Последни новини
Home / Актуално / Колективен орган от съдии, формиран ad hoc, да разследва главния прокурор и висши обвинители

Колективен орган от съдии, формиран ad hoc, да разследва главния прокурор и висши обвинители

Defakto.bg

Това предлага Андрей Янкулов в анализ на Антикорупционния фонд, изпратен в парламента

Антикорупционният фонд (АКФ) внесе експертен анализ и становище в Народното събрание, в което критикува внесения на 3-ти декември 2020 г. и скоростно приет на първо четене Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от Красимир Ципов и група народни представители. Става дума за проекта, с който се предлага нова фигура на специален прокурор, разследващ Главния.

За анализа и становището информираха от АКФ и ги предоставиха.

Предлагаме ви резюме на анализа (пълният му текст тук) на адвокат Андрей Янкулов, който е и дългогодишен прокурор. Както и конкретните предложения на експерта по важната за обществото тема.

Химерата на българския законотворец – създаване на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор (резюме)

В добре известното си решение по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) при провеждането на разследването на убийството на прокурора от Върховна касационна прокуратура (ВКП) Николай Колев през 2002 г., а именно че въпросното разследване не отговаря на стандарта за ефективност, тъй като българският главен прокурор е практически невъзможно да бъде разследван независимо.

Очевидните проблеми пред гарантиране на такова разследване са свързани от една страна с ексклузивното правомощие на прокуратурата единствено тя да решава кой, кога, за какво и дали въобще да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер (т.е. такова, за наказването на извършителя на което отговорна е държавата) и това ѝ решение да не подлежи на никакъв външен контрол, и от друга – с пирамидалната ѝ структура, на върха на която стои именно главният прокурор. Отделно от това, главният прокурор в българската обществена действителност се позиционира като много силна фигура вследствие и на допълнителни фактори.

След десетгодишна липса на каквито и да е действия по изпълнение на решението на ЕСПЧ и едногодишно протакане на предходни идеи, през декември 2020 г. по бързата законодателна писта тръгна законопроект от депутати от управляващото мнозинство (скоростно вече приет на първо четене), който си е поставил за цел да приключи с този източник на постоянни критики от различни международни организации към страната ни. Проектът предвижда създаване на специална фигура – „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, който ще се номинира от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, но ще бъде избиран от Пленума, и през седемгодишния си мандат ще работи единствено по предварителни проверки и разследвания срещу главния прокурор. Проектът предвижда още разследването да се извършва еднолично от специалния прокурор, а произнасянията му да не подлежат на вътрешноинстанционен контрол.

Особено странно изглежда бързането за приемане на този последен проект на фона на изпратеното до българските власти становище от 15.12.2020 г. на ръководителя на Дирекцията по правата на човека към Съвета на Европа, в което се съдържа оценката, че предвидените с проекта нововъведения изглеждат недостатъчни да изпълнят изискванията за независимост на разследванията срещу главния прокурор и други приближени до него високопоставени длъжностни лица, в частност прокурори. А не бива да се забравя декларираната многократно от министър-председателя готовност България да се съобрази с всички европейски препоръки по темата.

Предвидената с проекта фигура на специален прокурор, разследващ главния, не отговаря на критериите за независимост, защото:

1) и след конституционната реформа на ВСС през 2015 г. главният прокурор безспорно притежава осезаемо влияние в органа, който ще номинира/ избира въпросната фигура;

2) по същата причина главният прокурор ще може да влияе не само върху избора, но и върху освобождаването на този, който ще бъде призван да го разследва, защото и това решение ще бъде на ниво ПК или Пленум на ВСС;

3) главният прокурор ще може да оказва влияние върху кариерата на този, който ще го разследва;

4) главният прокурор няма да има формалната власт да контролира инстанционно конкретните процесуални актове в изпълнение на обвинителната функция на прокурора, който го разследва, но решението да не бъде разследван/ наказателно преследван главният прокурор ще остане заключено в рамките на прокурорската институция, а по проекта в настоящия му вид – дори в ръцете само на специалния прокурор.

Създаването на работеща концепция за ефективно наказателно разследване на главния прокурор минава през жертване на „свещената крава“ на наказателното правосъдие у нас – прокурорския монопол върху функцията по наказателно преследване. Необходимо е първо достигане до идеята за преодоляване на този монопол чрез конкретни възможности за външен процедурен контрол от съда върху това как се упражнява или не се упражнява обвинителната функция. Това пък от своя страна автоматично ще ни доведе до разбирането, че и разследването срещу главния прокурор/ висшите ръководители в прокуратурата не трябва непременно да бъде надзиравано от друг прокурор, респективно и обвинението да бъде повдигано от него.

Всъщност обаче истинският проблем е в нежеланието на политическото статукво за преосмисляне на концепцията за монопол върху обвинителната функция, защото чрез него лесно само от една-единствена институция (и то с един началник) се контролира възможността наказателната репресия да се стовари с цялата си тежест върху едни, респективно това да бъде спестено на други.

При възприемане на предложената с настоящия анализ концепция, прокуратурата няма да ръководи разследването срещу главния/ други високопоставени прокурори, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба. За целта удачно би било сформирането на ad hoc орган от например трима избрани на случаен принцип за всеки отделен случай апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии, а самото разследване ще се провежда от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт.

Конкретните стъпки (по анализа на Андрей Янкулов)

Андрей Янкулов

В случаите на неотложност (чл. 212, ал. 2 от НПК) или явно извършване на престъпление (чл. 356, ал. 1 от НПК), когато доказателства за факта на престъплението трябва да започнат да се събират веднага, разследване, касаещо главния прокурор/ други високопоставени прокурори, ще започне от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт, които ще отговарят на формалния критерий за независимост и ще са професионално подготвени да проведат компетентно изискваните за разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия.

Прокуратурата няма да ръководи това разследване, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба. За целта удачно би било сформирането на ad hoc орган от например трима избрани на случаен принцип апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии[1] (конкретното ниво е по-скоро технически въпрос), които ще надзирават конкретното разследване и ще решат дали има достатъчно доказателства за привличането на главния прокурор в качеството на обвиняем, респективно за последващото му предаване на съд.

Пълният списък с магистратите, отговарящи на зададените критерии за включване в органа, ще бъде изготвен предварително и във всеки случай, когато се наложи, от него веднага на случаен принцип ще могат да бъдат избрани трима, които да се занимават само с конкретния казус и да встъпят в него от самото му начало. Наказателното преследване по казуса ще се провежда именно от въпросния нарочно създаден за целта орган, като когато той включва действащи съдии, логично те нямат да обвиняват в качеството си на съдии, а като част от нарочния колективен орган със специална компетентност, който ще бъде носител на обвинителната функция, т.е. няма да има сливане на обвинение и съд, а по-скоро нещо като ad hoc колективен орган от типа на съдия-следовател, но по исторически френски, а не германски образец. На съдебна фаза обвинението ще се поддържа отново от визирания орган, вече като sui generis субект, а разбира се не по образец на нещо като съдия-следовател.

Разгледаната хипотеза на започнало разследване при неотложност или явно извършване на престъпление от главния прокурор/ други високопоставени прокурори е малко вероятно въобще да се случи някога на практика, т.е. горният сценарий би останал да съществува почти само на теория.

По-честата хипотеза би била на различни сигнали за вероятно извършени престъпления от главния прокурор, които да се подават от граждани, неправителствени организации или някой държавен орган при осъществяване на законовата си дейност да е достигнал до вероятни данни за извършено престъпление от главния прокурор. В тези случаи със сигналите и данните към настоящия момент бива сезирана прокуратурата, която единствена е компетентна да образува разследване.

Нецелесъобразно би било формирането на ad hoc орган от съдии високо в йерархията, който да се произнася по изначалната основателност на всеки един сигнал срещу главния прокурор, най-малкото защото ограничение за подаване на такива сигнали нито има, нито би трябвало да се поставя. Следователно първоначалната преценка дали и каква предварителна проверка да се извърши по сигнала, да се образува или да се откаже образуването на досъдебно производство поради липса на данни за престъпление може да се прави еднолично от избран на случаен принцип съдия от долните инстанции, като отказът да подлежи на инстанционен съдебен контрол. Ако се налага провеждане на предварителна проверка за уточняване на изложеното в сигнала, тя фактически ще се извършва отново от органи на изпълнителната власт. При преценка за наличието на достатъчно данни за престъпление и образуване на разследване, то вече ще се ръководи и решава от визирания ad hoc орган от високопоставени съдии, а разследването ще се провежда от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт.

По предложения начин съществува реален шанс за получаване на следните резултати, които настоящият проект категорично не постига:

– независимост на провеждащите/ ръководещите разследването и решаващите въпроса за повдигане на обвинението – трябва да се направи уговорката, че с оглед реализиране на тази цел упражняваното от главния прокурор влияние върху Пленума на ВСС трябва да бъде редуцирано (проблем, който е многократно разглеждан, поради което не беше предмет и на настоящия анализ); главният прокурор към момента де факто упражнява сериозно влияние и върху съда, и върху различни органи на изпълнителната власт, което може да бъде намалено единствено със свиване на фактически упражняваната от него власт, посредством повече процедурен съдебен контрол върху прокурорската дейност и тотално елиминиране на функцията по „общ надзор за законност“, което да доведе и до промяна в положението му в системата на държавните органи;[2]

– професионализъм на провеждащите/ ръководещите разследването и решаващите въпроса за повдигане на обвинението – един от основните практически недостатъци на проекта с единствения прокурор, компетентен да разследва главния, се явява обстоятелството, че абсолютно всичко около това разследване, а вероятно и ако се налага предварителна проверка, ще се върши фактически от този сам човек, който ще съчетава и оперативен работник, и разследващ орган, и прокурор, което крие много естествени рискове за качеството на работата; например какво ще се случи, ако този специален прокурор трябва да провежда разследване в точно определен момент, но се разболее; как ще осъществява сам неотложни следствени действия, ако физически в дадения момент се намира на друго място и пр. различни трудности от чисто оперативно естество; докато при предлагания тук вариант разследването ще се извършва фактически от възможно най-компетентните разследващи органи в системата на изпълнителната власт, а ще се ръководи и решава от високопоставени действащи или пенсионирани съдии;

изключване на възможността един-единствен човек да решава всички въпроси, касаещи евентуалното наказателно преследване на главния прокурор, което може да се превърне алтернативно или в средство за покриване на всяко престъпление, или в средство за разправа чрез изнамиране на престъпление, където го няма – опасността цялата дейност по наказателно преследване на главния прокурор да бъде съсредоточена в ръцете на само един човек, който от своя страна безконтролно ще решава съдбата на ръководителя на прокуратурата (защото единствен фактът на обвинението ще е достатъчно дискредитиращ, а и може да стане причина за временно отстраняване), е повече от явна – това обстоятелство само по себе си прекалено лесно може да се превърне в инструмент за даване на пълен имунитет или за разправа с главния прокурор; ad hoc орган от високопоставени съдии, избрани на случаен принцип, ще бъде някаква гаранция и срещу евентуално покриване на престъпления, и срещу неоснователно наказателно преследване на главния прокурор по политически или конюнктурни причини;

– елиминиране на поредното създаване на нова скъпо струваща номенклатура въпреки наличието на достатъчен ресурс в системата да се занимае с проблема – този аспект има все пак по-скоро принципен характер, но наистина знаменателно е как винаги се търси създаването на нова и нова администрация без първо да бъде потърсена възможност за по-адекватно използване на наличния напълно достатъчен ресурс.

[1] Идеята съдия от Върховния касационен съд да е отговорен за провеждане на разследването срещу главния прокурор е предложена от съдия Емил Дечев на консултации при президента през 2019 г.

[2] Вж. т. V и VIII от Янкулов, А., Контролът върху наказателното преследване – необходимата реформа на наказателното правосъдие, София, Антикорупционен фонд, 2020, достъпен онлайн тук: https://acf.bg/wp-content/uploads/2020/11/2.Andrey_Yankulov_Analiz.pdf

About De Fakto

Проверете също

Първа операция на Европейската прокуратура за укриване на данъци стигна и до България

Тази сутрин Европейската прокуратура (EPPO) е провела координирана операция, при която са извършени  обиски, арести …

Мирослава Тодорова: Съдът заключи, че ВСС, Инспекторатът и ВАС са злоупотребили с властта си, за да ме накажат за критики

“Историята е от 2013 година, но сюжетът започна доста по-рано, но няма как да бъдат …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.