Последни новини
Home / Актуално / Премиерът е пръв между равни и не може да разпорежда на министрите*

Премиерът е пръв между равни и не може да разпорежда на министрите*

Defakto.bg

Адвокат Петьо Славов

Вече 10 години чакам някой да попита премиера: на какво основание разпорежда каквото и да било на отделните министри? Той е премиер (първи)-министър, но останалите министри не са в йерархична подчиненост на министър-председателя.

В конкретния случай нито Законът за здравето, нито Законът за извънредното положение, а още по-малко конституцията, му дават правомощието да разпорежда било противоепидемични мерки на министъра на здравеопазването, било тяхната отмяна.

Крайно време е да го “попита” главният прокурор, а ако не иска да си “влезе” в истинските функции да си подава оставката!

Анализът на глава пета от Конституцията на РБ (Министерски съвет) показва, че министър-председателят не може да разпорежда на министрите да извършват управленски действия, съобразно техния ресор и компетентност.

Основните функкции на премиера са да ръководи заседанията на МС и да координира дейността на отделните министри.

Друго съществено негово правомощие е това, че само той предлага на Народното събрание определени лица за министри, но както избора, така и тяхното освобождаване, се извършва единствено от парламента! С други думи премиерът не може да уволни нито един министър! Той назначава и освобождава със заповед единствено заместник-министрите (чл.108, ал.2 от КРБ).

Съгласно чл. 105 от КРБ колегиалният орган Министерски съвет, а не едноличният орган министър-председател ръководи и осъществява вътрешната и външната политика.

Съгласно чл.114 от КРБ въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Съгласно чл.115 от КРБ министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Съпоставката на двете разпоредби показва, че за разлика от министрите, премиерът не може да приема нормативни актове като например правилници и наредби.

В чл. 23 от Закона за администрацията правомощията на министър-председателя са регламентирани, както следва:

Ал. 2 Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.

Ал. 3 Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

Ал. 4 Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

Ал. 5 Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

Ал. 6 Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

За разлика от премиера, който има обща компетентност, министърът има специална компетентност (чл. 23 и чл. 25 от ЗА). Например министърът на здравеопазването има специална компетентост, регламентирана в Закона за здравето. При колизия на норми действа правилото, че специалната норма отменя действието на общата (Lex specialis derogat generali), което отново идва да покаже невъзможността на премиера да разпорежда на министрите каквото и да било.

Конституционният съд също неколкократно се е произнасял по въпроса за правомощията на Министерския съвет и на неговия председател, като последователно е реагирал и отменял всички законодателни опити да се разширяват функциите на премиера, извън обхвата на основния закон (Например Решение №2/1999г. относно назначаването на областните управители и др.)

Анализът на Закона за здравето и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение също с нищо не променя извода относно статута и правомощията на министър-председателя – съгласно посочените закони той няма никакви правомощия.

Основният орган в Закона за здравето е министърът на здравеопазването, видно от чл. 5. Съгласно ал. 5 министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. Т.е. отново става въпрос за правомощия, възложени с нормативен акт от двата най-висши колегиални оргна на държавното управление – парламента и правителството.

Възможност за устни указания и разпораждания от премиера не е предвидена. Това уточнение е особено актуално в светлината на оповестеното от премиера разпореждане да се отменят ограничителните мерки във връзка с пандемията след 21 декември.

Всъщност тук има една уловка – заповедта на министъра за налагане на ограничителни мерки е именно до 21 декември и ако не бъде удължена, ограничителните мерки ще отпаднат автоматично. Което несъмнено ще остави у мнозина впечатлението, че именно премиерът ги е отменил. Но предвид данните за заразени и починали лица, министърът на здравеопазването скоро ще бъде изправен пред неприятната дилема дали да се съобрази с т. нар. разпореждане на премиера Борисов.

В крайна сметка, това, което е важно да се знае, е, че статутът на министър-председателя в кабинета е като на пръв между равни.

И всички премиери досега са се държали именно по този нормативно установен начин.

С едно актуално изключение, разбира се.

* Коментарът е препубликуван от Дневник

About De Fakto

Проверете също

Адвокатите хвърлят тоги, ако властта отново не забележи исканията им за данъчни облекчения

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в …

Вижданията на кандидата за ВСС: Критики на един “скандален” министър (Христо Иванов), конкурси само на входа на Темида, повишения по предложения на шефовете

Документите на единствения кандидат за ВСС от професионалната квота на следователите Стефан Петров бяха публикувани …

Един коментар

  1. Много актуален анеализ, дащото след актуалното изключение” забравихме ка.ккво е конституционното изискване. Впрочем, забравихме също и, че сме парламенарна република

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.