България е „в средата“ по определения брой
Делегираните европейски прокурори – онези, които ще работят „на терен“ в новата Европейска прокуратура – ще са общо 140 на брой за всички 22 държави по регламента.

Това обяви пред БНР българският европейски прокурор Теодора Георгиева (преди това административен съдия, със стаж и като обвинител). И отговори на ред въпроси, които логично се задават в последните месеци у нас.
Един от тях е свързан с неочаквано високия брой делегирани прокурори – 10, определен от Лаура Кьовеши за България. И то при положение, че по регламент те са „двама или повече“.
Бройката за България е определена на базата на функционалната компетентност, очаквания брой „европейски“ дела и възможностите за максимално отворен конкурс, каза Теодора Георгиева. Тъй като у нас държавното обвинение е структурирано и се явява по дела на районно, окръжно, апелативно и върховно нива (а делата на Европейската прокуратура също ще се представят пред националните съдилища), делегираните прокурори трябва да покриват тази компетентност. Друг, за мнозина най-важен фактор, е прогнозираният брой дела за злоупотреби със средства на ЕС – който явно не говори добре за страната ни. По отношение на делата Георгиева изтъкна и големият брой документация за обработване, най-вече по обществените поръчки.
Страната ни не е в челото на класацията по брой делегирани прокурори, а по-скоро „в средата“, смята нашият представител в ЕП. Повече делегирани прокурори от нас ще имат например Румъния – 20 или 25, около 20 ще са те в Италия, за Германия като федерална държава се очаква да са 15-20. В същото време по двама делегирани прокурори ще има в Естония, Люксембург, Финландия, Хърватия. В Словакия те ще са 7-8.
Особено интересни бяха отговорите на друг ключов въпрос – за гарантирането на независимостта на делегираните от националната прокурорска йерархия, особено болезнено отекващ при нас. Става дума за „двоякостта“ в подчинението на европейските делегирани прокурори, които ще са както част от Европейската прокуратура, така и от ПРБ (според статута им, очертан в ЗСВ и НПК). По този повод, при дебатите в парламента опозицията онагледи противоречието така – един и същи обвинител ще е „независим“ и няма да се подчинява на указанията на Главния и други началници, когато работи по „европейски“ дела, но ще им е подчинен в работата си по „българските“.
Тук отговорът бе категоричен – европейските делегирани прокурори ще работят само по делата на ЕП и няма да могат да извършват друга дейност извън тази. Това вече е било записано в правилата, гласувани от колегията на Европейската прокуратура. За такъв именно запис в нашите закони преди време настояваха от опозицията.
И още от „технологията“ на ЕП, която се състои от колегиума от 22 европейски прокурори плюс главния (Лаура Кьовеши) и от делегираните прокурори. Делата ще се разпределят на случаен принцип на 15 камари, състоящи се от трима европейски прокурори от различни държави, които наблюдават разследванията. Във всеки момент делегираните изпращат информация за развоя на камарата. Камарата не може да им нареди да прекратят дело, ако те искат да внесат обвинителен акт, но има правото на указания. Изрично е предвидена и възможността да се изземват дела и да се възложат на други прокурори.
Реалната работа по разследванията се очаква да започне през април-май.
За Лаура Кьовеши Теодора Георгиева каза: „Тя е приятен човек, работохолик, с желание да създаде добър екип“.
Претендетите станаха четирима
Срокът за подаване на документи от кандидатите за европейски делегирани прокурори у нас е до 17 януари.
Според оповестеното от ВСС кандидатите до вчера бяха трима – двама прокурори (Димитър Младенов от СГП и шефът на РП-Сливница Пламен Петков) и следователят Бойко Атанасов.
Днес има и четвърти претендент – военният следовател от София Вихър Михайлов. Той е завършил СУ „Св.Климент Охридски“, има 14 години, 5 месеца и 20 дни юридически стаж. Бил е все военен следовател, с командирования в следствения отдел на СГП.
В мотивационното си писмо заявява: „Считам, че възможността за работа в тази област би било едно трептящо от енергия преживяване, при което бих могъл да използвам натрупания опит в работата ми като следовател по икономически, корупционни дела и такива в областта на разходването на публични средства“.