Последни новини
Home / Законът / Поредно издание на “Съдебна практика по правата на човека” предлага Фондация БАПЧ

Поредно издание на “Съдебна практика по правата на човека” предлага Фондация БАПЧ

Defakto.bg

Излезе брой 51 на бюлетина „Съдебна практика по правата на човека“, издаван от фондация „Български адвокати за правата на човека“. Той  съдържа резюмета на постановени през септември 2020 г. решения на ЕСПЧ, които засягат допустимостта на жалбите пред ЕСПЧ и защитата на правата по членове 2, 5, 6, 10, 11 и 14 от Конвенцията и чл. 1 и чл. 2 от Протокол № 1, както и диспозитивите или анотации на решения на СЕС, свързани с правата по членове 7, 17, § 2, 19, § 2, 21, 31, § 2 и 47 от Хартата на основните права на ЕС.
В Бюлетина са публикувани и анотации на постановените през септември 7 решения на ЕСПЧ по дела срещу България.

За илюстрация на съдържанието Де Факто публикува малка част  от  резюметата в Бюлетина по дела на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.

За допустимостта на жалбите

Съдът обявява за недопустими поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита оплакванията на жалбоподателя, че мерките, предприети срещу него
след като е подпалил българското знаме и е уринирал върху него пред Съдебната палата, заснел е тези действия и е качил видеоклипа в интернет, са нарушили правата му,
гарантирани от чл. 5, § 3 и чл. 10 на Конвенцията.
Относно оплакването по чл. 5, § 3 Съдът припомня, че вече е приел исковете по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ в редакцията след измененията от 2012 г. за разполагаемо,

адекватно и предоставящо разумна перспектива за успех средство за защита при вече приключило твърдяно нарушение на чл. 5, §§ 1 – 4 от Конвенцията, което трябва да
бъде изчерпано, в т.ч. и в случай като настоящия, в който освобождаването е станало след подаването на жалбата.  Жалбоподателят е предявил такъв иск, но към момента на

произнасянето на Съда все още не е изпълнил указанията да уточни петитума му.
Основаното на чл. 10 оплакване е преждевременно що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че наказателното дело срещу него съставлява намеса в свободата му
на изразяване, тъй като то не е приключило. Производството по касационната му жалба е все още висящо и липсват особени обстоятелства, които да налагат заклю-
чение, че самото наличие на наказателно производство представлява намеса, независимо от изхода му. Доколкото задържането на жалбоподателя на различни

основания във връзка с наказателното производство може да се разглежда самò по себе си като намеса в свободата му на изразяване, Съдът приема, че разполагаемите средства за защита по отношение на задържането са ефективни и по отношение на оплакването по чл. 10. В поне две дела по жалби за законността на полицейско задържане (чл. 72, ал. 4
от ЗМВР) съдилищата са разгледали доводи, основани на свободата на изразяване. В настоящия случай обаче жалбата е била просрочена, а и не е съдържала такива доводи. За
другите периоди на задържане на жалбоподателя е приложим чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ и макар че неговата цел е поправяне на нару шения на чл. 5, §§ 1 – 4 от Конвен-
цията, Съдът намира, че с оглед на въпросите, които ще трябва да бъдат разгледани в случая, и наблюдаваната напоследък тенденция българските съдилища да се позовават пряко на Конвенцията, не може a priori да се изключи той да послужи и като средство за защита по основаното на чл. 10 оплакване на жалбоподателя. Той обаче все още не е изпълнил указанията за уточняване на предявения иск по ЗОДОВ, с който е повдигнал и това оплакване. По същите съображения и оплакването му по чл. 13 във вр. с чл. 10 от Конвенцията е явно необосновано.
Решение по допустимостта по делото Stefanov v. Bulgaria (no.51127/18)

За свободата на религията

Осъждането на жалбоподателите за опит да образуват партия на религиозна основа (престъпление по чл. 166 от НК в стадия на недовършен опит поради неизпълнението на някои действия за надлежно провеждане на учредителното събрание) е в нарушение на свободата на сдружаване, гарантирана от чл. 11 на Конвенцията, тъй като не е било необхо-
димо в едно демократично общество.

Съдът изразява сериозни съмнения, че от гледна точка на чл. 11, § 2 е необходимо конституционната забрана за партии на верска основа да бъде скрепена с наказателноправна санкция.
Според него важното в настоящия случай е, че постигането на преследваната от властите цел да осигурят етнически и религиозен мир е било възможно чрез отказ партията да бъде
вписана в регистъра (жалбоподателите не са довели докрай предприетите за тази цел действия) или чрез разпускането ѝ, ако бъде приета за противотионституционна. Съдът не вижда защо в случая осъждането на жалбоподателите, което е особено тежка намеса в правото на свобода на сдружаване, е било необходимо в допълнение към тези възмож-
ности, при това въз основа на разпоредба на НК, която датира отпреди Конституцията, преследвала е цели, различни от опазването на религиозната и етническа толерантност, и визира само партиите на религиозна основа, за разлика от чл. 11, ал. 4 от Конституцията.

Решение по делото Yordanovi c. Bulgarie (no. 11157/11)

Всички броеве на Бюлетина бихте могли да намерите и на интернет страницата на Фондация Български адвокати за правата на човека: http://www.blhr.org/newsletter/.

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия избра радикалния модел за съдебната карта (обновена)

С 8 “за” мнозинството в Съдийската колегия избра радикалния, наричан също революционен модел за преструктуриране …

САС откри дарителска сметка в помощ на адвокати, заболели от коронавирусна инфекция

Софийският адвокатски съвет пое инициативата и откри в ОББ дарителска сметка за физически и юридически …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.