DeFakto.bg DeFakto.bg
Иван Брегов, Институт пазарна икономикаТочкова в капана на изтеклия мандат
През есента на 2019 г. Народното събрание бе задължено по силата на Конституцията и Закона за съдебната власт да организира процедура и да избере съдебни инспектори като обнови изцяло състава на ИВСС. Съдебните инспектори са с мандат от 4 години, а главният съдебен инспектор, избиран също от НС, упражнява 5-годишен мандат. По ред причини изтичането на мандата на главния съдебен инспектор Теодора Точкова съвпадна с този на редовите инспектори.
В резултат на това до 18 декември 2019 г. трябваше да бъдат излъчени 10-тима членове на ИВСС, а до 2 февруари 2020 г. – и нов главен съдебен инспектор. За да бъде спазен законоустановеният срок, НС следваше да открие процедурата още в самото начало на септември 2019 г., тъй като, по закон това трябва да се случи от 2 до 6 месеца преди изтичане на мандата на настоящия ИВСС. Причината да се стигне до това неловко и нарочно избягвано положение за двоен едновременен избор лежи както в 42-рото, така и в 43-тото НС, които провалят две поредни процедури, в резултат на което осуетяват конституционния замисъл за приемственост между ръководството на ИВСС и инспекторите.
Ако действащото НС бе изпълнило задълженията си, главният съдебен инспектор би бил, предполагаемо, друг, а резултатите от проверката биха били публични далеч по-рано, точно когато Цацаров бе номиниран за „спускане” като председател на КПКОНПИ. А от това да зависи и поредното назначение в държавата, тъй като, оказа се, Цацаров не е съдействал на ИВСС, макар и да е бил длъжен.
В контекста на ежеседмичните усилия на ГЕРБ я да напишат нова конституция, я да съставят поредната псевдореформа на прокуратурата, е редно отново да ги попитаме защо пасивно заобикалят действащата Конституция и отказват да организират избори за инспектори и главен съдебен инспектор.
Предвид това че Народното събрание е абдикирало от трите си основни функции, то фактически България е престанала да бъде парламентарна република, а чл. 1 от Конституцията „България е република с парламентарно управление” е отменен чрез неприлагане.
Реален парламентарен контрол на Народното събрание върху Министерския съвет няма, а ако има, той е избирателен и не се простира върху министър-председателя.
Парламентът не провежда изборите и отговорността, която му е вменена по отношение на съдебната власт – видно от примера с ИВСС, но по не по-различен начин се упражняват правомощията и спрямо другите излъчвани от НС независими регулатори.
В случая около ЦУМ-гейт се снишиха основните политически фигури, включително и президентът Румен Радев, който към онзи момент не бе преживял конституционен катарзис. Достойнство и критичен поглед запазиха тогавашното малцинство във ВСС начело с Калин Калпакчиев и Лозан Панов. Но и към ден днешен основните парламентарно представени опозиционни сили не инициират избори за ИВСС.
Всеки опит да се потърси отчет на самозабравилите се на високи административни постове се посреща като атака срещу независимостта, а в изпълнителната власт – като преврат срещу държавността – но това е само опит за приземяване. При тези условия е трудно да бъде разплетена линията, в която никой не е в състояние да предотврати, спре, установи, разследва и накаже корупционните политически и икономически зависимости, в които лица като Теодора Точкова са само обслужващ персонал, попаднал на висок държавен пост.
В заключение
Време е да помислим като общество за два съществени въпроса, намирайки им практическо разрешение:
- ако НС отказва да провежда избори за ИВСС, в срок да се предвиди възможност друг държавен орган да даде начало на процедурата;
- ако НС не успява да събере необходимото мнозинство от две трети да проведе избори за Инспекторат или членове на ВСС, да се потърси друг тип устройствено разрешаване на този проблем чрез поетапно попълване през различни периоди от различните квоти, за да не се изчерпват от съдържание тези органи и за да не се стига до упражняване на правомощия продължително време извън мандата им за целия им състав.
