Съд отхвърли иск на КПКОНПИ срещу сина на Бисеров, няма „презумпция за незаконно имущество“

Забележителни са мотивите на съдията: презумпция за незаконно имущество няма, тези твърдения трябва да се доказват конкретно от КПКОНПИ, което в случая не е направено. Друг мотив е, че част от претенциите са погасени по давност и без тях „значителното несъответствие“ не е налице.

С две думи, български съдия за пореден път обявява, че твърдението за „незаконно имущество“ не може да се крепи на заклинания. Дори и гражданската конфискация у нас да върви отделно от наказателния процес и хич и никак да не е обвързана от изхода по него.

Решението на Софийския окръжен съд идва след отговора на Съда на ЕС в Люксембург по първото преюдициално запитване за съответствието на българската гражданска конфискация с правото на ЕС. Както и след експресни законови промени, „преодоляли“ постановеното от ВКС, че прекратяването на делото и оправдателната присъда са абсолютни пречки за гражданска конфискация.

Какво казва съдия Евгения Генева?

Правото на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество по ЗОПДПНИ/отм./ и действащия ЗПКОНПИ не представлява „конфискация“, „отнемане на средство за извършване на престъпление“ и  „отнемане на предмет на престъпление“ в наказателно-правен смисъл, нито „гражданска конфискация“, регламентирана в отменените разпоредби на ЗЗД относно недействителни сделки ,действащите в социалистическото законодателство Глава Трета ЗСГ, ЗНО и пр. … Този иск е genus prоximum на непрестационната кондикция, при която ищецът има доказателствена тежест относно липсата на основание за обогатяване на ответника, т.е.за незаконно разместване на имуществени блага.

Според чл.1, ал.2 ЗОПДПНИ, респ.чл.5 ЗПКОНПИ , „незаконно придобито имущество“ е имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. Това е дефинитивна норма,която изобщо не съдържа директно или имплицитно някаква презумпция… Законодателят изрично вменява в задължение на КПКОНПИ да докаже източниците на средства на ответника/чл.78, ал.4 ЗОПДНПИ респ.чл.156,ал.4 ЗПКОНПИ; чл.154,ал.2 задължава Комисията да докаже твърдението си  за „незаконност“ с установителен иск/. Лекотата, с която понякога се приема за даденост наличие на доказателствена тежест за ответника се обяснява с инерцията от приложението на чл.124, ал.2 ДОПК, според който фактическите констатации в резвизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. В общия исков процес това е абсолютно неприемливо и няма законна база.

Житейската презумпция е, че имуществата са законни – на това се основава нормалността и сигурността на гражданския оборот. Независимо,че повод за проверката е повдигнато обвинение за престъпление,вероятно акумулиращо имуществена облага, не съществува презумпция за незаконност на имуществото .“Обосновано предположение“ е само работна хипотеза на органа,извършващ проверката,но в исковия процес страните са равнопоставени и ищецът има тежест да докаже с главно и пълно доказване,че източниците са незаконни.

Отговорът на преюдициалното запитване в решението по дело С-234-2018г. на СЕС постановява,че качествата на „личността“ са ирелевантни, изследва се „имуществото“.“Обвиняем“ или “подсъдим“са качества на личността на ответника, поради което прекратяването на наказателното производство няма за последица прекратяване на производството за отнемане на имущество. По същата логика на основание наказателното преследване не могат да се правят никакви предположения за незаконност на имуществото му или това на неговите близки. За да проведе насрещно непълно доказване,ответникът трябва да знае какви твърдения в исковата молба да обори. Ето защо ищецът следва да посочи конкретните фактически основания за незаконност на източниците за придобиване.  Ако  повдигнатото обвинение е за престъпление, за което е предвидено наказание „конфискация“,  се поставя въпросът за конкуренция на законни основания за отнемане на имущество/искът е субсидиарен-дори и при санкционната „гражданска конфискация“ правото на държавата се погасява при конфискуване на имуществото с присъда;съдебната практика във връзка с конфискацията по отменените разпоредби на ЗЗД приема,че конфискацията е субсидиарна на ревизионното производство./Дали източникът на средства е законен не е предмет на доказване в производството за „отнемане  на незаконно придобито имущество“, освен по исковете на осн.чл.154, ал.2 ЗПКОНПИ. За да бъде един източник на средства незаконен,трябва да е бил признат за такъв с окончателен акт в съответното наказателно или  административно наказателно производство,касаещо престъпления или административни нарушения, генериращи материални облаги, и/или  с влязло в сила съдебно решение по установителен иск.

Проверяваният от КПКОНПИ период е от 19.11.2003г. до 19.11.2013г. Исковата молба е депозирана на 22.10.2015 г., от което следва,че са погасени по давност претенциите на ищеца до 22.10.2005г. на осн.чл.73 от ЗОПДНПИ/отм./Разпоредбата на чл.152,ал.3  ЗПКОНПИ,която гласи, че по време на съдебното производство давността не тече, има смисъл, доколкото подчертава, че давността не се прекъсва от датата на образуване на производство за проверка на имуществото, а от датата на предявяване на осъдителния иск.

Имуществото на отв.Г. е било обект на ревизия за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г, като годините 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. са изследвани изключително детайлно .След като най-висшата инстанция на административното правосъдие,специализирана в данъчно право,не е установила „незаконност“ на имуществото на ответника, то да се очаква че  гражданския съд в общо исково производство би достигнал до различни констатации звучи неубедително.  Ищецът в настоящото производство,позовавайки се изключително на „недостиг“, не удовлетвори изискванията за главно и пълно доказване, че претендираното имущество е придобито с незаконни средства. От своя страна ответниците проведоха насрещно доказване, опровергаващо твърденията на ищеца с висока степен на вероятност,която е релевантната за насрещното доказване модалност. То се базира на определението за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпления,генериращи имущество,както и на решението на ВАС-Първо отделение,според   което ревизионното производство, образувано със ЗВР № 1310493/19.11.2013г., е проведено от некомпетентен орган и издаденият РА е нищожен като страдащ от „най-тежък порок“ и „най-тежка незаконосъобразност“; обявена е нищожността на Р-2210-1310493-091-001/03.07.2015г. на ТД на НАП-София.

Дори и да се приеме,че анализът на ищеца за периода 2007-2009 г. е верен/за което няма убедителни доказателства/,то общият „недостиг“ би възлязъл  на 217 079.01 лв.,те. под прага от 250 000 лв.и не е представлявал „значително несъответствие“ към момента на предявяване на иска“.