DeFakto.bg DeFakto.bg
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е обжалвала пред Софийския апелативен съд отхвърлянето на иска й срещу доведения син на Христо Бисеров Ивайло Главинков.
Това съобщиха от комисията, председателствана от Сотир Цацаров.
Пред втората инстанция от КПКОНПИ обявяват, че решението на съдия Евгения Генева от Софийския окръжен съд влиза в противоречие със закона и решението на СЕС за гражданската конфискация у нас.
Зapaди няĸoгaшнитe oбвинeния cpeщy Глaвинĸoв зa пpaнe нa пapи и yĸpити дaнъци (пo дeлoтo cpeщy Xpиcтo Биcepoв), ĸoитo бяxa cвaлeни oт пpoĸypaтypaтa, бeз дa ce cтигa дo cъд, бившaтa KOHΠИ бe внecлa иcĸ зa oтнeмaнe нa имyщecтвo зa 4 081 099,21 лeвa пopaди “знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“. Ocвeн дялoвe, aĸции и cмeтĸи, ce иcĸa и ĸoнфиĸaция нa вилa в Дoлнa бaня.
Съдия Евгения Генева от СОС отхвърли иска със зaбeлeжитeлни мотиви: пpeзyмпция зa нeзaĸoннo имyщecтвo нямa, тeзи твъpдeния тpябвa дa ce дoĸaзвaт ĸoнĸpeтнo oт KΠKOHΠИ, ĸoeтo в cлyчaя нe e нaпpaвeнo. Дpyг мoтив e, чe чacт oт пpeтeнциитe ca пoгaceни пo дaвнocт и бeз тяx “знaчитeлнoтo нecъoтвeтcтвиe” нe e нaлицe.
Така бългapcĸи cъдия зa пopeдeн път oбяви, чe твъpдeниeтo зa “нeзaĸoннo имyщecтвo” нe мoжe дa ce ĸpeпи нa зaĸлинaния. Дopи и гpaждaнcĸaтa ĸoнфиcĸaция y нac дa въpви oтдeлнo oт нaĸaзaтeлния пpoцec и ниĸaĸ дa нe e oбвъpзaнa oт изxoдa пo нeгo.
От КПКОНПИ заявяват:
С решение от 26.11.2020 г. състав на Софийски окръжен съд с председател съдия Евгения Генева е отхвърлил исковете на КПКОНПИ срещу сина на Христо Бисеров – И.Г., съпругата на Христо Бисеров – М.Д. – Б., както и срещу „Солари Елов дол“ ЕООД, с обща цена на иска 4 081 099,21 лева. Комисията е осъдена да заплати съдебни разноски в общ размер на 327 743,97 лв., от които 164 500 лв. адвокатски хонорари и 163 243,97 лв. държавна такса по сметка на съда.
Гражданското дело в Софийски окръжен съд е образувано през м. октомври 2015 г. Първото заседание по делото /19.05.2016 г./ не е проведено, поради нередовно призоваване, и то е отложено за 15.09.2016 г. С определение от 17.06.2016 г. съдът е прекратил производството по делото, с мотиви, че след като наказателното производство срещу лицето е прекратено, делото за отнемане на незаконно придобито имущество също следва да бъде прекратено, като от Комисията е претендиран адвокатски хонорар в размер на 147 600 лв. Определението за прекратяване е обжалвано пред Апелативен съд София, който го потвърждава /с особено мнение на един от съдиите/. Следва обжалване от Комисията пред Върховния касационен съд, който на 14.03.2017 г., спирапроизводството до приемане на тълкувателно решение по ТД №4/2016 г. на ОСГК – ВКС. Впоследствие, с определение от 21.02.2019 г. ВКС отменя обжалвания съдебен акт и връща делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заседание е насрочено на 23.05.2019 г., но не е проведено, поради нередовно призоваване. Делото е отсрочено за 26.09.2019 г., но два дни преди това Софийски окръжен съд го прекратява отново, с мотиви, че съдът, въпреки тълкувателното решение и съдебната практика на ВКС, не може да приеме, че Директива 2014/42/ЕС се отнася само за наказателните производства. КПКОНПИ е осъдена да плати на ответниците адвокатски хонорар от 164 500 лв. Следва ново обжалване от страна на КПКОНПИ пред Апелативен съд София, който с определение от 17.02.2020 г.спирапроизводството до постановяване на решение по дело №С-234/2018 на Съда на Европейския съюз. На 23.04.2020 г. Апелативен съд – София, отменя определенията за прекратяване и присъждане на разноски и връща делото отново на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия. На 20.10.2020 г. първоинстанционният съд дава указания на ищеца, тъй като тогава счита исковата молба за нередовна. Указанията са изпълнени от КПКОНПИ на 11.11.2020 г.
На 19.11.2020 г. за първи път от октомври 2015 г., е проведено първо заседание по делото, като в рамките на 1 час и 15 минути, съдът приема проекта на доклад, без да се съобрази с възраженията на представителя на КПКОНПИ, отменя допуснатите съдебно-автотехническа и съдебно-икономическа експертиза, изслушва допуснатите свидетели на ответната страна, приема съдебно-техническа оценителна експертиза, но заявява, че няма да приеме стойностите, посочени от вещото лице, а ще вземе предвид тези по нотариалните актове. Съдът не допуска и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, с въпроси относно воденото счетоводство на ответно дружество и прекратява съдебното дирене, като дава ход на устните състезания и обявява делото за решаване. На страните е предоставен седемдневен срок за писмени бележки.
На 26.11.2020 г., в последния ден за представяне на писмени бележки, пет години и един месец след предявяване на исковата молба и седем дни след първото съдебното заседание, съдът постанови първоинстанционното решение, с което саотхвърлени исковете на КПКОНПИ в цялост и Комисията е осъдена да заплати съдебни разноски в общ размер на 327 743,97 лв., от които 164 500 лв. адвокатски хонорари и 163 243,97 лв. държавна такса на Софийски окръжен съд.
В мотивите си съдия Евгения Генева приема, че „недостигът на средства“ не е основание за незаконността на придобитото имущество. Същото следва да бъде установено от наказателна присъда, акт на данъчни органи или първо да бъде воден установителен иск и чак след него дело за отнемане на незаконно придобито имущество. Относно формирането на несъответствието, съдът приема следното: „Впрочем „недостигът“ през годината на закупуване на нивите е калкулиран на базата на „пазарна оценка“, различна от цената в нотариалните актове, т.е. недостигът е фиктивен.“ Относно несъответствието, съдът приема и че то може да се погасява по давност. Съдия Генева приема, че исковете срещу ответниците са допустими, но неоснователни, поради прекратяването на наказателното производство.
На 14.12.2020 г. КПКОНПИ обжалва решението на Софийски окръжен съд пред Апелативен съд София. Основният довод в жалбата е, че първоинстанционното решение е в пълно противоречие с разпоредбите на закона, със съдебната практика и с Решение от 19.03.2020 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-234/2018 г.
