Последни новини
Home / Актуално / Само на конституционно ниво може да се въведе механизъм за разследване на гл.прокурор, другото е имитация на промени

Само на конституционно ниво може да се въведе механизъм за разследване на гл.прокурор, другото е имитация на промени

Defakto.bg
Петър Обретенов

Петър Обретенов

Онлайн – срещата между комисаря по правосъдие Дидие Рейндерс с народни представители от 4 парламентарни комисии, в която той настоя България да приключи с темата за отчетността на главния прокурор и за неговите функции, ни поднесе нова  изненада, сравнима само с инициативата на ГЕРБ за свикване на ВНС, което да изработи нова конституция.

В отговор на настояването на Рейндерс, депутатът Красимир Ципов заяви, че предстои създаване на нова длъжност – разследващ прокурор за действията на главния прокурор. Това изказване беше подкрепено от редица други представители на управляващата коалиция.

Не стана ясно как тази нова фигура в нашата правораздавателна система ще стане факт: с промяна в Конституцията, в Закона за ВСС, в НПК или евентуално – в „Преходни и заключителни разпоредби” на друг някой закон, както успешно законодателстват напоследък в 44 Народно събрание. Според изявленията на Ципов, тази инициатива трябва да стане факт до края на мандата на това НС, от което може да се направи извод, че не се мисли за конституционна промяна.

В общи линии, предвижда се създаване на нова длъжност „ независим прокурор, който може да разследва главния прокурор”.  Той ще бъде избран от пленума на  ВСС с обикновено мнозинство, по предложение на поне шестима членове на прокурорската колегия, с мандат от 7 години. Актовете му няма да подлежат на контрол от главния прокурор и над него той няма да има  методическо ръководство.

С какво тази идея на управляващото мнозинство се отличава от пропадналия проект от 14.06.2019 г. на подалия оставка министър на правосъдието Данаил Кирилов?

Освен, че без всякакво основание той предвиждаше този „ независим” прокурор да разследва и председателите на ВКС и ВАС, разлика по същество няма. Според  проекта на Кирилов, предложението за избиране за тази длъжност, с мандат също от 7 години, може да бъде направено от поне трима членове на съответната колегия или министъра на правосъдието и гласувано с 2/ 3 мнозинство от пленума на ВСС.

  Този проект беше подложен на унищожителна критика и то не само от вътрешни опоненти, но и от ЕК ( Съвета на министрите)  и в становище на Венецианската комисия. Това постави под съмнение вдигането на мониторинга върху България, свързан с върховенството на закона, поради което Кирилов внесе в МС „ подобрен” вариант на първоначалното си предложение, който спешно беше разгледан на извънредно заседание на МС през декември 2019 г. Новото беше, че отпадна възможността този прокурор да разследва председателите на ВКС и ВА,С. След компетентната намеса на самия премиер, който изтъкна, че със законопроекта се изпълняват всички препоръки на Венецианската комисия и с това отпадат всички възражения за вдигане на мониторинга  върху България, той беше единодушно одобрен.

    Сагата с „ независимия разследващ прокурор” стана част от проекта за нова конституция на ГЕРБ, свързан също с името на Кирилов, в който отново бе прокарана описаната по – горе идея. За нея, отново беше поискано становището на Венецианската комисия и в него отново се настоява да се създаде механизъм за  разследване, който да не е подчинен по никакъв начин на главния прокурор, както и възможност за отстраняването му по време на такова разследване.  

Едновременно, Кирилов отправи искане към КС да се произнесе дали в надзора за законност и методическо ръководство, което гл. прокурор упражнява над всички прокурори, съгласно чл.126, ал.2  КРБ, се включват и случаите, когато друг прокурор извършва разследвания по сигнали срещу него. Единодушно, КС с р. № 11 от 23.07.2020г. по КД № 15/ 2020г. КС прие, ч тези правомощия не се упражняват в тези случаи.

      За трети път, в различни вариации, се лансира една и съща законодателна идея,  Отново, създаването на тази „независима” фигура  зависи от прокуратурата и нейния върховен началник – главният прокурор. Този път даже не трима, а поне шест прокурори от колегията на ВСС могат да предлагат за този пост, а  одобряването от пленума е с обикновено мнозинство. Но даже и да се върнат към количествените показатели по  първоначалния вариант:- трима предлагат, а пленума одобрява с 2/3 мнозинство – това не отговаря на настоятелното изискване на Венецианската комисия: да се създаде механизъм за разследване, който не е подчинен по никакъв начин на главния прокурор. Даже да се абстрахираме от ноторно известния факт, че прокурорите в колегията на ВСС са в косвена зависимост от главния прокурор, в евентуалната си бъдеща дейност „ независимият разследващ прокурор” не може да играе ролята на „ И сам войнът е войн.!.” Разследването е колективно действие и той не може да го осъществява без помощта на други длъжностни лица и институции, които също пряко или косвено са във връзка или зависят от главния прокурор: МВР, следствие, правоохранителни и разузнавателни органи. Според проекта, „ независимият прокурор” следва „ да е със статут на действащ прокурор с пълния обем на правомощията по българското законодателство”. А нали тези правомощия включват взаимодействие и контрол над институции и лица, които са в субординация и йерархична подчиненост с главния прокурор?

От управляващото мнозинство обаче заявяват, че сегашната поредна инициатива  е съобразена с препоръките на Венецианската  и с решението на КС.

            Така ли е в действителност?

            Препоръките на Венецианската комисия по този въпрос са изложени в няколко поредни становища, но във всички от тях, се съдържат констатации и виждания за разрешаване на проблема, които  в никакъв случай не се свеждат до елементарния и противоречащ на житейската и правна логика начин, по който вносителите на проекта се опитват да замажат очите на европейските институции, без по същество да  променят първоначално разкритикувания проект.

          За Венецианската комисия проблемът не се свежда единствено до създаване на фигура на „ независим”  прокурор, който да може да разследва главния прокурор. “Разрешаването му изисква комбинация от институционални промени”, включително  и   „ по – сериозни промени в състава на ВСС”,  Тя смята, че за „прокурорската колегия важно е да се гарантира неговият плуралистичен състав”, като „ Избраните от Народното събрание членове не трябва да имат прокурорски опит, а трябва да представляват други професии….”, Комисията свързва този конкретен проблем и с необходимостта да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокурори за привличане към наказателна отговорност  И накрая, в нейно становище  е изразено виждане, което  поставя под „ основателно съмнение” законодателните напъни на управляващото мнозинство и на съответното на него мнозинство във ВСС – разрешаването на проблема е свързано с „ еволюция на професионалната етика и политическата култура”.

            Поставен в този контекст, проблемът с отговорността на главния прокурор, не само, че не се разрешава с предлагания проект, но става ясно, че той изобщо не може да бъде разрешен от тези, които в момента се напъват да измислят бърз и лесен начин за разрешаването му. Те не само са много далеч от тези виждания, но за тях те са анатема, защото реализирането им означава премахване на едно статукво, върху което се крепи тяхното съществуване. Те не могат да стигнат по – далеч от предлагането  на  неработещи конструкции, като тази на явяващия се в различни превъплъщения „независим прокурор, който да разследва главния”. С право някои лаици задават простички въпроси: какво ще работи този прокурор през тези 7 години и кой ще контролира контролиращия?

            Проблемът има конституционно измерение. Вносителите на проекта изтъкват, че той е съобразен с цитираното по – горе решение на КС, според което монополът на главния прокурор върху наказателното преследване не е абсолютен и това позволява създаването на независима институция:

            „ За да се гарантира в пълна степен на независимостта му, същият следва да бъде извън системата на прокуратурата и различните видове разследващи органи, но задължително да притежава статута на прокурор.”

            Ако е извън системата на прокуратурата пита се: той в коя координатна система на държавната власт и в частност на съдебната власт се намира?

Въпросът остава без отговор! Такава фигура виси извън конституционно дефинираната система на държавни органи и институции. Не може хем да е извън прокуратурата, хем да притежава статут на прокурор с всички негови правомощия.  Логичният извод е, че само на конституционно равнище може да се създаде такава правна фигура. Опитът това да стане чрез промени в ЗСВ и НПК е противоконституционен.

            Решението на КС е извън тази проблем. То е точен и законосъобразен отговор на предмета на искането: прилагат ли се правомощията на гл. прокурор по чл. 126, ал..2 КРБ – контрол за законност и методическо ръководство над всички прокурори – в случаите, когато друг прокурор извършва разследвания срещу него. Този отговор не може да бъде друг, освен отрицателен, защото би противоречал на правния принцип: nemo judex in causa sua. Но  той  е извън проблема за  институционалната и фактическа зависимост на всички прокурорски и следствени органи и лица от гл. прокурор. Ако се абстрахираме от него, излишно става и да се предвижда тази фигура на „ независим разследващ прокурор”.  Всеки прокурор би могъл да повдигне обвинение и да води разследване срещу гл. прокурор – защо да създаваме специална, високоплатена  длъжност?  Но измина почти половин година от това решение на КС и не ставаме свидетели дори на опит да се направи проверка на известни в публичното пространство жалби и сигнали срещу действия на гл. прокурор, които според вносителите им осъществяват престъпни състави по НК.  Решението на КС има валидност за една правова държава, но подписалите го  съдии изглежда, че не живеят в България. Според мен, искането следваше да бъде отклонено като недопустимо, защото отговорът на поставения им въпрос не е спорен от теоретична гледна точка.

            Не знам, дали вносителите на последния проект отново ще искат становището на Венецианската комисия. Управляващото мнозинство я превърна в безплатен консултативен орган, вместо да използва съветите на утвърдени наши специалисти във всички области на правото, каквото беше предназначението на Консултативния съвет по законодателство към НС.  За съжаление, неговият председател, проф. О. Герджиков заяви, че се отказва от по – нататъшно участие, защото никой не им иска становища. Изглежда, юристите в НС смятат, че имат квалификация сравнима с тази на членовете на съвета и е излишно да харчат пари от бюджета за този консултативен орган. Преди повече от двадесет години, бях член на  комисия за провеждане на държавен изпит в един провинциален ВУЗ, с председател проф. Герджиков. След като и последният студент излезе „ скъсан”, какъвто беше резултатът за повечето явили се на изпит, проф. Герджиков изнервен и гневен възкликна:  и тези хора ще ми стават юристи – това е опасно за държавата! Изглежда, че не всички екзаминатори са били така прецизни и строги в оценките си, защото поне в 44 НС наблюдаваме законотворчество скарано с основни принципи на правото.

            Проблемът с отговорността на главния прокурор не може да бъде разрешен чрез създаването на друга спорна фигура, с непредвиден в конституцията статут. Сполучливо разрешение може да се получи само като резултат от кардинално преосмисляне на конституционния статус не само на главния прокурор, но и на ВСС. А даже и това не е достатъчно – трябва да се промени професионалната етика на юристите, включени в системата на органите осъществяващи наказателното съдопроизводство, култивирана в една институция, която остана непроменена от тоталитарното си минало.  Това е обширна, отделна тема[1], но изключително важно е да осъзнаем, че именно този дебат е наложителен, за да преодолеем осъдителни решения на ЕСПЧ, укори и констатации в доклади на ЕК, Съвета на Европа, резолюции на ЕП,  за неспазване на основни принципи на правовата държава, каквато всички искаме да бъдем.

[1] Вж. Петър Обретенов, Великото народно събрание прие модел за прокуратурата различен от действащия, Де факто, 20.12.2019г.; Конституционният модел на прокуратура отгледа галеното дете на тоталирзма, Де факто, 03.12.2019г. , както и други автори с публикации по този въпрос.

Снимка: Капитал

About De Fakto

Проверете също

В ново решение на ВКС: Държавата осъдена да плати над 600 хиляди лева заради противоконституционен закон

В поредно решение Върховният касационен съд осъди държавата за противоконституционен закон. Тя трябва да плати …

На първо четене приеха поправки за изборите, не е ясно ще пише ли ЦИК здравни правила за вота и карантинираните

  Със  128 гласа “за”,  45 „против“, 9 ” въздържали се” на първо четене мина …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.