DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционинят съд единодушно допусна за разглеждане делото по искането на 54 народни представители от БСП да бъде установена противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за виртуално участие на депутатите в работата на парламента. На 6 ноември мнозинството в Народното събрание прие Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19. Така бе позволено на отсъстващите от зала депутати да допринасят дистанционно за кворума в парламента при проверка.
Съдия докладчик по делото е Гроздан Илиев, бивш зам. председател на ВКС.
Съдът е поканил за правни мнеия по казуса професорите Даниел Вълчев, Емилия Друмева, Екатерина Михайлова, Пенчо Пенев, Пламен Киров, Снежана Начева и Янаки Стоилов и доцентите Атанас Славов, Зорница Йорданова, Мартин Белов, Наталия Киселова и Христо Паунов.
БСП смята, че решението нарушава чл. 81, ал. 1, ал. 2, ал.3 , както и на чл. 73 от Конституцията, защото: Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”, приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, а по правило гласуването е лично и явно. Според левицата, дистанционното участие на депутатите не е равностойно на личното им физическо присъствие, тъй като те няма как да участват онлайн в закрити заседанияи в тайни гласувания.
„Това решение e противоконституционно, защото свежда ролята на народните предстваители до пълна формалност. Практиката показва, че виртуалните депутати, участващи в заседанията от видео стена не вземат участие в дебатите и разсиквания, а единствено осигуряват нужния кворум„, сочи опозицията. Социалистите смятат че проблемът е от „най-висш конституционен порядък“ и е недопустимо конюнктурното му решаване според затрудненията на една или друга парламентарна група с осигуряването на кворума.
Левицата обръща внимание също, че атакуаното решение свежда само до участието на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, но не и поради друго заболяване, възпрепятстващо един народен представител да присъства в пленарната зала. „Няма и не може да има съмнение, че конституционният статус на народните представители предвижда, че всеки от тях има равни права и еднакви задължения, а атакуваното решение води до съществени разлики спрямо възможността да се участва, дистанционно или не, в зависимост от заболяването на народния представител за момента“, е посочено още в искането си до КС.
