Правото на здраве на лишените от свобода и достъп до справедливо правосъдие не е гарантирано преди и по време на пандемията срешу К-19. Това се посочва в писмо на Висшия адвокатски съвет до министъра на правосъдието Десислава Ахладова. Писмото, подписано от адв. Ралица Негенцова, председател на ВАдС, е по повод по повод изготвянето на доклад на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно Резолюция 42/11 на СПЧ „Правата на човека в правораздаването, включително по отношение на непълнолетните лица”. Коментарите на адвокатите са обосновани с практическия им опит при осъществяване на защита на осъдени или задържани лица, както и на информация, получена от тях.
Сред изводите им за правозащитна дейност за периода на извънредното положение поради К-19 , се изтъква, че не е било възможно за задържаните да се запознават с доказателствата, представени от прокурора в съдебното заседание, и обсъждането им насаме със защитника. Било е невъзможно задържаните да осъществяват конфиденциален контакт със защитника, нито да да се обсъдят и представят доказателства, заверени за вярност с оригинала от задържания, когато защитникът не е виждал оригиналите и това прави невъзможно той да извърши заверката.
През този период не е било възможно и бързо приключване на наказателното производство и освобождаване на задържания със сключване на споразумение — поради невъзможността споразумението да бъде подписано от задържания в съдебното заседание. Констатирана е и липса на организация съдилищата да изпращат преди съдебното заседание делото за лично запознаване от задържания и ограничаване на правото на лична защита, сочат адвокатите. Още по долу.
Публикуваме цялото писмо на ВАдС до Министъра на правосъдието:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
- По първия въпрос: „Какви мерки са предприели държавите членки по време на пандемията от COVID-19, за да гарантират правото на здраве на лицата, лишени от свобода? Моля посочете предизвикателствата, пред които сте били изправени при осигуряването на основните здравни и хигиенни нужди на лицата, лишени от свобода. Моля посочете също така всички выдействия, които пандемията е оказала върху психичното здраве на лицата, лишени от свобода”.
Правото на здраве на лишените от свобода в Република България не е гарантирано в достатъчна степен и в периода преди пандемията от COVID-19. В доклади на изпълнителни и контролни органи на дейността по здравеопазването арестите и местата за лишаване от свобода след 2015 г. се отчитат както лошите битови и хигиенни условия, така и липсата на кадрова обезпеченост с лекари, лаборанти, медицински сестри и друг медицински персонал.
Не разполагаме с информация в условията на пандемия да има подобряване на условията или решаване на стоящите от години проблеми с цел запазване здравето и лечение на заразените с COVID-19. По данни на лишени от свобода, настанени към месец октомври в болницата при Софийския централен затвор (СБАЛЛС), в болницата има дървеници и при престоя си там те получават рани от ухапвания.
Не разполагаме с информация в СБАЛЛС да са осигурени специалисти, които да могат да диагностицират и лекуват тежко болни от COVID-19 (например инфекционист, рентгенолог, лекар специалист по клинична лаборатория). И към настоящият момент в СБАЛЛС работят четирима лекари — един със специалност „хирургия“, един със специалност „педиатрия“ и двама без специалност. Болницата разполага с помещения, в които е възможно да бъдат изолирани лишени от свобода, болни от COVID-19, но битовите и хигиенните условия са лоши и липсва квалифициран медицински персонал.
Известен е и случай в затвора в гр. Белене, при който задържан със симптоми на COVID-19 е отведен в „Бърза помощ”, прегледан е и му е назначено лечение, без да му е направен тест за диагностициране на COVID-19. Задържаният е изолиран сам, в стая в сграда, използвана за баня на лишените от свобода, без осветление и отопление, като помещението се наводнявало при използване на банята. На втория ден от изолацията е посетен от лекар при затвора. Било му обяснено, че няма да му бъде направен тест за COVID-19, защото това би довело до необходимост от карантиниране на контактните му лица в затвора. След проведеното лечение лицето е оздравяло.
Известни са случаи от арести в гр. София, в които при наличието на симптоми при задържани лица освен прегледа от лекар са направени тестове за доказване на зараза с COVID- 19.
2. По втория въпрос: „Какви мерки са предприели държавите членки по време на пандемията от COVID-19 за справяне с условията в арестите? Моля предоставете информация за предизвикателствата, пред които сте били изправени във връзка с освобождаването на лицата, за които е било препоръчано да бъдат освободени от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека и СЗО”.
На лишените от свобода са предоставяни дезинфектанти, но не са предоставени маски. На това основание е заведено дело от лишения от свобода Нешков (Съдът в Страсбург е постановявал решения по негови жалби — Нешков срещу България). На охранителния състав в местата за лишаване от свобода са предоставени защитни средства.
Практика в затвора в гр. Пловдив е било постъпващи в ареста лица да бъдат изолирани за 5-6 дни, преди да бъдат смесени с другите арестанти, за да се предотврати внасянето на зараза.
През месеците март и април 2020 г. са спрени свижданията на задържани лица с близки, спряно е и получаването на колетни пратки.
Не са ограничени адвокатските свиждания, но са въведени правила за превенция при посещение на задържани лица (носене на маски, а в началото на извънредното положение в Република България и на ръкавици). Не е ограничавана размяната на документи между задържаните лица и техните адвокати.
Лишените от свобода, които са на лек режим и работят извън местата за лишаване от свобода, не са спрени от работа. При връщането си в затвора след работа те не са били настанявани в отделни помещения.
Според информация в медиите от 30.12.2020 (https://www.24chasa.bg/region/article/9363196) в затвора в гр. Пловдив има връщане на отходни води и макар охранителите да са сигнализирани от лишения от свобода Иван Стоилов, не са взети мерки. За това, че фекалиите развъждат мухи в помещенията и са потенциална заплаха от зараза наред със заплахата от заразата от коронавирус, е подадена информация до Министерството на правосъдието.
Според информация в медиите от 31.12.2020 (https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/vlastta-sofl.yskiyat-zatvor-sledremonta-stana-evropeyski) в Софийския централен затвор е завършил ремонт на четвъртия подпокривен етаж, като е поправен покривът, поставена е външна изолация на сградата, изградени са 18 нови спални помещения със самостоятелни санитарни выли, обща баня и перилно помещение и зала за групова работа с лишените от свобода. Цитирани са представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” , че „се полагат непрекъснати усилия за подобряване на битовите условия в пенитенциарните заведения, съобразявайки се с европейските изисквания”
Не ни е известно да се предприети специфични мерки в изпълнение на Принципите относно третирането на лишените от свобода лица в контекста на пандемията от коронавирусната болест (Covid-19), издадени на 20.03.2020 г. от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне и наказание, в това число — по т. 5 от същите.
Не ни е известно в Република България от арестите и местата за лишаване от свобода да са освободени лица по препоръка на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека и СЗО.
З. По третия въпрос: „Какви мерки са предприели държавите членки, за да осигурят съдебен надзор за лишените от свобода? Моля посочете предизвикателствата при гарантиране на ефективността на производствата по определяне или преразглеждане на законностга на лишаването от свобода и зачитането на правата на лишените от свобода, включително по време на пандемията от COVID-19″.
На 13.03.2020 г. в Република България беше въведено извънредно положение със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Във връзка с извънредното положение беше ограничено разглеждането на дела от съдилищата.
В нито един момент обаче съдилищата не са преустановявали разглеждането на исканията на прокуратурата за задържане под стража и на молбите на задържаните лица за освобождаването им. По време на извънредното положение беше организирано участие на задържаните по skype от местата на задържане, без да се иска съгласието им за това.
Предизвикателства пред ефективността на производствата поражда физическото отсъствие на задържания от съдебната зала тези предизвикателства ще бъдат посочени в отговора на четвъртия въпрос.
- По четвъртия въпрос: „Предоставили ли са държавите членки въможност за видеоконферентна връзка или друго заместващо средство на лично присъствие на задържания или обвиняемия по време на преразглеждането на лишаването от свобода или във връзка с наказателния процес? Изисквало ли се е съгласието на засегнатото лице за такива практики? Какви са предимствата и недостатъците на такива виртуални изслушвания? Моля посочете как тези виртуални изслушвания позволяват откриване и предотвратяване на изтезания и друго малтретиране и как те гарантират поверителността на комуникацията между адвокат и клиент”.
В Република България скоро след въвеждане на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., беше предоставена възможност на задържаните да участват в съдебните заседания чрез видеоконферентна вразка, най-често през платформата Фуре. Тази възможност беше регламентирана в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците:
чл. 6а, ал. 2. „По време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията и на Комисията за защита от дискриминация, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса, съответно производството. За проведените заседания се изготвя протокол, който се публикува незабавно, а записът от заседанието се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола, освен ако в процесуален закон е предвидено друго. Съдът, съответно Комисията за защита на конкуренцията или Комисията за защита от дискриминация, уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние.”
Не бяха направени изменения в процесуалните закони (в случая в Наказателно-процесуалния кодекс), поради което възможността за участие чрез видеоконферентна връзка е предвидена за периода, посочен в чл. 6а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
След обявяване на извънредното положение на задържаните лица не беше предоставяна възможност за избор, конвоирането към съдебните сгради беше преустановено. Те бяха включвани за участие в съдебните заседания през skype.
Това пораждаше редица проблеми, които биха могли да се обобщят такт.
- Невъзможност за конфиденциален контакт на задържания със защитника
- Невъзможност за разговор насаме преди, по време и след съдебното заседание;
- Невъзможност за запознаване на задържания с доказателствата, представени от прокурора в съдебното заседание, и обсъждането им насаме със защитника;
- Невъзможност да се обсъдят и представят доказателства, заверени за вярност с оригинала от задържания, когато защитникът не е виждал оригиналите и това прави невъзможно той да извърши заверката;
- Невъзможност за бързо приключване на наказателното производство и освобождаване на задържания със сключване на споразумение — поради невъзможността споразумението да бъде подписано от задържания в съдебното заседание;
- Ограничаване на принципа за непосредственост. Съдът не може да има лични впечатления „на живо“ от задържаното лице в съдебно заседание, което ограничава възможността задържаният да се представи в добра светлина пред съда;
- Лоша връзка и смущения през skype , които се получават при разговори на охранителите и други лица в помещението в ареста, от което се осъществява връзката със съда;
- Липса на организация съдилищата да изпращат преди съдебното заседание делото за лично запознаване от задържания и ограничаване на правото на лична защита.Отговорите на поставените въпроси не претендират за изчерпателност. Както беше посочено, информацията е получена от практикуващи адвокати, които споделиха опита и впечатленията си, както и от лица, задържани под стража или осъдени на лишаване от свобода.