140-те години на Софийския районен съд влязоха във филм

Солидният юбилей – 140 години на Софийския районен съд бе отбелязан и с филм. Негови създатели са служители и магистрати от СРС. Сценарист е председателят Александър Ангелов, режисьор – пресаташето Росица Анчева.

Най-големият и най-натоварен съд в страната чукна достолепната възраст на 1 юли тази година и изпраща юбилейната 2020-а творчески. Пандемията и последвалите извънредно положение, а после и извънредни епидемични мерки не позволиха на СРС обичайното честване – със събирания, речи, коктейли.

Филмът припомня основните моменти от историята на СРС (от Освобождението до днес), а оттам и на съдопроизводството у нас.

• На 02 юни 1880 година в ДВ брой 47 от 02.06.1880 г. е обнародван първият Закон за устройство на съдилищата, създал структурата на общите съдилища в Княжество България, която включвала мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен Касационен съд. Мировите съдилища били замислени като основа на новосъздадената българска съдебна система. Стремежът бил да се създаде бърз и евтин съд, който да стои близо до народа.
• С Княжески укази са създадени отделните мирови съдилища. По силата на Указ № 327 от 01 юли 1880 г. са закрити  съществувалите в Софийски окръг окръжни съдилища и е постановено, че на тяхно място се откриват първите мирови съдилища. След тях е и този в град София. Така датата 01 юли 1880 година се явява своеобразен рожден ден на Софийски районен съд.

• 

  В същия брой на Държавен вестник е обнародван и указът, с който е назначен първият софийски мирови съдия  – Петър Карапетров, който изпълнява длъжността до пролетта на 1881 година, когато е определен за началник на прокурорското отделение в Министерството на правосъдието.

Петър Карапетров е един от просветните и будни умове на своето време. Роден е на 17 юни 1845 г. в гр. Панагюрище.

Произхожда от заможно семейство на джелепи – търговци на добитък. Преди освобождението се занимава с книжовна дейност. През 1879 г. е назначен за член на Окръжния съд в гр. Кюстендил и после за секретар на Върховния касационен съд. Като повечето първи мирови съдии, той няма юридическо образование.

Мировите съдии разглеждат както граждански, така и наказателни дела и първоначално имат засилени помирителни функции.

Дейността им е натоварена. През 1887 г. например са работили 92 мирови съдии, които са получили общо 251 298 броя дела и са приключили 222 589 дела същата година. А, през 1898 г. 118 съдии получават общо 459 303 дела, приключените дела са общо 439 199.

• С течение на времето институцията на мировите съдилища търпи значителни промени, които постепенно я доближават до съвременната представа за съд и просъществува до приемането на Наредбата-закон за устройство на съдилищата през 1934 година. От този момент околийските съдилища заемат мястото на мировите без да са налице съществени промени във функциите, които изпълняват.

Така в София се създава Софийски околийски съд, който се явява основен първоинстанционен съд на столицата.

• Въпреки настъпилите съществени политически промени Законът за устройство на съдилищата от 1948 година не променя структурно и функционално мястото на околийските съдилища в съдебната система.
• По силата на следващия съдоустройствен закон – Закона за устройство на съдилищата от 1952 година, са създадени народни съдилища, които заменят околийските и отново изпълняват ролята на основен първоинстанционен съд. Софийският народен съд формално е разделен на териториален принцип на 6 съдилища.

• През 1971 година е приета нова Конституция, която предвижда Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. От този момент възниква и настоящото наименование на Софийски районен съд.

Следват периоди на чести промени в структурата на съда, но той по същество запазва функциите си.

През 1976 година по силата на приетия тогава Закон за устройство на съдилищата е премахнато разделението на съда на участъци. Десет години по-късно през 1986 година с решение на Държавния съвет Софийски районен съд е разделен на териториален принцип на 11 съдилища, а през 1989 година това разделение е променено, като са формирани 5 участъка.

• По силата на Конституцията от 1991 година е създаден Висшият съдебен съвет, който с решение от 1993 година възстановява единството на Софийски районен съд и той добива съвременния си облик.

Филмът е достъпен тук.