Последни новини
Home / Актуално / Радикално:  Решението с проблема за отговорността на гл.прокурор е да отпадне институцията „ Главен прокурор”

Радикално:  Решението с проблема за отговорността на гл.прокурор е да отпадне институцията „ Главен прокурор”

Defakto.bg

Член първи за Партията отдавна отменихме, но пропуснахме този за Обвинител № 1

Петър Обретенов*

Истинска, революционна  първа стъпка към смъкване от власт на тоталитарния режим е не дворцовия преврат на 10.11.1989г., а  бунтовния митинг пред НС на 14.12.1989г. с искане за отпадане на прословутия  член първи от конституцията на Живков от 1971г., според който:

„ Ръководна сила в държавата и обществото е Българската комунистическа партия”.

  Да, ръководната роля на Партията – с главно ”П” –  формално отпадна, в резултат на народния гняв, с изменение на  конституцията на Живков, още преди приемането на новата конституция, но фигурата на Главения прокурор и неговата  ръководна роля и власт над всички прокурори и следствени органи и действия , както беше дефинирана от идеолозите на съветския модел за прокуратурата, остана по същество непроменена.

            Основният стожер на този модел е самостоятелната институция „ Главен прокурор” и правомощията му по чл.126, ал. 2 КРБ:

            „ Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори”. 

Този конституционен текст  е конкретизиран в ЗСВ като принцип, върху който се изгражда прокуратурата, а той е: „ Прокуратурата в Република България е единна – чл. 136, ал.1 ЗСВ, който е копие на чл. 5, т.1: „ прокуратурата е единна”, от отменения  със ЗСВ Закон за прокуратурата, издаден на основание конституцията от 1971 г . / ДВ бр. 87/ 1980г./.

            Днес, пред  българското общество виси като дамоклиев меч за разрешаване дилемата  „ над мен е само Господ”. Оказа се, че няма институция и процесуален ред, чрез които да се търси отговорност от главния прокурор, даже и тогава, когато има   „ основателно съмнение” за необходимостта от това. Вече десет години решаването на тази задача се изисква не само от конкретно решение на ЕСПЧ, но и от осъзната обществена необходимост, надхвърляща националните граници – притискат ни декларации, становища, резолюции, доклади от наднационални институции като Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианска комисия. Институциите на българската държава – парламент, правителство, съдебна власт в лицето на ВСС, Конституционен съд, се оказаха импотентни да го разрешат. За тях тази задача се оказа непосилна.  Последното предложение на правителственото мнозинство, предвиждащо създаването на нова фигура – „ независим прокурор, който да разследва главния прокурор” е сюжет за чудесна комедия, сравнима само с „ Ревизор” на Гогол. Кой е истинският разследващ прокурор  публиката ще узнае едва след края на спектакъла.

Но трагично е, че все още българското общество, и в частност – юридическата общност, не намират верен път за разрешаване на  поставената пред тях задача. А тя не е с повишена трудност, но е неразрешима ако оставяме затворени в тази   „ квадратура на кръга”, каквато представлява институцията „ Главен прокурор”.

Проблемът е, че тя е несъвместима със съдебното устройство на една демократична, правова, европейска държава. Тя е рецидив от едно тоталитарно минало, конспиративно промъкнал се с конституционния текст на втората алинея на чл.126 от КРБ.  Доказателство за това е, че между него и текстът на първата алинея има явна несъгласуваност и противоречие.  Според основният текст на чл.126, ал.1 КРБ   „ Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата”.  В съответствие с кой съд е фигурата на главния прокурор ? Може ли самостоятелна институция да има каквото и да е съответствие със структурата на съдилищата? Съответствие може да  има само с главен  прокурор към ВКС, както е било по отменения Закон за устройство на съдилищата[1]   Главният прокурор посочен във  втората алинея остава извън структурата на съдилищата. Той не се вписва и е в противоречие с основния принцип за изграждане на прокуратурата дефиниран в чл.126, ал.1 КРБ. А той предвиждаше връщане към устройство на прокуратурата, такава каквато е била преди установяване на тоталитарната власт.- прокурори към съдилищата, независими от йерархична зависимост, чиито актове се контролират само от съда.

Как се стигна до това еклектично съчетание на два взаимноизключващи се модела съм описал много подробно във „ Великото народно събрание прие модел за прокуратурата, различен от действащия”[2]. Само ще напомня, че докладът на „Комисията за изработване на проект за Конституция на  България, относно основните положения,  които трябва да залегнат в нея” категорично предвиждаше:

„ Идеята за независимост на прокурора, идентична с тази на съдията, е несъвместима с изграждането на строго йерархични връзки. Затова се приема концепцията за прокуратура, аташирана към съдилищата без съотношение на субординация между различните й нива”

В реализация на тази концепция на първо четене ВНС прие:

„ Чл. 135 / 1 /. Към всички общи съдилища има прокурори, а към съдилищата, които разглеждат наказателни дела като първа инстанция и съдии следователи”.

Точно затова, Глава шеста се назова  „ Съдебна власт”, а не „ Съд и прокуратура”, както е по Глава VIII  на конституцията от 1971г.

            Противоречието  между уредената във втората алинея на чл.126 КРБ институция „ Главен прокурор” с принципа за изграждане на прокуратурата формулиран в първата алинея  на чл.126 КРБ е в пряка връзка с разрешаването на проблема с отговорността на главния прокурор.

 Проектът на управляващото мнозинство може да се коментира само в комедиен стил, но има предложения, които са смислени, конструктивни  и работещи, но не засягат корена на злото: съществуването на самата институция „ Главен прокурор”.   

Такова е предложението на проф. Боян Станков[3] за назначаване от президента на прокурор ad hoc, който  да разследва главния прокурор. То е напълно смислено, логично и съобразено с конституцията, но по- важни в това правно мнение са  изключително добре аргументираните констатации, които той прави за характера, мястото и ролята на прокуратурата, както и на ВСС, които изцяло споделям: „Настоящият тип прокуратура принадлежи на отминало време, отговаря на държавно устройство, изградено на принципа на единовластие”. И финалният извод:   „ Не на последно място, достатъчно ли е промислена конституционната норма на чл.126 „ Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.”

            С този въпрос проф. Станков ни насочва към едно по – различно и по – радикално разрешение на проблема за отговорността на главния прокурор, което може да бъде резултат от това преосмисляне. Може би, от излишна добросъвестност на учен, той го предлага само за дискусия, без да формулира изрично логичния извод от нея, но аз, емоционално свързан с историята за  идеите и концепциите залегнали в конституционния проект, смятам, че имам пълно право, с което изразявам и волята на колегите изработили този проект, да го формулиран изрично:

Съобразено с конституцията, радикално разрешение на проблема с отговорността на главния прокурор е  отпадане на институцията „ Главен прокурор”, създадена с  алинея втора на чл.126, по пътя на конституционната му отмяна по реда на чл. 153 – 156 от КРБ[4] , от ОНС.

С това конституционно  изменение ще се простим със съветския модел за прокуратура и нещата ще бъдат поставени на истинското им място, в съответствие с концепцията заложена в алинея първа.  Прокурорите ще са към съдилищата, с независимост от йерархичен контрол, идентична с тази на съдията, ще бъдат освободени от казармената дисциплина на единоначалието царящо в    „ единната” прокуратура, което позволява на Главния прокурор да ги мобилизира за сбор в столицата само, за да го приветстват с „Ура”, и ще бъдат достойни за званието магистрат, който се подчинява само на закона и на собственото си убеждение. Главният прокурор към ВКС ще осъществява само методическо ръководство върху тяхната дейност, но не и контрол за законност, който ще остане като изключителна компетентност на съда, вкл. и в случаите на отказ да се образува наказателно преследване

 При тази уредба, проблемът за отговорността на главния прокурор отпада не само защото такава фигура липсва, но – и това е особено важно – става напълно възможно да се реализира на практика изводът в решението на КС по КД  № 15 / 2020г: всеки прокурор би могъл да повдигне обвинение срещу всеки гражданин на републиката, с изключение на президента, в рамките на своята териториална и функционална компетентност

Съзнавам, че предложението ми ще се посрещне на нож, особено в средите на прокуратурата. За тях, то ще бъде чиста ерес, която трябва да бъде дамгосана като зъл дух. И няма как да бъде другояче, след като поколения прокурори са възпитавани, обучавани и расли в кариерата, в яслите на една прокуратура от съветски тип, където единоначалието и йерархическата подчиненост бяха не само закон, но и битие, оформило специфичен „ прокурорски” манталитет, така ярко демонстриран в изявите на „ монолитно единство” през последните години. Та не се ли намери една „ черна овца” между тях, за да изкаже едно критично мнение, различно от това на главния прокурор?  Не случайно, Венецианската комисия изтъква в своето становище, че разрешаването на проблема с отговорността на главния прокурор е свързано, независимо от необходимите законодателни промени, и с „еволюция на професионалната етика и политическата култура”.

            Да, за някои, особено в средите на прокурорите, предложението ми може да звучи еретично, но то е път към тяхното собствено еманципиране и нека им напомня една мисъл на Хегел: „ Истината се ражда като ерес…”.

 [1] Чл. 43, ал.2 от Наредбата – закон за устройство на съдилищата, ДВ бр.182/ 1934г.

[2] Петър Обретенов, Великото народно събрание прие модел за прокуратурата, различен от действащия. Де факто, 2.12.2019г.

[3] Проф. Боян Станков, Прокурор ad hoc, назначаван от президента, може да разследва Главния.., Де факто, 22.12.2020г.

[4][4][4][4] Тук няма да коментирам защо не е необходимо свикване на ВНС – моето мнение е, че р. № 3/ 2003 на КС трябва да бъде отменено, изразил съм го в множество публикации, но по този проблем вж. Благовест Пунев „ Дефицити в българския конституционен модел на съдебната власт” Dnevnik.bg, 22.08.2020г.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

В Софийския районен съд събират подписи в подкрепа на ВКС за неуспеха на единната информационна система

В най-голямия съд в страната, Софийския районен съд, тече събиране на подписи в подкрепа на …

Лидерът на “Боец” Георги Георгиев осъди прокуратурата за незаконно обвинение и забрана да напуска страната

Лидерът на гражданското сдружение “Боец” Георги Георгиев осъди прокуратурата за незаконно обвинение и за незаконна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.