Проектът за защита на физически лица при неплатежоспособност: Много критики, нито едно изцяло „за“

Законът за защита на физически лица при неплатежоспособност, предложен от група Обединени патриоти начело с Искрен Веселинов, е срещнат на нож от ред ведомства и не получава нито едно пълно одобрение, включително и от омбудсмана.

Това показват становищата, депозирани в парламентарното деловодство. Те са общо седем, особено остри са от Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, адвокатско дружество „Лалова и партньори“, БНБ. Принципно „за“, но със забележки и препоръки е омбудсманът Диана Ковачева, също принципно „за“ разширяването на техния обхват на действие са от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – само че с много въпроси. Че няма да могат да изпълнят вменените им задължения без допълнителен ресурс и изработване на нова информационна система заявяват от Агенцията по вписванията.

Проектът бе депозиран в края на октомври, досега не е гледан от правната комисия за първо четене. Същите бяха вносителите и на предложението за абсолютната 10-годишна давност върху паричните задължения на физически лица, тези промени в Закона за задълженията и договорите вече са факт, но след няколкомесечни процедури по четенията и ред допълнения и редакции.

Най-общо, новият закон предвижда следното

• Прилага се за физически лица, които са „местно лице“ по смисъла на ЗДФЛ, не действа спрямо ЕТ и дружества, както и за публични държавни и общински вземания.
• Неплатежоспособността е налице, когато в продължение на минимум три месеца физическото лице не може да изпълни изисуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати (в момента МРЗ е 610 лв, от 1 януари става 650 лв).
• Защита може да получи длъжник, който има задължения в общ размер до 200 000 лв и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещи доходи за пет години, без несеквестируемите вещи и доходи.
• Ако неплатежоспособността произтича от непреодолима сила, защита може да получи и длъжник, чиито задължения надхрълвят 200 000 лв.
• Производство може да е открие и за съпрузи в семейна имуществена общност, ако те го поискат, както и спрямо неедеспообно лице, по искане на настойника.
• Поставя се условие за добросъвестност на длъжника, като се изреждат хипотези на недобросъвестност – укривал имущество, не получавал доходи, осъден за злоупотреба с доверие и др.
• Лицата, за които е открито и водено производство за защита при неплатежоспособност се вписват в Централен електронен регистър към Агенцията по вписванията, който е публичен.
• Производството за защита се открива по искане на длъжника до районния съд по настоящ адрес, няма държавна такса. След проверка съдът открива производството, като може да допусне предварителни обезпечения за запазване имуществото на длъжника и възлага на ДСИ опис на това имущество – движими и недвижими вещи, вещни права, парични средства, вземания и др.
• Когато констатира изпъленние на изискванията на закона съдът обявява длъжника за неплатежоспособен, поставя го под защита и определя несеквнестируемите имущество и доходи. Назначава пазач и одобрява списък на кредиторите с приети от съда вземания. Решението може да се обжалва пред окръжния съд и неговото е окончантелно.
• С влизане в сила на решението за защита се спират висящите изпълнителни производство срещу длъжника, с издключение на тези за издръжка, непозловено увреждане, финансови начети. Спират се и висящите искови и обезпечителни производства срещу него, спират да се начисляват лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството.
• В рамките на пет години получилият защита длъжник няма право да участва в учредяването на търговски дружества, да бъде съдружник, акционер, търговски представител, да е управител и да участва в управата и надзора на търговси дружества или кооперации. За пет години той също не може да се разпорежда с възбранените и запорирари имущества, да признава искове и да прави спогодби по дела, новопридобито имущество отива единствено за удовлетворяване на кредиторите.
• След изтичането на пет години от влизане в сила на решението за защита всичи неозебпечени имуществени задължения на длъжниа се погасяват. Той може да  поиска ново решение за защита след изтичане на поне пет години от приключването на предходното.

Становищата

В становището на МФ, подписано от Кирил Ананиев се подкрепя намирането на адекватно решение на проблемите, свързани с неплатежоспособността на физически лица, събирането на задълженията и сравнително високите нива на необслужвани кредити в страната и подкрепя изложените цели.

Но в този си вид предложението не би могло да доведе до постигане на целите и решаване на проблема с неплатежоспособността и събираемостта. Липсват достатъчно гаранции за добросъвестност на длъжниците и не са защитени кредиторите – няма механизми за справедливо удовлетворяване на вземанията на всички. Предвиденият тримесечен срок за невъзможност от изпълнение на задълженията е твърде кратък, предвиденият размер – от пет минимални работни заплати е малък за лица с потенциално високи доходи, а прагът от 200 000 лева за общ сбор на задълженията е висок и поощрява злоупотреби от страна на задлъжнялите да се поставят в условия на неплатежоспособност и след изтичане на посочения в заона срок да се освободят от всички свои задължения. Производството като охранително може да се инициира само от длъжника, няма възможност за предявяване на вземанията на кредиторите, освен посочените от длъжника.

Не става ясно как производството по този ред се съотнася към изпълнителното производство по ДОПК за публичните вземания на същия длъжник, по същия начин – и спрямо открито производство по несъстоятелност, ако той е неограничено отговорен съдружник в дружество. Без аргументи е предвидено спирането на начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството. Липсват аргументи и за предвиденото заличаване на решението за защита и всички публикувани в новия регистър актове пет години след влизане в сила на решението на съда за защита – този срок съвпада със срока, в ойто производството приключва и е пречка за обективна оценка на платежоспособността при кредитиране.

Предвиденото обратно действие противоречи на принципа на правна сигурност и нарушава интересите на кредиторите, встъпили в сделката без очаване на подобни последици. Не се транспонира евродирективата от 2019 г. , предвиждаща, че добросъвестните несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи могат да се възползват от пълно опрощаване на задълженията след разумен срок, тя изиква много по-сериозни и всеобхватни промени. Противоречи на Плана за действие на ЕК за справяне с проблема с необслужваните кредити от 2017 г. заради липсата на механизми за справедливо удовлетворяване на кредиторите, което ще се отрази на вторичния пазар на нобслужваните кредити и на банковмата дейност като цяло и ще доведе до негативни последици за финансиране на реалната икономика и за потребителите на финансови услуги. Проектът е недостатъчно обоснован, страда от съществени празноти и противоречия, приемането в този му вид ще задълбочи проблемите, вместо да ги реши.

Становището на Агенцията по вписванията  е основно за предвидения нов Централен регистър на физическите лица в неплатежоспособност е невъзможно без осигуряване на необходимия админитративен капацитет и ао не бъде изградена информационна система.

Критично е становището на МП, подписано от Десислава Ахладова. В него се обявява, че в изпълнение на евродирективата за преструктурирането и несъстоятелността е създадена специална работна група в МП именно със задачата за нормативни промени, която е на високо експертно ниво и с широко представителство, като гаранция за прецизното транспониране на директивата. Затова смята, че предложеният законопроект не следва да се разглежда, преди в НС да бъде внесен проектът на правителството, за да е ясна на народните представители и концепцията на изпълнителната власт по проблема. Освен това МП не подкрепя по същество предложения заонопроект. Няма икономически анализ с конкретни показатели как ще се отрази върху вземанията на кредиторите, не е намерен оптималният балас между интересите на кредиторите и длъжниците, не е предвиден рационален и справедлив компромис, което поражда съмнения, че ще се стимулират недобросъвестните длъжници, които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват. ато примери сочи посочените и от МФ – праговете, невъзможността на самите кредитори да предявяват вземанията си, заличаването след пет години, което ще остави новите кредитори в неизвестност, че договарят с некоректен длъжник, прилагането за заварени случаи, несъобразяването с поризводтвата по ДОПК и Търговския закон.

Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ в становището си също заявява, че проектът е несъвместим с фундаментални принципи и институти на гражданското и облигационното право в България. Те също наблягат на липсващия баланс между интересите на кредиторите и длъжника, въведената вече в ЗЗД абсолютна 10-годишна давност за паричните задължения на физически лица, наличието на достатъчна защита в ГПК- несеквестируем минимум, ред средства срещу незаконно съдебно изпълнение, критикуват избора на районния съд по настоящия адрес на длъжника – веднъж сама свръхнатовареността на районни съдии, втори път заради подозрението, че ще се „избират“ съдии и др.

И от БНБ са „против“ като соча липса на задълбочено проучване и комплексен анализ, няма да реши сочените проблеми. Няма данни за отражението му върху сектора на финансовите услуги, уредбата е фрагментарна и обща. Дават и конретни бележки, сред тях – не е ясно кой ще определя длъжника като добросъвестен, за да е легитимиран да търи защита по закона … общо 16.

Омбудсманът Диана Ковачева е принципно „за“, но с конкретни бележки и препоръки. Тя напомня, че България е на челните места в ЕС по лоши кредити и единствената, в която няма приет подобен механизъм. Трайните затруднения и невъзможност на гражданите да покриват задълженията си води до социални и здравни проблеми, до социално изключване и изолация. Препоръчва добросъвестността да се преценява във всеки отделен случай според вида и размера на задълженията, техния произход, периода на неизпълнение, поведението на длъжника, да се предвидят допълнителни хипотези за недобросъвестност. Не е достатъчно ясен обхватът на задълженията, включени в процедурата за защита, буди безпокойство възможността съдът да назначи като надзорен орган кредитор или съвет на кредиторите. Принципно подкрепя, но да бъде подложен на експертно обсъждане и прециздиране на ред разпоредби.

Асоциацията на държавните съдебни изпълнители приветства по принцип разширяването на техните правомощия в предлагания проект, но констатират пропуски и неясноти. Сред тях: какво точно ще бъде производството по осребряване на имуществото пред ДСИ, още повече, че той няма задължение слубежно да следи служебно за интереа на кредитора, при производство по осребряване в няколо ъдебни райони кой ДСИ първи ще извърши продажба, как ДСИ ще разбере за висящите изпълнителни производства срещу длъжника, за да ги спре, както изисква проектът? Заявяват несъгласие прпоизводството изобщо да е овободено от такси, което ще породи проблеми за бюджета на съдебната власт