Открито писмо: България без отлагане да пусне „зелена светлина“ за членството на Северна Македония в ЕС

В писмо до премиера Бойко Борисов,  Екатерина Захариева – министър на външните работи,  посланиците на страните-членки на ЕС у нас и  представителството на ЕК,  Българската общност за либерална демокрация приканва властите  да не се занимават само с миналото и да прескочат в  бъдещето на отношенията с Република Северна Македония.  Либералите настояват  България  без отлагане  да даде „зелена светлина“ за начало на преговорите за членството на РСМ в ЕС. Призивът е  това да стане до края на 2020 г., в рамките на Германското председателство на Съвета, казват от БОЛД.

Писмото е  подписано от  граждани по инициатива на БОЛД  и  изразява позициите на подписалите в тяхното индивидуално качество.

Ето и цялото писмо:

• Бойко Борисов – Министър-председател на РБългария
• Екатерина Захариева – Министър на външните работи на РБългария
• Посланиците на страните-членки на ЕС в РБългария
• Представителството на ЕК в РБългария

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към вас, за да изразим нарастващата си загриженост, че след периода на кратък подем в отношенията между Република Българи (РБ) и Република Северна Македония (РСМ), последвал подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество (Договора), политическите елити на двете страни допуснаха обратен ход във взаимоотношенията ни. Изключително тревожещ е фактът на блокиране от РБ на старта за преговорен процес на РСМ за членство в ЕС, с непонятна за съвременните междудържавни отношения аргументация. Според нас, предстои България да търпи имиджови щети на различни извъннационални нива, с непредвидими последствия. На карта са поставени приятелството, добросъседството и сътрудничеството между БГ и РСМ, които са основните стълбове на едноименния Договор. На този фон тревожно зачестяват проявите на грубост и от двете страни, вкл. на високо политическо ниво, на високомерие и късогледи исторически интерпретации с ярък националистически и шовинистичен привкус.

Кризата поставя на изпитание не само междусъседските връзки, но и съвместната ни реализация като добронамерени страни-членки в атлантическото семейство. Отлагат се и шансовете за добросъседско сътрудничество в рамките единното европейско политическо пространство. Остава неясно как спорът между РБ и РСМ ще се отрази на другата страна-кандидат за еврочленство – Република Албания, попадаща в една и съща група с РСМ за процеса на присъединяване. Не са маловажни и геополитическите измерения на кризата – повишената ни уязвимост към заплахи от извънрегионално естество, на каквито, в своето разединение, се излагаме.

Ще откроим някои от ключовите според нас причини за това развитие на нещата:

1. Въпреки наличните добри намерения, заложени в Договора, отчетливо се откроява  неуместният начин, по който той се изпълнява – с прекомерно акцентиране върху въпроси от историята и елиминиране на аспектите на сътрудничеството по останалите групи обществено-политически, икономически и други въпроси, очертани в Договора.
2. Създадената с Договора Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси в редица случаи демонстрира подходи (поддържани и от двете страни), несъответстващи на философията и подходите на съвременната историография. Те минират много силно дейността и ефективността ѝ.
3. Погрешното базиране на преговорния процес приоритетно върху проблемите на миналото натовари съвместната мултидисциплинарна експертна комисия с неприсъщи ѝ политически задачи. От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения с огромен национален, междудържавен и геополитически заряд.
4. Процесът на реализация на Договора до този момент остава затворен главно на политическо и дипломатическо ниво. Вместо въвличането на гражданите в реализацията му чрез поредица привлекателни и иновативни граждански, академични, културни, образователни и пр. инициативи, те се оказаха свидетели на остра схватка между тежките историографски артилерии на двете страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови исторически сантименти и стереотипи, вместо креативност в полза на бъдещето.
5. В политически и дипломатически план се допуснаха подходи, несъответстващи на духа, целите и текстовете на Договора  – сред които непризнаване от България на наименованието на официалния език на РСМ, с който тя е призната в ООН, оспорване съществуването на отделна македонска нация и правото на македонските граждани на самоидентификация – напълно неприемлива практика за европейското политическо пространство. Имаше примери за остра враждебна реч и от двете страни по Договора.

Изтъквайки тези дефицити на досегашната реализация на Договора, същевременно открояваме и истината, че хиляди граждани на двете страни продължават да споделят естествена съвременна свързаност на всекидневно ниво.

На фона на казаното се обръщаме към вас с призив за висока държавническа отгговорност и в този критичен момент да бъдат предприети спешни мерки в следните посоки:

1. България да даде по съответния ред и без отлагане „зелена светлина“ за начало на преговорите за членството на РСМ в ЕС. Призоваваме това да стане до края на 2020 г., в рамките на Германското председателство на Съвета.
2. Въпросът за европейското членство на РСМ и Албания да се прехвърли и в дневния ред на следващите председателства на Съвета.
3. Да бъдат  утвърдени нови приоритети, подходи и инициативи за взаимодействие между двете страни, като бъде взето предвид следното:
   – Обсъждането на каквито и да е въпроси по изпълнение на Договора да бъде единствено и само в духа и стандартите на съвременото международно право и чрез съвременни подходи за уреждане на двустранни и многостранни междудържавни отношения. Убедени сме, че в подобен  формат на съвременно договаряне няма как да залегнат условия, принуждаващи едната от страните да приме поставени ѝ от другата страна нереалистични искания, като например това за отказ (пълен или частичен) от самоопределението на своя народ и отказ от самоидентификацията на своите граждани.
   – Неуместно е очакването, че в рамките на какъвто и да е договорен процес, който и да е управленски екип в света ще се нагърби със самоубийствени действия, вземайки политическо решение относно самоидентификацията на своите граждани и утвърждавайки, че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга.
   – Да не се забравя травматичният опит на България от времето на комунистическия режим за постигане на „историческаТА истина“, когато с политически решения неколкократно е натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, с цел „ревизиране“ на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска „самоидентификация“ – на живите и на починалите.
   – Не бива да се пропуска и фактът, че въпросната  „историческа истина“ е постигана с решенията на „авторитетни исторически комисии“.
4. Да се осигури прозрачност и отвореност за консултации и обсъждане в гражданското общество.
5. Да бъде разработена „пътна карта“ на съвместните действия по изпълнение на Договора със съответните срокове, като по-конкретно призоваваме:
   – Да се даде  решителен  първоначален тласък на дейностите със силен потенциал да затоплят почвата на сътрудничеството чрез насърчаване на политическия, дипло-матическия и гражданския обмен, военнотехническото сътрудничество, взаимодействието в областта на икономиката, екологията, образованеието и културата, научното сътрудничество, медиите и защитата на човешките права.
   – Да бъдат регламентирани и създадени междудържавни и обществени координационни и експертни структури, подпомагащи съвместните действия между двете страни по утвърдените в Договора сфери на сътрудничество, с осигурено силно гражданско представителство. Да се утвърдят гъвкави механизми за реализиране на съвместни граждански инициативи по сферите на дейност.
   – Въпросите и дейностите, свързани с историята, да не се екстраполират и да не заемат  доминиращото място, което заемат към момента, а да се впишат като възможен конкретен аспект на сътрудничеството по въпросите на културата и образованието. Обсъждането на исторически въпроси следва да се реализира при прилагане на съвременни историографски подходи и осигурена плуралистична експертиза на поканените в дискусиите участници.
   – Да се заложи изискване към състава на всички координационни и експертни структури за съвместно действие по сферите на дейност да отразяват по открит и плуралистичен начин обществено-политическото многообразие и възгледи, като се осигурява широк достъп на институционални и граждански експерти от демократичния проевропейски спектър.
   – Да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.

В обобщение, призоваваме да бъдат сериозно променени приоритетите, подходите, средствата и дейностите за реализация на Договора за добросъседство приятелство и сътрудничество, така че той да постигне мисията си, обозначена в заглавието му.

Подкрепяме и идеята предстоящата за изграждане транспортна инфраструктура между двете страни (в рамките на Коридор №8) да се именува „Гоце Делчев“. Няма ли това да е онази емблема, завещана ни от миналото, която не противопоставя, а сближава хората от двете страни на границата?

Призовавайки за проява от ваша страна на убедителна държавническа политическа воля за постигане на горните цели, оставаме с уважение!

София, 3.12.2020 г.

ПОДПИСАЛИ ПИСМОТО (По азбучен ред на имената) 

Проф. Албена Хранова – Пловдивски университет
Проф. Александър Кьосев – културолог и литературен теоретик, Софийски университет
Антоанета Ненкова – журналист
Проф. Антоний Тодоров – политолог, НБУ, Българска общност за либерална демокрация
Антонина Желязкова – историк
Владимир Колев – правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Бойко Ценков – клиничен психолог, Българска общност за либерална демокрация
Боян Захариев – икономист, изследовател в Институт Отворено общество
Ваня Кънева – експерт по правата на детето, Българска общност за либерална демокрация
Димитрина Петрова – правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Димитър Атанасов – историк
Проф. Димитър Вацов – философ и културолог, Нов български университет
Проф. Евгения Иванова – историограф и етнолог, Нов български университет
Калина Бозева – експерт по етнически въпроси, Българска общност за либерална демокрация
Кети Мирчева – историк
Красимир Кънев – председател на Български хелзинкски комитет
Мила Минева –  гл.асистент, катедра Социология, Софийски университет
Доц. Милена Якимова – социолог, Софийски университет
Доц. Михаил Иванов – съветник на празидента Желев по националните и етническите въпроси (1990-1997)
Михаил Мишев – студент, Българска общност за либерална демокрация
Проф. Надя Данова – историк, балканска история
Радост Николаева – арт мениджър, Арт движение „Кръг“
Росица Атанасова – юрист, Българска общност за либерална демокрация
Румен Аврамов – икономист и историк
Румян Русинов – политолог
Савелина Русинова – правозащитник
Доц. Светлана Иванова – историк, Софийски университет
Стефан Дечев – историк
Доц.д-р Цветозар Томов – социолог
Юлиана Методиева – журналист за човешки права, Маргиналия

 *Де Факто публикува  за информация на читателите  дискусионни  гледни точки, включително и онези, които не  съвпадат напълно с възгледите на редакцията.