лично развитие и правото на самоопределение ( Paradiso and Campanelli v. Italy [GC], no. 25358/12, § 159, 24 January 2017). В случаите, в които в понятието “частен живот” се включва репутацията, Съдът е установил ключовите елементи на баланса с правото по чл.10 от Конвенцията (свободата на изразяване – б.р.): допринасяне към дебат от общ интерес; известност на засегнатото лице и предмет на речта; предварително поведение на засегнатия; съдържание, форма и последствия на публикацията; обстоятелства, при които е събрана информацията (Von Hannover v. Germany (no. 2) [GC], §§ 108-113; Axel Springer AG v. Germany [GC], §§ 89-95). Също така е прието, че всеки, дори публичните фигури, има легитимно очакване за защита на личния живот (Von Hannover v. Germany (no. 2) [GC], §§ 50-53 and 95-99).
В практиката си Съдът извежда съществуването на “положителни задължения” по чл.8 с оглед задължението на държавите да “зачитат” (respect) правото (X and Y v. Netherlands). В различните дела Съдът е установил конкретни процесуални гаран-ции, характерни за защитата на правото по чл.8 – определени процедури и гаранции, за да отговори на стандартите, които се съдържат в понятието “предвидени от закона” съгласно чл.8, § 2 (Roman Zakharov v. Russia [GC], §§ 164-169).
От друга страна, съгласно стандартите на Съвета на Европа, държавите-членки следва да разполагат със средства, като предусловие законови, за да ограничава и предвижда възмездие и компенсация за слово на омразата. В Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите съм държавите членки относно речта на омразата се приема, че държавите следва да създадат адекавтна правна уредба, която включва разпоредби на гражданското, наказателното и административното право относно речта на омразата, които да оправомощават административни и съдебни органи да балансират във всеки един случай свободата на изразяване с човешкото достойнство и защитата на репутацията и правата на другите (Принцип 2). Също така, националният закон и практики трябва да отчитат, че някои форми на изразяване могат да бъдат толкова обидни за индивиди или групи, че да не могат да се ползват от защитата на чл.10 от Конвенцията (Принцип 4)”.

За нарушението на член 13

Иван Гешев

“В настоящия случай жалбоподателят се е почувствал засегнат от обидните изрази, употребени от заместник-главния прокурор г-н Иван Гешев. Той е упражнил индивидуалното си право на жалба пред Комисията за защита от дискриминация за защита от агресивната, враждебна и дискриминационна реч. Правото му не е било признато от инстанциите – комисията и административния съд, както и Върховния административен съд. В решението си последният е приел, че използването на расистки, ксенофобски, хомофобски и др. подобни изрази от страна на магистрат в публичното пространство попада под защитата на “функционалния имунитет”. По тази причина магистратите при никакви обстоятелства не носят отговорност за каквито и да било техни изказвания.
По този начин се оказва, че националният закон, както е изтълкуван от Върховния  административен съд, предоставя възможност за перманентно и лишено от всякаква отговорност негативно, дискриминационно, допускащо омраза публично  говорене срещу етнически групи. Това е особено опасно в случаите, когато ръководителите в системата на прокуратурата разполагат с такава имунизираност от отговорност за реч на омразата. Тъкмо те често говорят публично с цел да защитят предприетите от тях мерки в сферата на борбата с престъпленията, като в много случаи не спазват основните права на човека, в това число презумпцията за невиновност, а в настоящия случай – и забраната за дискриминация и реч на омразата.
Жалбоподателят не е имал на разположение ефективно средство за защита на правото му по чл.8. Решението на Върховния административен съд, което създава  и практика по прилагането на закона, му отрича правото да претендира да бъде жертва на реч на омразата и да търси защита на индивидуалното си право в това  отношение. Следователно е налице нарушение на чл.13.

Чрез търпимостта към това поведение, превърната в стандарт с решението на Върховния административен съд, е създадена постоянно враждебна среда, при подронване на устоите на понятието за “демократично общество”, което стои в основата на Конвенцията. Налице е нарушение на изискването за наличие на процесуална гаранция за защита на правото на жалбоподателя по чл.8 от Конвенцията”.

Адвокат Алекандър Кашъмов

Защо е нарушен член 14

“При посоченото положение е налице допускане на дискриминация при допуснатото нарушение на чл.8 и на чл.13 вр. чл.8 от Конвенцията. Не само е нарушено правото на жалбоподателя на зачитане на личния живот, но и това е допуснато по начин, който го третира по различен начин в сравнение с хора, които не принадлежат към ромския етнос. В мотивите на решението на Върховния административен съд се вижда едно оправдание на дискриминационно слово и реч на омразата под паравана на защитата на функционалния имунитет на магистратите. По този начин е допуснато нарушение на чл.14 от Конвенцията”.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Крайният срок за годишните финансови отчети в Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел е 30 септември

Крайният срок за подаване на годишните финансови отчети в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица …

Окончателно:Процедурата за избор на нов председател на ВКС се открива на 30 септември и приключва с вот на 14 януари

Евентуалното оттегляне на съдиите, избрани от съдии от Висшия съдебен съвет би делегитимирало състава му,  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.