DeFakto.bg DeFakto.bg
Демократична България внесе в Народното събрание законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който се въвежда пощенско гласуване. Текстове предвижда пощенското гласуване да се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от Централната избирателна комисия (ЦИК), а самото гласуване да приключва 5 дни преди изборния ден.
Предложението е предварителното пощенско гласуване да се произвежда на всички избори, с изключение на местните, и да се извършва посредством пощенски оператор или куриер. Пощенското гласуване е равностойно на гласуването в секция с хартиена бюлетина, като избирател, предпочел да гласува по пощата, не може да гласува в секция с хартиена бюлетина или машинно.
Предвижда се за гласуване по пощата първоначално да се подава заявление до ЦИК, за да бъдат изпратени бюлетини на съответния гражданин. Заявленията да се правят и онлайн на сайта на ЦИК, а на един адрес да не могат да се получават повече от 3 бюлетини. След края на изборния ден, гласувалите по пощата да могат да проверяват на сайта на ЦИК дали гласът им е приет и преброен, като използват уникалния номер на бюлетината си, предвиждат още промените.
Предлага се отварянето на изпратените по пощата пликове с бюлетини да започва 2 дни преди изборния ден. Обработването им се осъществява от комисия, назначена в съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за гласувалите в чужбина и в ЦИК за гласувалите на територията на страната. “Не по-късно от 24 часа преди началото на изборния ден, Централната избирателна комисия подготвя списък с избирателите, които са използвали пощенско гласуване и го изпраща до районните избирателни комисии”, предвижда още законопроектът.
Определени са и глоби за случаите на нарушения. За гласуване от името на друг човек законопроектът предвижда глоба от 5 хил. до 20 хил. лева. За неспазване на предвидената забрана за обявяване на междинни резултати от пощенското гласуване се предвижда глоба от 10 хил. до 25 хил. лева за физически лица, а за юридическите лица – от 15 хил. до 30 хил. лева.
Законопроектът предвижда конкретни периоди за заявяване на желанието за гласуване по пощата, за комплектоване и изпращане на бюлетините и съответните пликове до избирателите, за самото гласуване, както и за получаването, съхраняването и последващото преброяване. Предвижда се гласуването по пощата да се реализира по стандарт с използване на два плика, като ЕГН на избирателя се отпечатва от вътрешната страна на външния плик, за да не бъде то видимо при преноса, но същевременно да послужи за уникално идентифициране на избирателя след получаване на писмото. Предвидени са и редица проверки с цел избягване на злоупотреби.
Наред с пандемията, вносителите изтъкват трудностите за българите в чужбина да участват в избирателния процес. “Тяхното гласуване е често логистично затруднено от липсата на избирателни секции в близост и от нуждата да пътуват на големи разстояния в изборния ден”, посочват от “Демократична България” В мотивите се посочва и опитът на други държави, успешно прилагащи пощенското гласуване.
На консултациите при президента българите зад граница и мнозинството от извънпарламентарните партии се обяви за въвеждане на гласуване по пощите. БСП също подкрепя идеята, като гласуването в този случай трябва да върви заедно с активна регистрация, казват от левицата. Президентът Румен Радев отбеляза важността на въпроса, като особено актуален за сънародниците ни зад граница, които живеят в условия на наложени рестрикции. От ДПС акцентираха на видеонаблюдението по време на изборния процес. В президентската институция постъпиха две предложения – видеонаблюдението да бъде осигурено изцяло от изборната администрация или да се предостави възможност на наблюдателите и застъпниците да заснемат и излъчват в реално време със своите телефони отварянето на урните, броенето на бюлетините и оформянето на протоколите след края на изборния ден.
От проведените досега консултации с извънпарламентарните партии бе показан консенсус за необходимостта от законови промени, регламентиращи начина на гласуване на карантинираните гласоподаватели, дистанционното гласуване по пощата на сънародниците ни зад граница в държави със сериозни ограничения предвид пандемията. По думите на президента съгласие е постигнато за осигуряване на видео наблюдение от изборната администрация с директно излъчване по интернет в ЦИК и правото на членове на СИК, наблюдатели и застъпници да снимат със своите телефони и да излъчват в реално време процеса на отваряне на урните, броене на бюлетините и оформяне на протоколите. Президентът посочи, че единодушие има и за необходимостта от промени в изборното законодателство, които да дадат повече възможности за конкурентна среда за всички партии в процеса на предизборната кампания, особено по отношение на медийното отразяване.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова заяви пред Нова тв в сряда, че предстоящите промени няма да засягат гласуване по пощата и видеонаблюдение на броенето на гласовете, а само възможностите за вот на карантинираните граждани. Обединени патриоти също се обявиха против гласуването по пощите „заради българите в недемокритична Туция“. За сънародниците ни в останалия свят, не казват нищо.
„ГЕРБ искат избори с колкото може по-ниско участие, минимум прозрачност и максимална тежест на клиентелните мрежи, на контролирания и купения вот. Затова не харесват гласуването по пощата, не харесват излъчването на броенето на бюлетините в реално време, не допуснаха реален независим одит на машините за гласуване и техния софтуер“, коментира Христо Иванов. „Отпорът на статуквото има съвършено конкретна цел – да не позволи на гражданите да контролират изборния процес, а на хората, живеещи зад граница да участват пълноценно в изборите. Караянчева и Дариткова, които блеснаха със своята “експертиза” по повод проекта на нова Конституция, сега ни обясняват как това са “екзотични идеи” и как няма начин нищо от предлаганото да се случи, но хората много добре виждат страха на ГЕРБ от по-високо участие и по-голяма прозрачност, които могат да счупят изборната им машина„, допълни той.
