Последни новини
Home / Законът / Регистър на публичните реакции: Кого защити ВСС от нападки за три години

Регистър на публичните реакции: Кого защити ВСС от нападки за три години

Defakto.bg

Публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт направи Висшият съвет. В него са поместени реакциите на двете колегии и на пленума на съвета в защита на нападнати магистрати от 2018 до 2020 г. , понякога и в незащита.

Прочитът е интересен, а преброяването откроява тенденции, говорящи.

Става дума за реакциите на кадровиците в изпълнение на една от техните основни функции да са защитници на съдебната независимост, в принципния й смисъл – онзи, според който третата власт се подчинява само на закона и гарантира върховенството на правото у нас, спрямо всички. Дали тази мисия е изпълнена е риторичен въпрос, чийто отговор се разля по площадите на България, бе видян дори от Брюксел и наднича от резолюции, мнения, становища на Венецианската комисия и на Комитета на министрите на СЕ. На този фон ВСС се изяви като защитник, но на статуквото и на главния прокурор. Критиките за “смесения” състав на кадровия орган откъм квоти – политическа и професионална и липсващия превес на професионалните избраници се срещат от мнозинството на нож, а призивите за оставки – като “злонамерени атаки”.

Да, картината на реакциите е шарена, но посоките са налице. Докато през 2018-а година реакциите са преобладаващо в защита на неправомерни нападки срещу съдии, през 2019-а ситуацията се променя – силен акцент в нея има случаят “Полфрийман” (незабравими останаха изявленията за “пролятата българска кръв” и мнението на “една българска майка”), започва и кампанията в защита на Иван Гешев (тогава още като зам.-главен прокурор) и кадри на специализираната прокуратура. Да, има и три становища в защита на съдии, сред които Мирослава Тодорова. За 2020-а спомените са пресни.

Регистърът е общ – и за съдии, и за прокурори, защото те са заедно в съдебната власт у нас. Макар и разделени в две колегии, в Пленума на ВСС, който взема важни решения (включително за системите, част от електронното правосъдие) и избира “тримата големи”, заседават съвместно. И да не си затваряме очите – никой от тях не е в бяло.

Фактите са красноречиви. Ето ги – в хронологията от днес към вчера и онзи ден.

2020-а: Под знака на “злонамерените атаки” срещу прокуратурата и Иван Гешев

През тази година, според регистъра, позициите са общо 16, като 6 от тях са на Съдийската колегия, 8 – на Прокурорската и 1 на Пленума на ВСС. Има и едно “обръщение” до Пленума, от бивши членове на съвета, за оставката на Лозан Панов, което бе прието “за сведение”.

Съдийската колегия е реагирала поименно за: Андон Миталов от Специализирания съд; Владислава Цариградска (РС-Луковит), Антоанета Симеонова (РС-Троян), Райна Мартинова (СГС), Цветко Лазаров (Софийски апелативен съд); изразила е институционална подкрепа към председателя на СГС Алексей Трифонов и към Георги Ушев и съдиите от Апелативния специализиран съд, както и към съдиите от ВКС в състава, председателстван от Веска Райчева.

За съдия Миталов, по повод посочването му от държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео като участник в корупционни действия без доказателства, всъщност позиция няма – мнозинството в СК стигна дотам само да поиска допълнителна информация от американската страна, както и национална информация дали срещу този магистрат се водят досъдебни производства, имало ли е сигнали срещу него и какви. В крайна сметка дори образува дисциплинарно дело срещу съдията по предложение на правосъдния министър Данаил Кирилов. Това не е защита на независимостта.

Институционалната подкрепа към Алексей Трифонов бе по негов сигнал, че журналистката Валя Ахчиева е нарушила личните му права (пресрещнала му го пред дома му, за да получи коментар по казуса  гражданството). А тази за Георги Ушев и АСНС – срещу “лични нападки, обидни квалификации и внушения за зависимости” от адвокат Илиан Василев, по повод коментарите на защитника за поведението на апелативния специализиран съд в делата за задържанията под стража на групата за “опасни отпадъци”, най-вече на Атанас Бобоков. (Който след 6 месеца в килията все пак бе освободен от състава, начело с председателя Ушев срещу 2 милиона лева гаранция, понеже задържането вече ставало твърде сурова мярка). Какво точно защитиха кадровиците в тези два случая също е под голям въпрос.

Класическа и мотивирана бе защитата на върховните съдии, нападнати от зам.-председателя на НС Валери Симеонов заради загубеното от него дело срещу Слави Трифонов. Както и на магистратите Цариградска, Симеонова, Лазаров – срещу недобросъвестни атаки от медии и опит за шантажиране от адвокат, запомни се случаят “Райна Мартинова” и откровената заплаха срещу нея от “вечен жалбоподател”.

При Прокурорската колегия позициите, които са повече, до една са в “защита на институционалната независимост” на ПРБ и нейните действия от различни критики, схващани неизменно като натиск и на главния прокурор Иван Гешев – по същата схема.

Напомняме, през годината президентът започна конституционни консултации, свързани и с безконтролността на обвинител №1, после имаше “акция” на “Дондуков” -2, отприщила гражданския протест с искането за оставки на Гешев и на премиера Бойо Борисов, както и категорични заявления на адвокатурата за откровеното погазване на презумпцията за невиновност в избирателните съобщения на ПРБ, придружавани с подбрани извадки от висящи дела.

Така в началото на годината се започва с декларация срещу “неверни твърдения” за придобито имущество (ставаше дума за “сгрешена” декларация на зам.-главния прокурор Десислава Пиронева) и “декларации и призиви към ВСС, отправени от организации, изразяващи политически интереси” (по това време Съюзът на съдиите бе отправил призив към Пленума на съвета да обсъди поведението на Иван Гешев в контекста на етичните норми и уронването на престижа на третата власт, последва искане за откриване на дисциплинарна процедура от “Правосъдие за всеки”).

През май на прицел е коментарът на Лозан Панов, че питането на главния прокурор до КС за имунитета на президента е “предупреждение по един мутренски начин”, като позицията бе изпратена и в Брюксел (откъдето неотдавна отговориха с призива за обективност, безпристрастност и справедливост).

През юни Прокурорската колегия се опълчва срещу публичните изявления на адвокат Илиан Василев как специализираните прокурори и съдии зад паравана на независимостта сляпо изпълняват указания и безконтролно мачкат човешки съдби.

После има позиция срещу публикувани във фейсбук профила на Васил Божков фотографии на отговорен обвинител (зам.-шефът на спецпрокуратурата Ангел Кънев на влизане и излизане от НАП), прочетени като “незаконно проследяване и заснемане и груб недопустим натиск”.

През юли реакцията е за “продължаващата и ескалираща негативна кампания срещу ПРБ и главния прокурор Иван Гешев” по повод публикувано отворено писмо на Обединението на свободните адвокати за медийната политика на обвинител №1.

В същия месец, в разгара на протеста, на 13 юли кадровиците като матросовци вече бранят Главния, първият “избран от професионалната общност” от поисканата му оставка и от президента, и от ред адвокатски колегии в страната и настояват за институционална реакция на Пленума на ВСС (за нея – по-долу).

През август декларацията за “отстояване на независимостта на Прокуратурата” има за повод напомнената в публикация биография на обвинителката, на която е възложено делото за снимките от премиерската спалня (по-точно за това кой ги е правил, а не какво показват) и призивите на Христо Иванов за реподбор в прокуратурата. Тук бе отправен и призив за свикване на национално съвещание на прокурорите, моментално претворен в дело.

И, забележете – в целия масив “защити” не се прокрадна и намек, и дума даже нямаше в посока на осмисляне на протестите, исканията, възмущенията, да не говорим за признаване на грешки и опити за коригиране. Къде ти!

Пленумът на ВСС се отчита с единствен призив за “спазване на конституционно установените принципи, възстановяване на институционалния диалог, проява на държавническа отговорност” – в отговор на призива на ПК. По онова време декларация за спиране на институционалната комуникация бе направена от ПРБ. Този път имаше сериозни опити за противопоставяне на Съдийската колегия да бъде въвличана в “опит за защита на главния прокурор”, но … Петима в Пленума все пак гласуваха “против”.

2019-а: За казуса “Полфрийман”, независимостта и експресното заседание за арестите по делото “Младост”

Джок Полфрийман и Данаил Кирилов в уличен дебат за правата на затворниците

През 2019 година публичните реакции са общо 10, като този път само 4 са на Прокурорската колегия и 6 – на Съдийската.

Прокурорската колегия започва със становище по скандален казус. Той се роди по гръмкото дело “Младост” срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, конкретно по мълниесната отмяна на тяхното освобождаване от Специализирания съд, който бе постановил предварително изпълнение на това си определение. Станалото набъбна от сюжети на границата, най-често отвъд закона – личното отиване на председателя на АСНС Георги Ушев при съдията от СНС Иво Хинов за бързо изпращане на материалите нагоре, екпресното качване на делото в по-горния съд и неговото произнасяне в същия ден, спряло пускането на Иванчева и Петрова от килиите. Драмата се разигра през 2018-а, но имаше отзвук и през 2019-а, след разпоредена проверка по администрирането на въпросното дело от Лозан Панов и последвали обръщения от шефовете на спецпрокуратурата проверката да бъде саботирана.

Това – обръщението – е и поводът за реакцията на кадровиците. Те заявяват, че писмото на отговорните обвинители до шефа на АСНС не е опит за въздействие върху съда, нито е намеса в неговата работа, още по-малко пък осуетяване на проверка. (По този сюжет Инспекторатът на ВСС отказа да се занимава с поведението на председателя Ушев, но се занима с назначената проверка от Панов. А кадровиците не образуваха дициплинарно производство срещу Георги Ушев).

През юли, когато бе в ход процедурата за избор на нов обвинител №1  и единствената номинация бе на Иван Гешев ПК излиза с позиция срещу искането на оставка на тогавашния зам.-главен прокурор и започването на дисциплинарно дело от “Да, България” като “опит за целенасочена политическа намеса в избора”, на който членовете на колегията няма да се поддадат.

През август колегията реагира на публикация за “тоягата и моркова” зад номинацията на Иван Гешев, сочеща и на последни кадрови повишения в системата на специализираното обвинение.

През ноември е защитено името на конкретен магистрат – окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев, изненадващо този път от публикация на ПИК.

При Съдийската колегия ситуацията е следната – три от позициите са (почти) в подкрепа на конкретни магистрати, три – по казуса “Джок Полфрийман”.

През юни, СК на практика не излиза с позиция в защита на съдиите от Върховния административен съд Николай Гунчев и Светослав Славов, медийно атакувани за участието им в законен лов през декември 2018 г., понеже концесионер на ловното стопанство била фирма на Миню Стайков. Кадровиците обявиха, че независимостта на двамата вече е защитена в декларации на Съюза на юристите и на Съюза на съдиите, както и в съобщение от ВАС. По онова време Гунчев вече бе заел позиция за неправомерност на отаза на Тедоора Точкова да предостави материалите по проверката “ЦУМгейт” и влризаше н решаващия състав за уволнението на Румяна Ченалова (впоследствие то бе окончателно потвърдено като законно).

През юли колегията, сезирана от Общото събрание на Софийския апелативен съд, в декларация осъжда действията на адвокат като “грубо посегателство върху независимостта” и изразява подкрепа за състав на САС.

В края на юли Съдийската колегия обявява за “недопустимо” публикуването на незаличени лични данни на съдия Мирослава Тодорова и членовете на семейството й от Инспектората към ВСС. Скандалът бе голям, ставаше дума за публикуването на ЕГН на Тодорова, нейния съпруг и непълнолетния им син, както и на адреса на семейството в имотната й декларация, а файлът се казваше “NE SE CHISTIIII”. Инспекторатът обяви станалото за плод на “техническа грешка”, после имаше дисциплинарни наказания за служители. А проверка на КЗЛД установи 50 случая на незаличени данни, без да ги назовава, и глоби Инспектората с 2 000 лева.

Що се отнася до “Полфрийман” лъкатушенето на кадровиците надали скоро ще се забрави. (Паметните оценки, изказани от съдии, членове на колегията, бяха цитирани по-горе). Казусът бе за лавината от атаки срещу Калин Калпакчиев , Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева от Софийския апелативен съд, окончателно постановили условно предсрочно освобождаване на осъдения за убийството на Андрей Монов австралиец Джок Полфрийман за остатъка от 6 години, 6 месеца и 25 дни от 20-годишната му присъда. В обругаването активно се включиха от ВМРО, а тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС да отмени влязлото в сила определение, макар че такъв законов ред няма (7 месеца след заседанието по случая, ВКС обяви искането на Цацаров за недопустимо).

На този фон първата реакция на Съдийската колегия, по сигнал на младежкото ВМРО и на “политически партии, представители на академичната общност, медии” бе повече от смущаваща. В позицията си кадровиците заговориха за споделено усещане за “нарушен баланс между правото и справедливостта” и почти се извиниха, че самите те не могат да зачертаят определението на апелативния съд, но пък са препратили сигналите срещу тримата магистрати на Инспектората (тази институция на свой ред се отчете с виждането си, че трябвало да чака произнасянето на ВКС, за да се произнесе. Е, накрая не откри нарушения). С две думи – нямаше и помен от защита и на магистратите, и на законността. А, за разлика от други скандални случаи, оставяни без внимание от ВСС, в това определение аргументите бяха много и изложени пределно ясно.

През септември вече има призив на Съдийската колегия (по повод на публичните призиви за разправа със съдиите), в който вече се обявява за “недопустимо поведение” отправянето на “клевети, обиди и манипулации”, най-вече призивите за саморазправа.

А през октомври 10 от 14-те от Съдийската колегия остро порицават, като “недопустимо” обръщението на Лозан Панов към състава на ВКС да не бави произнасянето си по “Полфрийман”.

Теглим ли чертата – кой от кого всъщност бе защитен?

2018-а, началото: А имаше надежда

Посочените реакции за 2018-а са общо 10. От тях 8 на Съдийската колегия, 1 на Прокурорската е 1 на Пленума на ВСС.

Всъщност, в повечето случаи не става дума за конкретни, а принципни позиции и становища. Тогава този състав на съдебния съвет бе в началото на мандата си (започнал през октомври 2017 г.) и повечето му реакции даваха надежда – за нещо ново, за преобръщане. Уви.

Забележителното е, че Прокурорската колегия се е отбелязала единствено с позиция по доклада на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред у нас – онзи, който бе изненадващо положителен и в който комисията “Юнкер” даде знак за възможен край на мониторинга в нейния мандат (което не се случи). На този фон ПК “изразява удовлетворение” от положителните оценки и “заявява воля” за изпълнение на всички препоръки. Това “защита на накърнена независимост” ли е? И от кого?

Принципна е единствената позиция на Пленума на ВСС в тази година. В нея се заявява, че съветът няма правомощия да влияе или да задължава съдии, прокурори и следователи да дават публични разяснения по постановените от тях актове и със загриженост и тревога следи ескалиращото напрежение, плод на всякакви реакции срещу съдебни актове и опити за внушения за “правилния” резултат. С две думи – по онова време кадровиците се опитваха да обясняват на някои медии що е независимост на Темида.

Обяснението на ситуацията си припомняме покрай по-многобройните публични становища на Съдийсата колегия.

Годината започва с подкрепа за Калин Кунчев от Районен съд – Бургас, постановил две решения в полза на Петър Низамов – Перата (който гонеше бежанците по границата) по исковете му срещу бургаски медии, задето бил наречен “бияч”. В декларацията по този повод СК “категорично се противопоставя” на публичното заклеймяване на магистрат заради негови актове. В същото време колегията изпрати случаите за проверка от Инспектората на ВСС заради информацията от бургасите журналисти, че този съдия е разрешавал на ищеца недопутимо поведение и отправяне на закани към пишещите в съдебна зала, за освобождаването му от такси като социално слаб и прочие осигурени му екстри. Резултатът от проверката не е известен – поне не е съобщаван от самия Инспекторат.

Следва отворено писмо на говорителя на колегията Цветинка Пашкунова до ПИК за атаките им срещу съдия Сивия Хазърбасанова от СРС заради отсъждането по иска на Емил Джасим, обвинен от медията за “обида” на Левски. Призивът на Пашкунова е да се пре нагнетяването на напрежението около личността на съдийката и провокирането на личностна разправа с нея.

После има становище на Съдийската колегия, че публичните обругавания на съдии заради актовете им, в които няма факти, а единствено епитети и внушения, са недопустими.

Друга декларация е в защита на съдията от СРС Николай Василев, обявен за “корумпиран” от телевизия “Алфа” заради отказа му да санкционира гражданин на Судан, спречкал се със съпругата на Волен Сидеров, докато и двамата са били зад волана.

Годината приключва с позиция на деветима от Съдийската колегия до Общото събрание на СГС по повод вече направения избор на Алексей Трифонов за председател. В нея кадровиците заявяват, че по Конституция и закон имат право на самостоятелна преценка за подходящия кандидат, без да са длъжни да се съобразят със становището на съдийското събрание. Въпросното виждане беше факт и при други избори на ръководни постове, но не винаги. Понякога същите кадровици в мнозинството си активно мотивират своя вот именно с волята на общото събрание. Зависи за кого става дума.

 

 

 

About Елена Енчева

Проверете също

Първа операция на Европейската прокуратура за укриване на данъци стигна и до България

Тази сутрин Европейската прокуратура (EPPO) е провела координирана операция, при която са извършени  обиски, арести …

Антикорупционната комисия глоби бившия кмет на Созопол с 5000 лв. за конфликт на интереси, отне му още 155 000 лв.

Заради установен конфликт на интереси Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.