Последни новини
Home / Актуално / Петър Обретенов: Злоупотребата с конституционно право се нуждае от тълкувателно решение на Конституционния съд

Петър Обретенов: Злоупотребата с конституционно право се нуждае от тълкувателно решение на Конституционния съд

Defakto.bg
Петър Обретенов

            Фиаското на ГЕРБ за нова Конституция е поука за политиците – да не злоупотребяват с нея, а да я спазват

Проектът на ГЕРБ за нова конституция завърши безславно и беше окончателно погребан, след като не само не получи необходимото мнозинство от 2/3, но за него не гласуваха дори  всички 126  депутати, които подкрепиха инициативата на тази партия и правителството за откриване на процедура за свикване на ВНС.

  Това което беше очевидно  от самото начало на тази инициатива – тя не е сериозен опит за радикална конституционна промяна, а само политически ход, с който да се отложи подаването на оставка на правителството под напора протести, намерили широка обществена подкрепа, се препотвърди и от начина, по който беше подложен на гласуване този конституционен проект. Вместо предварително оповестено , посветено само на решаването на този кардинален проблем, и отразявано на живо от БНТ и БНР тържествено заседание на парламента, както изисква тази изключително важна за развитието на обществото конституционна процедура, тя се проведе почти конспиративно, с изненадващо вмъкване в дневния ред между други точки от него, и се претупа набързо от мнозинството, явно с досадното чувство, че час по – скоро трябва да се отърват от този проблем.

         Този конфузен начин, по който парламентът се отрече от инициативата за приемане на нова конституция от ВНС, е  резултат от факта, че той не само  не получи дори една положителна оценка. но зад него не застана с името си нито един уважаван конституционалист. Нещо повече: инициаторите си вкараха автогол с искането си за становище от Венецианската комисия. То беше оглушителен шамар за тях, тъй като тя много настоятелно им обърна внимание, че не се спазват не само нейни предишни препоръки, но и основни принципи на законодателния процес и на правовата държава.

                 За изненадващото поставяне в дневния ред на НС на приемане на решение за свикване на ВНС обаче има съвсем конкретна причина: предстои произнасяне от КС по КД № 12/ 2020г. по искането на президента за обявяване на противоконституционно на решението на НС за съставяне на временна комисия за конкретни предложения за промени и допълнения във внесения проект за нова конституция.

    Отговорът на това искане е предизвестен и е отразен във всички досега получени становища на видни конституционалисти и очевидно  изпреварващото  бламиране на проекта има за цел  да предотврати още един тежък удар върху тази инициатива на управляващите. Проектът не получи необходимото мнозинство – следователно: искането за обявяване за противоконституционно на решението за създаване на комисия, остава без предмет, липсва правен интерес от нейното съществуване. НС  набързо и по същия апокрифен начин взе  решение за прекратяване дейността на комисията.

      При това положение, за КС не съществува друга възможност освен да отклони искането като недопустимо и да прекрати производството по делото, каквато е неговата практика, отразена в много негови решения.[1]

      Тази жалка история е подигравка с конституционализма и нейните инициатори трябва да бъдат изправени пред позорния стълб на общественото възмущение. Не само морално, но и юридически е укорим този плиткоумен политически ход, защото той е par exellence злоупотреба с едно конституционно право, а конституцията изрично забранява това    / чл. 57, ал.2 /.

За съжаление, в практиката на КС, въпросът за злоупотреба с конституционно право не е поставян.

Констатацията за наличност на подобна злоупотреба би имала силен политически ефект и превантивно въздействие върху онези политици, които смятат, че Конституцията може да се използва за постигане на конюнктурни, тяснопартийни цели, каквито прозират в пропадналия проект, а също и в предложенията за допълнения към него.  Недопустимостта  КС да се произнесе по същество за искането на президента,  осуетява реализирането на единствената полза от този злополучен проект: изясняване на компетенциите и процедурата  на Обикновеното НС при вземане на решение за свикване на ВНС, както и за  по – задълбочено осмисляне на правомощията на самото Велико народно събрание. А това е насъщна обществена необходимост, защото споровете и политическите спекулации около тази институция са  актуална, злободневна тема и с потенциал силно да повлияят за оформяне на ясно виждане за посоката на общественото развитие и средствата, чрез които  тя ще се следва.         

                        Проф Снежана Начева, в становището си до КС, изразява „ един по различен прочит” относно Глава IX КРБ. ОНС не може да изменя проекта за нова конституция, но това не означава, че е „длъжно да вземе автоматично и формално едно решение” по чл. 160, ал.1 КРБ за провеждане на избори за ВНС. Приемането на такова решение изисква спазването на един преюдициален и задължителен процес, различен от законодателната дейност на НС и от правомощието му то самото да изменя и допълва конституцията, в резултат от който то се е убедило в основателността на мотивите за приемане на нова конституция. Това по необходимост предполага, че ОНС „преценява за изчерпани не само собствените си възможности, но и тези на НС като институция по отношение на необходимите конституционни промени в рамките на действащата конституция, ако с инициативата не се преследва друга цел”[2]. Това, преди всичко, означава да се разграничи до къде стигат правомощия на ОНС и кои въпроси са от изключителна компетентност на ВНС и дали предлагания проект има качествата на нова конституция / последното беше оспорено  от мнозинството експерти/.  Особено внимание трябва да обърнем на последното вметнато изречение: „…ако с инициативата не се преследва друга цел”. [3]Това е преценката, за която споменах по – горе, че за съжаление липсва в практиката на КС- дали не се касае до злоупотреба с конституционно  право. И при този случай, както и при преценката на годността на проекта и качеството му на нова конституция, ОНС трябва да осмисли „ цялата сериозност  на последиците от своето решение”, „ в името на устойчивостта и стабилността на Конституцията за реализиране на целия й потенциал като основен закон”.[4]

                Действително, има належаща обществена необходимост КС да излезе с тълкувателно решение по тези парливи, актуални проблеми, при което неминуемо ще се стигне до  преценка в процедурата по вземане на решение по чл.160, ал.1 КРБ,  за конкретното прилагане на постановките, залегнали в изключително важното – бих казал, със съдбоносно значение – за конституционното ни развитие  решение № 3/ 2003г. на КС по КД 22/ 2002г.[5], последващото им доизясняване и конкретизиране в решение с р. № 8/ 2005г. по КД № № 7/ 2005г. както и последният опит за конкретното им приложение, отразен в определение  № 3/ 17.09.2015г. по КД № 7/ 2015г.[6].В мотивите на последното, КС  подчерта, че конституцията е жив организъм ” и „изоставянето на стари интерпретации и възприемането на нови виждания относно съдържанието на отделни конституционни норми се допуска в практиката на КС”. Необходимостта от преосмисляне на постановките на цитираните решения особено остро се поставя във връзка с несъстоялата се реформа на съдебната власт, за което, за кой ли пореден път, настоятелно ни напомнят доклади, решения, резолюции и становища висши институции на ЕС и на Съвета на Европа, последното от които се съдържа в становището на Венецианската комисия, по повод на проекта за нова конституция.

Многократно, в различни публикации, съм отстоявал тезата,  че с решение № 3/ 2002г. на КС се прави едно недопустимо с оглед на основополагащи правни постулати разширително тълкуване на понятието „ форма на държавно управление”, като се нарушава принципа на разделение на властите чрез злоупотребяване с тълкувателната компетентност на КС и изземване от негова страна на функции от изключителна компетентност на НС. Това е изключително сериозен, актуален  проблем за дискусия, и в тази връзка, смятам че я постави на дневен ред Благовест Пунев с блестящия си анализ : „ Дефицити на  българския конституционен модел на съдебната власт”, заключението от който е: вместо ВНС – ревизия на решение № 3/ 2002г. КС.[7]

                   Юридическата общност трябва да осъзнае, че без преодоляването на този „препъни камък” не са възможни съществени, наложителни от общественото ни развитие и сегашно състояние на обществените отношения, конституционни промени, и то не само в устройството на съдебната власт. Нова конституция приета от ВНС предполага радикална промяна в общественото устройство, за същността на която, а даже и за посоката, към която може да бъде насочена, липсва  точно очертана и институционално изразена и наложена политическа воля, което е отражение от съществуващ разнобой  в обществените нагласи. Това илюстрира и историята на нашия конституционализъм: четирите ни изцяло нови конституции са резултат от радикални исторически промени.  Действаща конституция е също резултат от радикална промяна в обществените отношения. Както всяка друга конституция, тя е несъвършена и точно затова в „Глава девета” е предвидена възможност за нейното изменение и допълнение от ОНС, чрез специална и много усложнена процедура, която е гаранция срещу налагането на конюнктурни политически  интереси.

                      Пропадналият проект на ГЕРБ за нова конституция трябва да бъде урок за всички политици, които злоупотребяват с конституционното право да инициират проект за нова конституция, вместо да я спазват!

* Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

[1] Вж. напр. р. № 14/ 09.10. 2018г. по КД № 12/ 2017г.

[2] [3] Цитат от становището на проф. Начева

[4] Цитат  от становището на проф. Начева.

[5] Което разширява кръга на компетентност на ВНС чрез разширително тълкуване на формата на държавно управление.

[6] С това определение КС отклони като недопустимо искането на  144 народни представители дали сепарирането на ВСС на две колегии, трябва де се приеме от ВНС, съгласно р. № 3:/2002г.

[7]  Благовест Пунев, Дефицити в българския конституционен модел” Dnevnik. Bg  2020.08.22.

 

 

    .

About De Fakto

Проверете също

Румен Радев: Много партии броят гласове и разпалват протести, но не излизат с ясни позиции за кризата

Много от партиите в момента броят гласове – ще вземат ли или ще изгубят гласове, …

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.