„Имам чувството, че се готвим за президентски, а не за парламентарни избори“, заяви пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Когато президентът преди месец посочи примерна дата за изборите, той бе критикуван, сега когато предприе реални стъпки, за да да опредили точната дата, пак сме свидетили на атаки, дори и врачки баячки, астроложки. Включи се и премиерът, който каза че президентът иска да „отмени“ изборите, независимо, че в една демократична държава е неуместно да се използва тази дума„, коментира преподавателят.
„С риск да възразя на премиера, ще кажа, че президентът не може да отмени изборите, но той има право да определи провеждането им измежду няколко дати. Няма пречка президентът да посочи и най-късна дата в хипотезата на редовни избори„, отбеляза доц. Киселова.
Тя не скри, че е останала със смесени чувства от проведените вчера консултации при президента за прозрачни избори в условията на пандемия. Според нея, министър Костадинов, на когото симпатизира заради мерките през ноември и декември, се е представил като „отличник, който не си е написал домашното, когато отива на изпит“. Според Изборния кодекс голяма част от дейностите за провеждане на избори вече трябваше да бъдат проиграни от здравните експерти, а те говореха „общи приказки, които по принцип знаем“, смята юристът.
Президент постави въпроси, които са важни за гражданите, но избощо не се изясни и как ще гласуват болните и карантинираните, как ще гласуват хората с лични документи, на които срокът изтича, обърна внимание Киселова. Според нея на редица „малки“детайли изобщо не е обърнато внимание, а от това зависи правото на вот на гражданите„.
Киселова обърна внимание върху липсващата информация как ще се приложат противоепидемичните мерки в етапите от изборния процес след насрочването на изборите. Тя посочи събирането на подписи за регистрация на партии, коалиции и подписи, проявите от предизборната кампания, разнасянето на материалите в предизборния ден, как ще са оборудвани членовете на секционните комисии, как бихме гласували машинно, как ще се организира гласуването в лечебните заведения и как ще гласуват карантинираните.
Юристът очерта два варианта – първи, при който провеждаме изборите за Народно събрание, запазвайки сегашната заболеваемост, „нещо като плато“, и втори – с по-висока заболеваемост. Тя обаче призова „да не правим резки движения с промени в Изборния кодекс“.
„Изнервеността, която забелязах у премиера вчера, ме навежда на мисълта, че тъй като заболеваемостта не спада, а административно затворените бизнеси поставят под напрежение изпълнителната власдт и тя иска по-бързо да се отърве от този проблем“, отбелява юристът.
Според Киселова 28 март не е подходяща дата заради смяна на времето и климатичните особености. Според нея датата на вота трябва да бъде преди Великден и Гергьовден, „защото тогава не можете да спрете хората да се събират“.
По-късно, президентът заяви ред журналисти, че до края на януари ще издаде указ, в който се определя датата на изборите. „Целта на консултациите не е датата, а начинът на провеждане на изборите„, коментира той. По думите му сега е времето за консултациите.