DeFakto.bg DeFakto.bg
Публично известните личности следва да търпят засиления интерес към действията си, включително и обществената критика към тях в медийната среда, посочва съдът
Състав на Софийски районен съд с председател Красимир Сотиров отхвърли иска на бившия депутат от ГЕРБ Мартин Тинчев за оклеветяване срещу издателите на три сайта и отделно срещу журналиста Владимир Тенев, Тихомир Найденов, издател и общинската съветничка д-р Веселка Георгиева- Златева.
Бившият депутат заведе гражданско дело за имуществени вреди, причинени му непозволено увреждане в статията „Екскметът на Ботевград готви преврат“ – в която управленските виждания на Тинчев по управлението на града заедно с бившия кмет, търпят сериозна критика. Материалът е публикуван на 26.05.2017 г. от сайта „nbox.bg“, и препубликван от „botevgrad. com“ „balcanec.bg“, като в него се твърди, че ищецът Тинчев, след избора му на депутат от ГЕРБ и опитвал задкулисно да влияе на местна почва, свикал е заседание на Общинския съвет в града, без да е имал право на това, изразени са и съмнения, че така задкулисно се подготвя преврат в управлението на общината.
Пред съда ищецът Мартин Тинчев, който е бивш председател на ОС в Ботевград тъвърид, че статията е накърнила честта и достойнството му на народен на представител, „избран законно на 3- то място от листата на партията си в изборите за 44-то НС от изборен район №26- Софийска област“. Той е категоричен, че статията е „обидна и клеветническа“ и не отговаряна истината, че е извършвал „класически задкулисни договорки“ за подмяна на вота на избирателите си, както и че като бивш председател на Общински съвет в Ботевград е „дерибействал“, нещо което говорело за „нисък морал“.
Право на отговор в изданията не е поискал.
Бившият вече депутат (напусна НС след завръщането на Николина Ангелкова в него) е оценил понесените вреди по един любопитен за правото начин – той е поискал поотделно за едно и също сумата от по 5010 лева, от издателите „Атлантик нет“ ООД, което администрира онлайн медията „botevgrad. com“, „Балканец нюз“ – ООД админстрира „balcanec.bg“, а „Бул транс ойл“ – nbox.bg . Същата същата претенция бившият депутат е насочил и към т.нар. „автори“ на статията – Владимир Танев, Тихомир Найденов и Веселка Георгиева- Златева.
Без да са посочени доказателства за авторството на публикацията, ищецът претендира, че тримата трябва да му заплатя солидарно сумата от 5010 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждането на иска (на 7 февруари 2018 г.). Независимо, че самата статия е под псевдоним „Петър Младенов“
В хода на съдебното дело е установено че инкриминирата статия „Екскметът на Ботевград готви преврат“ първоначално е публикувана в сайта „Nbox.bg“ и после е препубликувана на интернет страницата „botevgrad.com“ и онлайн медията „balkanec.bg“, с посочен източник „Nbox.bg“. При препубликуването от „balkanec.bg“ е посочен и автора на публикцията – „Павел Младенов“. Кой е авторът на публикацията обаче не се установява.
И тримата физически ответници са категоричи, че не са автори на инкриминароното четиво, но информацията в него за една публична личност, каквато е тази на народния представтител, не е клеветническа, а критична.
От показанията пред съда на ответника Тихомир Найденов става ясно, че той е правил коментири, че ищецът Тинчев, след избора му на депутат, е свикал заседание на Общинския съвет в Ботевград като негов председател, без да е имал право на това, а въпросното заседание е било свикано незаконно с 4- часово предизвестие вместо задължителните 24 часа. Това обаче не го прави автор на публикацията, а за идводи и оценки отговорност не се носи, отбелязва той.
Владимир Тенев е категоричен, че няма нищо общо с авторството на статията, но напомня пред съда, че публикуването на статии, които информират обществото за поведението на публичните личности, не е противоправно действие, доколкото не се използват думи и изрази в насока да увредят честта и доброто име на адресата. Отбелязва, че описаните в исковата молба на Тинчев „изрази не са фактически твърдения, а оценъчни изводи, за които не може да се носи отговорност“.
Веселка Иванова Георгиева, посочва, че „автор на статията е лицето, което я е подписало- Павел Младенов“. А ползването на нейни цитати от нея статията, не я прави автор на същата. Както и че използваните цитати имат оценъчен характер, като се отнасят до факта, че ищецът е избран за народен представител, като последното не може да бъде обида.
Един от съществените изводи на съдебното решение гласи: „Публично известните личности следва да търпят засиления интерес към действията си, включително и обществената критика към тях в медийната среда“. С този и още множество мотиви съдът отхвърля иска на бившия депутат, като го осъжда плати разноските по делото, направени от администраторите на сайтовете и на тримата журналисти.
Още от изводите на Съда:
Никой няма право да разпространява клевети
Границите на конституционно прогласената в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на словото се разпростират до пределите, след които е налице навлизане в сферите на приложение на останалите конституционни ценности и законово гарантираните права на гражданите, каквито представляват достойнството на личността и доброто име на гражданите в обществото. Свободата на словото изключва възможността да се разпространяват в медийното пространство клевети, неверни данни за гражданите и заблуждаваща информация.
Отговорност може да се реализира само за неверни и позорящи адресата фактически твърдения, които подлежат на проверка за вярност. Оценките и мненията, като стоящи извън обективната действителност, не подлежат на проверка за вярност и за тях може да се търси отговорност само ако са съпроводени с обидни квалификации. Критерий дали една медийна публикация отговаря на горните стандарти е наличието на добросъвестно проведено журналистическо разследване, в рамките на което да са събрани данни от поне два независими източника, които да потвърждават посочените в публично достъпната статия факти и обстоятелства.
Медийният издател отговаря за верността на изнесената информация на основание чл.49 от ЗЗД като възложител на работата. Авторът на публикацията, в случай, че е известен, носи солидарна отговорност за причинени вреди от накърняване на доброто име на гражданите от невярна или заблуждаваща информация.
Внимание!
Настоящият съдебен състав намира, че споделянето на статия или журналистически материал от друга медия не представлява освобождаващо отговорността на препубликуващата медия основание, на което да може да се позове надлежно в съдебното производство.
Същият извод следва да се направи и по отношение евентуалната възможност от позоваване на правото на отговор на засегнатото лице от медийна публикация.
За критики срещу политиците няма специална закрила
Константно е разбирането, че допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности, и в частност политиците, е с по- широки граници и последните следва да понасят по- интензивна намеса в тази сфера. Отправените в медийното пространство укори срещу политици, които не съдържат обиди и клевети, не са основание за носенето на отговорност за морални вреди. Засиленият журналистически интерес към обществено- политическата дейност на политиците не може да води до носенето на гражданска отговорност за вреди, тъй като обратното представлява посягане върху свободата на словото и върху правото на информиран и демократичен избор в съвременното българско общество. Критичният анализ на действията на ангажираните на национално и местно ниво политически фигури е съществен момент от процеса на легитимно упражняване на публичната власт в страната.
Не може от всички ответници да се претендират поотделно едни и същи вреди
Пострадалият от невярна или заблуждаваща медийна публикация може да предяви иск срещу автора на публикацията и срещу възложителя на работата- медиен издател за реализиране на солидарната им отговорност.
Недопустимо е всеки от горепосочените субекти да бъде осъден да заплати едни и същи вреди, съобразно практиката на върховната съдебна инстанция.
В настоящия случай се търси обезщетение за сумата от 5 100 лв. от три юридически лица, издаващи онлайн медии, както и същата сума се претендира при солидарна отговорност от твърдяните автори на публикацията. С оглед на горното се търси обезщетяване на едни и същи вреди от различни лица за препубликуването на една и съща статия в онлайн пространството. Обезщетение се претендира солидарно и от твърдяните автори на публикацията. Подобно обективно съединяване на искове в едно съдебно производство е лишено от правно основание. Доколкото исковете са приети за общо разглеждане в настоящия съдебен процес следва да се разгледат по съществото на спора.
Статията не уврежда доброто име и честта на ищецаПо съществото на спора следва да се достигне до извод, че процесната статия не може да се счита за неоправдано увреждаща в съществена степен доброто име в обществото, честта и достойнството на ищеца.
Последният, като общински съветник и народен представител в 44- то Народно събрание, е политик и публична личност и следва да търпи засиления интерес към действията си, включително и обществената критика към тях в медийната среда. Ищецът не разполага с възможността основателно да се позовова на оценъчни твърдения изнесени в медийното пространство относно обществената си дейност на заемани от него политически постове като общински съветник или като народен представител. Не може да се приеме, че в цялостния й прочит изнесената информация в процесната статия съдържа обиди, накърняващи законните права и интереси на ищеца.
Няма презумция, че мнението на едно лице го прави автор на статията
Не са налице събрани доказателства по делото, от които може да се приеме, че ответните физически лица са автори на съответната публикация. Като автор на процесната статия е посочено лицето „Павел Младенов“. От доказателствените материали по делото не се установява личността на автора зад този литературен псевдоним. Следва да се посочи, че използването в медийна публикация на оценъчни твърдения и мнения на едно лице в публичното пространство по отношение действията на ищеца като политик не прави цитираното лице автор на публикация. В обективното право не се съдържа подобна презумпция. С оглед на горното така предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се приемат за неоснователни.
Бел.ред. След публикуване на материала получихме информация, че Мартин Тинчев е обжалвал решението на СРС пред Софийски градски съд.
