DeFakto.bg DeFakto.bg
Андрей Янкулов
Няколко наблюдения набързо по новия законопроект за решаване на въпроса с фактическата невъзможност за независимо наказателно разследване на главния прокурор, внесен от депутати от мнозинството (радващо е, че г-н Ципов сподели, че ще го изпратят за становище на Венецианската комисия):
– има многократно повтаряни от Венецианската комисия и други международни експерти препоръки за начина на конституиране на Висшия съдебен съвет – най-вече относно броя и профила на членовете, които се избират от парламента; т.е. логично е този проблем да се реши преди останалите, които са свързани с ВСС, защото порочното конструиране на самия орган логично ще води и до проблеми с изборите, които той от своя страна ще прави;
– единствено шестима членове на прокурорската колегия ще могат да предлагат кой да бъде въпросният „прокурор, разследващ главния прокурор“ – само предвид броя на членовете на колегията и нищо друго, повече от логично е, че реално възможна ще бъде САМО ЕДНА номинация; за да има повече от една, някой от членовете на прокурорската колегия ще трябва да номинира двама различни кандидати, което не че е недопустимо по процедурата, но просто е лишено от смисъл.
– кандидатурата ще се избира от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство, т.е. предложената от прокурорската колегия кандидатура ще събере много лесно необходимия брой гласове – повече от ясно е, че реалният избор ще бъде в колегията на ниво номинация.
– с вкарването на Пленума в избора логично се манифестира опит за търсене за противотежест и баланс на това, което се случва в прокурорската колегия; същите доводи се изказваха от представители и на гражданското общество при проекта за избор на делегираните прокурори – да се избирали от Пленума, а не от прокурорската колегия; тези явни търсения и от управляващите, и от гражданското общество на участието на представители на съдиите в ключови избори на прокурори, потвърждават тезата, че УЧАСТИЕТО НА СЪДИИ/ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЪДИИ, ИЗБРАНИ ОТ СЪДИИ, В ИЗБОР НА ПРОКУРОРИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЦЕЛ, а не да се бяга от това.
– да плащаш заплата на човек на висока държавна длъжност с мандат от седем години и статут на висш представител на магистратурата на позиция, да кажем, под „тримата големи“, през които той ще работи ЕДИНСТВЕНО това да провежда разследване срещу главния прокурор и НИЩО ДРУГО, ако въобще някога се наложи, е решение, лишено от особена житейска логика; много по-издържано от практическа гледна точка разрешение би било сформиране на ad hoc орган изцяло външен на прокуратурата, който да се занимава с този въпрос, когато се наложи
– проектът предвижда въпросният прокурор да бъде и разследващ орган, и прокурор при разследванията срещу главния прокурор – само че основната функция на прокурора не е да провежда разследване, той може да го прави, но разследването по правило се извършва от разследващи органи под ръководството на прокурора – основната работа на прокурора е да ръководи и да решава.
– разследването у нас е строго формализирана дейност, отделена от предпроцесуалното събиране на информация без стойност за процеса, често с оперативни способи и пр., за да се стигне до разследване, освен в случаите на неотложност и явно извършване на престъпление, трябва да има някаква предварителна информация за престъплението – този прокурор ще разследва абсолютно сам, след като е поставено началото на процеса, но дали това означава, че и всякакви данни за всякакви потенциални престъпления на главния прокурор, налични по всякакви служби, занимаващи се с оперативна предпроцесуална дейност, ще му бъдат предварително докладвани, за да казва той какво да се работи предпроцесуално и какво не?
Защото едва ли при всеки сигнал от каквото и да е естество срещу главния прокурор е разумно да се образува формално разследване, а и би било в противоречие с НПК, който изисква не само сигнал, но и „достатъчно данни за престъпление“.
Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“.
