Последни новини
Home / Актуално / Държавата дължи обезщетение за прилагането на противоконституционна норма, преди обявяването й за такава от КС

Държавата дължи обезщетение за прилагането на противоконституционна норма, преди обявяването й за такава от КС

Defakto.bg

Решение на ВКС по въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото

Държавата дължи обезщетение на собственика на фотоволтаична централа “Извор – Г” ЕООД за платените от него такси по Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗВЕИ), преди начисляването им да бъде обявено за противоконституционно.

Това окончателно постановяват върховните съдии от ВКС Емил Томов, Драгомир Драгнев – докладчик и Геновева Николаева. Делото е допуснато до касация заради поставянето на въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Става дума за разпоредбите от ЗВЕИ, въвели 20 % такса върху приходите от продажбата на еленергия, произвеждана от слънчеви и вятърни централи, действала от 1 януари 2014 г. На 31 юли същата година Конституционният съд обявява таксата за противоконституционна, решението му е в сила от 10 август 2014 г.

Така нормата действа броени месеци, но проблемът със събраните междувременно такси така и не получи нормативно решение. По този повод бяха заведени ред дела, довели и до принципни решения на ВКС. Миналата година Де факто информира за едно от тях – с докладчик Борислав Белазелков. По него държавата  бе осъдена заради противоправното поведение на Народното събрание, което веднъж е приело противоконституционен закон и, втори път, е бездействало да уреди последиците от него.

В сегашния казус на “Извор – Г” основният въпрос е дължи ли държавата обезщетение за прилагането на противоконституционната норма, преди КС да я е обявил за такава.

Безспорно дължи, категорични са върховните съдии. Като се позовават и на решението на Конституционния съд от 28 април 2020 г. за действието на решенията на КС и последиците от обявена противоконституционност.

Че обезщетение в случая се дължи е било и становището на предните две инстанции, преди да бъде постановено цитираното решение на КС.

Делото е по Закона за задълженията и договорите.

Решението на Софийския районен съд

В решение от 10 април 2018 г. съдия Васил Петров от СРС осъжда държавата да заплати на “Извор – Г” ЕООД сумата от 6324,66 лв., незаконно удържана за такса по чл. 35а ЗЕВИ (в редакцията й от 1 януари до 9 август 2014 г.), ведно със законната лихва.

Държавата е оспорила иска с аргумента, че решението на Конституционния съд няма обратно действие и обезщетение за действието на нормата преди обявяването на нейната противоконституционност не се дължи. Освен това Конституцията не била пряко основание за деликтен иск за причинени вреди от противоправен държавен акт, а нормите на правото на Европейския съюз не били пряко приложими.

Не е така, обявява СРС. А именно:

Вярно е, че актът, обявен за противоконституционен от КС, не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила – арг. чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, т.е. занапред. Вярно е също така, че съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил. От нито една от тези две норми не следва обаче, че в периода до обявяването си за противоконституционен един закон, той поражда всички правни последици на един перфектен закон и само от благоволението на Народното събрание зависи дали ще бъде приет последващ корекционен и/или обезщетителен закон.

Решението по чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ има конститутивно действие и то несъмнено е занапред. Същевременно, съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Задължителността, която има предвид ЗКС в посочената норма, урежда силата на пресъдено нещо на решението на КС – както на решението, което установява противоконституционност на закон, така и на това, което отхвърля искането за обявяване на закон за неконституционен. Нейните субективни предели са изключително широки – тази сила на пресъдено нещо обвързва всички правни субекти в страната и всички държавни органи – вкл. и настоящия съдебен състав. Ето защо настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че таксите по чл. 35а ЗЕВИ са противоконституционни не само в периода след влизане в сила на решението на КС, но и в периода преди това.

Противоконституционният закон може да бъде обявен за такъв от КС. Освен това обаче всеки съд, който е сезиран с негово приложение, е длъжен инцидентно да контролира съответствието му с КРБ.

В случая обаче такъв косвен контрол е изключен поради постановеното решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд, което е установило противоконституционност и на осн. чл. 14, ал. 6 ЗКС е формирало сила на пресъдено нещо по въпроса за конституционосъобразността на таксата по чл. 35а ЗЕВИ. Съдът приема, че събраната в периода 01.01.2014 г.-09.08.2014 г. такса от ищеца е неправомерно (без правно основание) събрана и подлежи на връщане от държавата, именно поради противоконституционността на чл. 35а ЗЕВИ. Принципът на върховенството на закона (чл. 4 КРБ) не допуска друг извод”.

Отговорите на Върховния касационен съд

Въпросите пред ВКС са:

  • Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?
  • Може ли гражданският съд на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.?
  • Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?
  • Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд?
  • Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни?
  • Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?

За да се даде разрешение на въпроса, трябва да се разясни действителният смисъл разпоредбите на чл.151, ал.2 от Конституцията и чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд, като се даде тълкуване дали действието занапред на решението на Конституционния съд позволява на съдилищата да прилагат противоконституционна правна норма за развили се преди това правоотношения, дали и в кои случаи и спрямо кои правни субекти такова приложение е възможно, заявяват върховните съдии.

И отправят към решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2019 г./.

B него бе изрично казано, че зa пpaвooтнoшeниятa, пpeдмeт нa виcящи cъдeбни пpoизвoдcтвa, oбявeният зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн зaĸoн нe ce пpилaгa. B тeзи cлyчaи cъдът peшaвa cпopa, пoзoвaвaйĸи ce пpяĸo нa Koнcтитyциятa, ĸoгaтo тoвa e възмoжнo, ĸaĸтo и чpeз aнaлoгия нa зaĸoнa и aнaлoгия нa пpaвoтo.

ВКС припомня и поставеното от конституционните съдии, че КС не може да изпълни мисията си на гарант на върховенството на основния закон, ако се допусне неговите решения за противоконституционност на актове на НС и на президента да имат единствено характер на декларация без правни последици. Както и че правилото за действие на противоконституционността “занапред” се прилага, ако не води до крайна несправедливост.

При това положение Върховният касационен съд заявява:
“Нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г., преди да бъде обявена за противоконституционна, представлява приложимо право в отношенията между добросъвестните правни субекти с оглед правната сигурност, уредена чл.151, ал. 2, изречение трето от Конституцията, когато няма повдигнат спор пред съда . Правните субекти имат основание да предполагат, че приетата от легитимния орган правна норма е конституционосъобразна и да изпълнят породените от нормата задължения или да се възползват от предоставените от нея права.

Това обаче не означава, че съдът може да приложи разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, след като тя е била обявена за противоконституционна преди завеждане на исковата молба, макар правоотношението да се е развило в минал момент. Когато се заведе исковата молба, свързана с приложението на чл.35а от ЗЕВИ и Конституционният съд вече се е произнесъл с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г., че тази норма е противоконституционна, има висящо съдебно производство . Налице е изключението от правилото на чл.151, ал.2, изречение трето от Конституцията за действието на решението на Конституционния съд занапред. При това изключение и в съответствие с чл.150, ал.2 от Конституцията съдът не прилага противоконституционна норма, макар тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на Конституционния съд. Не е необходимо буквално да се изпълни разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията и Върховният касационен съд да спира производството, тъй като Конституционният съд вече се е произнесъл и е прогласил противоконституционността на чл.35а от ЗЕВИ. Достатъчно е ВКС да се съобрази с това задължително за всички решение, което е пречка да се приложи нормата на чл.35а от ЗЕВИ, тъй като в противен случай би нарушил забраната на чл. 5, ал. 1 от Конституцията. Нормата на чл.35а от ЗЕВИ към момента на произнасяне на съда вече не е част от правната система, а следователно не е приложимо право”.

Решението на върховните съдии е: държаватае извършила деликт чрез своя законодателен орган, който е приел противоконституционна правна норма и след това не е изпълнил задължението да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици . Затова правните субекти, платили таксата по чл.35а от ЗЕВИ могат да искат както обезщетение за причинените имуществени вреди, така и връщането на таксата като платена без основание. За съда, който се ръководи в случая от справедливостта като елемент на правовата държава, противоконституционната правна норма не е приложимо право и даденото въз основа на тази правна норма подлежи на връщане.

Затова, препотвърдено, държавата е осъдена да плати на “Извор – Г” ЕООД незаконно удържавата такса от 6 324,66 лв., ведно с лихвите по нея.

About De Fakto

Проверете също

Формално и без мотиви ВСС подкрепи пред КС искането на Гешев срещу изслушването му в парламента

  Формално и без аргументи Висшият съдебен съвет изпрати становище до КС, в което подкрепя …

Съдии от ВКС и министър Янаки Стоилов обсъдиха проблемите с работата на ЕИСС и тромавата процедура за конкурсите

Нужен е преходен период за въвеждане на електронно правосъдие, смята министърът В Съдебната палата в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.