Последни новини
Home / Законът / Европейска заповед за разследване е валидна и когато е издадена от прокурори “под шапката” на правителството

Европейска заповед за разследване е валидна и когато е издадена от прокурори “под шапката” на правителството

Defakto.bg

За разлика от европейската заповед за арест, европейската заповед за разследване може да бъде приета от прокуратурата на държава членка, за която съществува риск да получава конкретни указания от изпълнителната власт.  Основните права на лицето, за което се отнася европейската заповед за разследване, са защитени в достатъчна степен както на етапа на издаването ѝ, така и на етапа на изпълнението ѝ в друга държава членка. Решението на Съда на ЕК е по дело C-584/19 аказа по нтелно производство срещу A и др.

В Германия прокуратурата е част от изпълнителната власт, в други държави членки е към независимата съдебна власт или отделно и от двете, а това поражда спорове за легитимността на прокурорските актове при  издаване на европейска заповед за арест (ЕЗА) и европейска заповед за разследване. Наскоро Съдът на ЕС обяви, че ЕЗА, издадена от прокурори, на които министри могат да дават указания,  без съдебен контрол,  може да бъде отказвана от държавата към която е отправена.   Случаят, който решава сега Съдът на ЕС е  свързан с правомощията на прокуратурата да издава европейска заповед за разследване.

Казусът: 

Staatsanwaltschaft Hamburg (прокуратура на Хамбург, Германия) образува наказателно разследване за измама срещу A и няколко неизвестни лица. Всички тези лица са заподозрени, че през юли 2018 г. са фалшифицирали 13 нареждания за банков превод, като са използвали незаконно получени данни и по този начин са позволили вероятното прехвърляне на около 9800 EUR по банкова сметка, открита на името на A в австрийска банка. През май 2019 г. при събирането на доказателства по това дело прокуратурата в Хамбург издава европейска заповед за разследване1, която предава на Staatsanwaltschaft Wien (прокуратурата на Виена, Австрия) и с която иска от последната да ѝ изпрати копия от отчетите по банковата сметка за съответния период. Съгласно австрийския наказателно-процесуален кодекс обаче австрийската прокуратура не може да разпореди такова процесуално-следствено действие без предварително съдебно разрешение. Така в края на май 2019 г. прокуратурата на Виена иска от Landesgericht für Strafsachen Wien (Областен наказателен съд Виена, Австрия) да разреши посоченото процесуално-следствено действие.
Като констатира, че  съгласно германската правна уредба за съдебната власт прокуратурата в Хамбург може да получава указания, включително в отделни случаи, от Justizsenator von Hamburg (министър на правосъдието на Хамбург, Германия), тази юрисдикция поставя въпроса дали тази европейска заповед за разследване трябва да бъде изпълнена от австрийските органи.  Въпросът ѝ се отнася по-конкретно до приложимостта в контекста на Директивата относно европейската заповед за разследване на най-новата практика на Съда относно понятието „издаващ съдебен орган“ на европейска заповед за арест (ЕЗА)2 по смисъла на Рамково решение 2002/5843. Поради това тази юрисдикция решава да отправи до Съда запитване дали прокуратурата на държава членка може да се счита за „съдебен орган“, компетентен да издава европейска заповед за разследване по смисъла на тази директива, с оглед на обстоятелството, че съществува риск да получава  конкретни разпореждания или указания от изпълнителната власт при приемането на такава заповед.

Съображения на Съда

Съдът, заседаващ в голям състав, приема, че понятията „съдебен орган“ и „издаващ орган“ по смисъла на Директивата относно европейската заповед за разследване обхващат прокурора на държава членка или, по-общо, прокуратурата на държава членка, дори когато те са в законоустановено отношение на подчинение на изпълнителната власт на тази държава членка — отношение, при което съществува риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от посочената власт при приемането на решение за издаване на европейска заповед за разследване.
В това отношение Съдът най-напред отбелязва, че съгласно тази директива европейската заповед за разследване може да бъде изпълнена само ако органът, който я е издал, е „издаващ орган“4, а когато такава заповед е издадена от издаващ орган, различен от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай, тя трябва да бъде потвърдена от „съдебен орган“, преди да бъде предадена за изпълнението ѝ в друга държава членка.
След това уточнение,  Съдът най-напред отбелязва, че за разлика от предвиденото в Рамковото решение относно ЕЗА, в което се говори за „издаващ съдебен орган“, без да се уточнява обхванатите от това понятие органи, прокурорът изрично е посочен в Директивата относно европейската заповед за разследване5 сред органите, които подобно на съдията, съда или съдия-следователя, се считат за „издаващ орган“.  Освен това Съдът посочва, че в тази директива прокурорът е и сред „съдебните органи“, оправомощени да потвърдят европейска заповед за разследване преди предаването ѝ на изпълняващия орган, когато тази заповед е издадена от издаващ орган, различен от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентни по разглеждания случай6. Той констатира, че в посочената директива квалифицирането на прокурора като „издаващ орган“ или „съдебен орган“ не е обусловено от липсата на законоустановено отношение на подчинение на изпълнителната власт на неговата държава членка.
Накрая, Съдът отбелязва, че целта на европейска заповед за разследване се различава от целта на ЕЗА. Всъщност, докато ЕЗА има за цел задържането и предаването на издирвано лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, европейската заповед за разследване цели извършване на едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия с оглед на получаване на доказателства. Така, макар някои от тези процесуално-следствени действия да могат да бъдат ограничителни, за разлика от ЕЗА, европейската заповед за разследване все пак не може да накърни правото на свобода на съответното лице.
Ето защо, като се имат предвид всички тези разлики между Рамковото решение относно ЕЗА и Директивата относно европейската заповед за разследване, според Съда тълкуването, възприето в неговите по-нови решения7, съгласно което понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на това рамково решение не обхваща прокуратурите на държава членка, за които съществува риск да получават конкретни указания от изпълнителната власт, не е приложимо в контекста на Директивата относно европейската заповед за разследване.

1 Тази европейска заповед за разследване е издадена съгласно Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата относно европейската заповед за разследване“).
2 Решения от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C-508/18 и C-82/19 PPU, т. 90) и PF (Главен прокурор на Литва) (C-509/18, т. 57), вж. и прессъобщение № 68/19. В точка 90 от цитираното решение OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) за германските прокурори Съдът всъщност приема, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на Рамково решение 2002/584, не обхваща прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт при приемането на решение за издаване на европейска заповед за арест.
3 Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3) (наричано по-нататък „Рамковото решение относно ЕЗА“).4 По смисъла на член 2, буква в) от Директивата относно европейската заповед за разследване.
5 Това предвижда член 2, буква в), подточка i) от Директивата относно европейската заповед за разследване.
6 Това е посочено в член 2, буква в), подточка ii) от Директивата относно европейската заповед за разследване.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
www.curia.europa.eu

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия избра радикалния модел за съдебната карта

С 8 “за” мнозинството в Съдийската колегия избра радикалния, наричан също революционен модел за преструктуриране …

САС откри дарителска сметка в помощ на адвокати, заболели от коронавирусна инфекция

Софийският адвокатски съвет пое инициативата и откри в ОББ дарителска сметка за физически и юридически …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.