DeFakto.bg DeFakto.bg
Екатерина Баксанова, Институт пазарна икономика- за натиск над неудобни магистрати – казусът „NE SE CHISTIIII“ с Мирослава Тодорова; проверките срещу Лозан Панов; макар и прекратена, абсурдната проверка срещу съдебния състав, постановил условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман;
а от друга:
- за да реабилитира удобни за статуквото магистрати – ИВСС не намери нищо смущаващо по отношение на Сотир Цацаров и срещата му с Георги Гергов и Сашо Дончев или т.нар. „Цумгейт“; неправомерното изземване на делото за сградата на фалиралата КТБ, разпределено на съдията Милен Василев, от председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева и др.
Затова залогът при избор на главен съдебен инспектор е голям – от неговото ръководство на органа ще зависи дали тази линия на комфортно за властта поведение ще продължи.
Този тупик не се случва за пръв път. Бяхме свидетели на същото институционално блокиране и в края на мандата на предишния главен съдебен инспектор Ана Караиванова. Той изтече през януари 2013 г., а следващият главен инспектор Теодора Точкова бе избрана чак през пролетта на 2015 г. Бездействието на различните състави на парламента е идентично. Основната разлика се състои в поведението на главния съдебен инспектор. През октомври 2014 г. Ана Караиванова подаде оставка от поста си, ставайки не причина, но поне акселератор на поредица от действия, които подтикнаха НС най-накрая да изпълни задължението си и да проведе избор.
Припомняме това на сегашния главен съдебен инспектор, защото в началото на мандата си тя получи голям кредит на доверие от професионалната общност. През годините и с оглед неизчерпателно изброените по-горе примери този кредит „изтъня”. Това се дължи най-вече на произволното (не)изпълнение на предвиденото в Концепцията ѝ, че дисциплинарните мерки ще почиват „на ясни и систематични критерии, позволяващи предвидимост на дисциплинарното наказание. По този начин ИВСС няма да се възприема като „наказателен отряд“, а като орган, притежаващ ръководна роля по оказване помощ на съдилищата и прокуратурите за преодоляване проблемите в тяхната дейност и привеждане на същата съобразно нормативните изисквания“.
Подаването на оставка след изтекъл мандат, чието продължение и непрекъснатост Конституцията не предвижда, ще е акт на добросъвестност, отговорност (към гражданите и магистратите, дали своя кредит на доверие) и държавническо мислене, който има потенциала да поощри парламента най-накрая – вероятно след раздаването на картите след изборите през април – да изпълни задължението си.
