За европейски делегирани прокурори от България могат да кандидатстват действащи съдии, прокурори и следователи. Претендентите трябва да имат минимум 8 години юридически стаж към датата на откриването на процедурата, да са придобили несменяемост и да са получили максималната оценка „много добра“ при последното атестиране. И още – те трябва да са на не повече от 58 години при старта на процедурата и да владеят английски език на работно ниво.
Тези правила за подбор на кандидати за европейски делегирани прокурори гласува Прокурорската колегия на ВСС. Става дума за юристите, което ще работят на терен по делата на Европейската прокуратура. Броят им за България засега не е определен – по регламент са минимум двама, желанието е за трима. Като последната дума за тях е на Лаура Кьовеши, която ще ги назначава.
Промени в НПК, а чрез тях и в Закона за съдебната власт, обнародвани в началото на месеца в „Държавен вестник“, възложиха подбора им на Прокурорската колегия на ВСС, а не на Пленума на съвета с квалифицирано мнозинство, както настояваше опозицията. В закона не бе записан и ценз за претендентите.
Той обаче се въвежда с правилата на Прокурорската колегия.
Възрастовият ценз от 58 г. бе обяснен така – процедурата в Брюксел също изисква технологично време, мандатът на европейските делегирани прокурори е 5 години, а пределната възраст за магистрати у нас – 65 години.
Правилата предвиждат също обжалване от страна на недопуснатите кандидати. Както и поставяне на въпроси от съсловни и неправителствени организации към претендентите. На финала допуснатите се изслушват от Прокурорската колегия по азбучен ред и ще отговарят на въпроси. Всеки от колегията може да гласува за повече от един кандидат, но не за повече от определения брой на европейските делегирани прокурори. При равен брой гласове печели магистратът с по-голям стаж. А при връщане на някоя от кандидатурите от европейския главен прокурор, нова процедура не се провежда – предлага се следващият претендент.