DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд спря производството по дело срещу заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона „Калиакра“ и се обръща към Конституционния съд.
Определението е на върховните съдии Румяна Папазова, Николай Гунчев и Десислава Стоева – докладчик.
Тримата сезират КС за необжалваемостта на министерските заповеди за обявяване на защитени зони. Конкретно: „Противоречи ли нормата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие на разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал.3 и на чл.120, ал.2 от Конституцията относно предвидената забрана за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона.“
Спряното във ВАС дело е образувано по жалби на физически лица и на търговски дружества срещу Заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите. С нея е обявена защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, с.Камен бряг, с.Свети Никола, с.Българево, гр.Каварна, с.Божурец, с.Топола, община Каварна и гр.Балчик. Общата площ на защитената зона е 483, 363 кв.км, от които 473, 272 кв.км морски пространства, съобщават от съда.
Мотивите на магистратите:
Според разпоредбата на чл.12 от Закона за биологичното разнообразие заповедите за обявяване на защитени зони са окончателни и не подлежат на обжалване.
Съдът счита, че нормата на чл.12, ал.7 от ЗБР напълно ограничава прокламираната в Конституцията защита на правото на собственост. Категоричната забрана за обжалване на заповедта по чл.12, ал.7 ЗБР води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, явяващ се измерение на правовата държава.
Посочената разпоредба противоречи и на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, като лишава собствениците от съдебен контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси. Това засягане е пряко и непосредствено, предвид обстоятелството, че наложените ограничителни мерки произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона.
Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице. При изключване на определени административни актове от съдебно обжалване законодателят остава ограничен от общите конституционни принципи, като не могат да бъдат изключени от съдебно обжалване административни актове, които засягат основни конституционни права, каквото безспорно е и правото на собственост. Като изключва споровете за законосъобразността на заповедите за обявяване на съответната защитена зона от компетентността на съдилищата, разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР лишава гражданите- собственици на засегнатите от забраните и ограниченията имоти, от възможността им за съдебна защита на основно конституционно право и нарушава не само чл. 17, ал. 3, но и чл. 56 от Конституцията на Република България.
