DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът преименува празника 24 май
Извънредният труд на работницити и служителите ще може да се увеличава до 300 часа годишно чрез колективни трудови договори по отрасли и браншове, сключени между синдикланите организации на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите от друга.
Това решиха депутатите с поправки в Кодекса на труда, приети окончателно на второ четене в сряда. Досега извънредният труд беше ограничен до 150 часа годишно. Предложението за промяната дойде от Министерския съвет и получи подкрепа от ГЕРБ, „Обединени патриоти” и ДПС.
Промените минаха с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се при яростна съпротива на левицата и отнемането на трудови права на работниците.
Дневният извънреден труд ще е до 30 часа на месец, а нощният – до 20. Срокът за сумирано изчисляване на работното време, от което зависи и заплащането за извънреден труд, ще е по-кратък – от шест на четири месеца, приеха управляващите.
Надя Клисурска от БСП заяви, че българските работници са хора, а не роби. „Извънредният труд не означава по-големи възнаграждения и заплати. Той означава рискове, ниска ефективност в работата, той означава риск за здравето за всеки български работник“.
Георги Гьоков, който прочете на управляващите цитати от Карл Маркс, им каза: .„С това предложение се опитвате да доведете трудещите се до деградация, отнемайки им трудови права( …)Замислихте ли се за вековните кървави борби на работническата класа за 8-часов работен ден? Забравихте ли откъде идвате и мислите ли, че цял живот ще бъдете народни представители и няма да се върнете на работните си места на удължено работно време? … Разбираемо е работодателите да търсят вратички, които да им дадат възможност да увеличават извънредния труд и да не го заплащат като такъв, но не е нормално държавата да им помага в това”,
Председателят на парламента Цвета Караянчева защити промените за увеличение на допустимия извънреден труд, като се позова на своя трудов опит като машинен инженер:
„Там, когато има форсмажорно обстоятелство, повярвайте ми, и работодатели и работници са един екип. Там няма разделение, защото всички вземат заплата и очакват заплатата да дойде на база на изработената продукция. А не на написани разни тука пищовчета, които ми разнасяте“.
„Колко пъти в годината има такива форсмажорни обстоятелства, които да налагат съгласие на работниците за извънреден труд до 300 часа годишно„, репликира Клисурска примера на Караянчева.
От левицата опонираха, че подобно съгласие се изтръгва там където работниците нямат къде да работят и са без изход. Самият факт че в Европа говорят за намаляване на работната седмица, а в България се увеличава извънредния труд, а с това и продължителността на работния ден, е показателен за онова, което сега правите, отбеляза Гьоков.
Председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов от ДПС нарече „абсолютна лъжа“, че с промените в Кодекса на труда се отнемат трудови права:
„Защото остава в сила забраната за извънредния труд. Остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя, забележете, със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно“.
Виолета Желева от БСП отвърна: „ Била съм и знам как е в производството. Тези хора насила полагат извънреден труд. Ето така ще бъдат накарани и след това да бъдат съгласни да работят допълнително за жълти стотинки.“ Желева обърна внимание, че чрез сумарното изчисляване на работното време се дава възможност въобще да не се заплаща за извънредните часове работа. Социалистите подчератаха практиката на много български работодатели, които в аварийни ситуации не назначават нови работници, налагат на заварените двойна работа срещу ниско заплащане. Ниската цена на труда и безработицата принуждават работника да се съгласи, въпреки че в закона е записано, че извънредният труд е забранен и се полага по изключение, обобщиха от БСП, като наблегнаха и на друго законово положение – с КТД не могат да се приемат по лоши услоивия от установените в закона.
Преди това мнозинството в Народното събрание отхвърли искането на неформалната група на т.нар. прогресивни социалисти за отпадане на второто четене на промените в Кодекса на труда от седмичната програма на парламента. Независимият депутат Николай Иванов се обоснова: „Ясно е на всички български граждани, че с този законопроект се отнемат права на българските работещи и служители, извоювани преди десетилетия. Смятаме, че този законопроект няма място в дневния ред на Народното събрание, особено в тази тежка социално-икономическа криза, която лишава българските работещи и от работни места“.
Мнозинството в НС реши окончателно срокът на изчисляване на сумираното работно време да се намали от 6 на 4 месеца, като се дава възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на 1 година.
След размяна на обвинения в антибългарски настроения между управляващите и опозицията, парламентът одобри промяна в наименованието на празника на книжовността – 24 май. Занапред той ще се отбелязва като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.
Досега той беше известен като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”
Нововъведението е на „Обединени патриоти”, подкрепено от ГЕРБ. Самата законова поправка беше направена в чл.154 от Кодекса по труда, в който са описани официалните празници на страната.
По време на дебата по темата Таско Ерменков от БСП заяви: „Не въздигате ролята на България. Принизявате я. Ограничавате я в едни граници териториални. Ограничаването на празника до българска азбука ще отвори вратата на възникването на празници на азбуки на народи, които пишат на нея„. И още: „Това, което в момента правите, като въвеждате празник на българската азбука, е, че ще се появят празници на руската азбука, на македонската, на сръбската и други азбуки. Не виждам с какво допринасяте за величието на България. Напротив, отваряте широко вратата за допълнителни спорове. Да намерим начин да подчертаем българското значение за разпространението на азбуката„, каза той.
„Но е безспорен фактът, че българският принос към кирилицата от години е системно и грубо атакуван от Русия и от Македония„, защити промяната депутатът от ГЕРБ Тома Биков
Независимият Валери Жаблянов настоя, че с новото наименование се създава изкуствено напрежение между Република България и Република Северна Македония: „Потърпевши ще бъдат българските културни институти, включително и нашата комисия, която работи съвместно с Република Северна Македония в едни ненормални условия„.
