Последни новини
Home / Актуално / Упорството на юридическата некомпетентност постига опасна степен на невежество за избирателния процес

Упорството на юридическата некомпетентност постига опасна степен на невежество за избирателния процес

Defakto.bg

Законодателната инициатива на управляващите за предстоящите избори гъмжи от правни недомислия

Петър Обретенов

На 14 януари, в обръщение до нацията, президентът насрочи изборите за НС на  04. 04. 2021г. и призова отговорните институции да направят необходимото, за да осигурят правото на глас на всеки български гражданин в условията на сполетялата ни пандемия.

Във връзка с тази извънредна обстановка и като резултат от проведените консултации, президентът подчерта, че се налагат промени в Изборния кодекс (ИК ) и изрази очакването си парламентът да приеме съответни на пандемичната обстановка разпоредби.

От управляваща коалиция реагира светкавично: промени в  ИК не е допустимо да се правят непосредствено преди изборите, което било становище на Венецианската комисия[1]. Вместо това, те предложиха законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. То се изчерпва със създаването на нов чл.28 и едно допълнение към ПЗР, с което се предвижда личните документи на избирателите да са валидни пред секционните избирателни комисии, независимо от това, че са с изтекли срокове. Основната уредба е дадена в трите алинеи на споменатия чл. 28. С първата алинея се делегира на ЦИК да приеме 50 дни преди изборния ден „ правила за организацията и реда на изборите, с които да се гарантират живота и здравето на избирателите, членовете на избирателните комисии и другите участници в изборния процес”. С втората алинея се постановява, че избирателите поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, съгласно Закона за здравето, „ гласуват с подвижни избирателни кутии съгласно глава четиринадесета, раздел IX от ИК”, или „ в отделни избирателни секции”. Условията и реда за гласуване по този начин ще се определят от  ЦИК. С третата алинея се предвижда в лечебните заведения, в които са настанени болни от COVID – 19 да се образуват отделни избирателни секции, извън тези, които са предвидени в ИК. Предвижда се правилата определени от ЦИК да подлежат на обжалване пред ВАС.

Така предложените допълнения в избирателния процес са илюстрация на юридическа некомпетентност достигаща до степен на невежество.

Новите правила в избирателния процес са предвидени като допълнение към Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. – ДВ 28/ 24.03.2020г. С решението се обявява извънредно положение за периода „от 13 март до 13.04.2020г.” Няма продължаване на този срок. Следователно, към този момент не сме в извънредно положение и предложените допълнения са несъотносими към фактическата обстановка, която е релевантна за този закон, който има ограничено по време действие, независимо от това, че някои от предвидените в него срокове изтичат след срока на действието му.

След изтичане на срока на извънредното положение се намираме в    „ извънредна епидемична обстановка”, обявена с решение на МС от 14.05.2020 г. с няколкократно удължаван срок, като последното е до 31.01.2021г., взето с решение № 855 /2020г. на МС, на основание  чл.63, ал.2 във вр. с ал.3,т.1,2,3,7 и 8 от Закона за здравето и чл.73 от АПК.

Как и на какво основание законодателите в сегашното НС възкресяват един закон с изтекъл срок на действие, като предвиждат допълнения към него, които предвиждат не удължаване на срокове, а първично регулиране на обществени отношения, които се отнасят до несъществуващо вече  извънредно положение, е въпрос, на който те самите трябва да отговорят? Очевидно имат свръхестествени юридически способности!

Изглежда, че това е нещо като политически рефлекс на Павлов – на инат да отхвърлят всяко предложение на президента, било то вето на закон или предложение за изменение на закон.

Но има още по – съществени правни недомислия в тази законодателна инициатива.

Избирателното право е основно право на гражданите и фундамент, върху който се изгражда демократичната държава. Затова, то може да бъде регламентирано само с нормативен акт от най – висш порядък. Известният френски юрист Роайе – Кохар казва по този повод: „Един изборен закон – това е цяла конституция”[2]. Според чл. 42, аъл.2 от Конституцията „ Организацията и реда за провеждане на изборите и референдумите се определят със закон”. До 2011 г. за различните видове избори имаше отделни закони, които бяха кодифицирани в сега действащия Изборен кодекс. С този кодекс изчерпателно се уреждат обществените отношения свързани с избирателното право. Гласуването с „подвижни избирателни кутии” е изрично и изчерпателно уредено в Глава четиринадесета, раздел IX от ИК.  Измененията и допълненията към този способ на гласуване задължително трябва да са към този раздел на ИК. Това е императивно изискване на чл. 10, ал. 2от Закона за нормативните актове / ЗНА /:

„Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото изменение или допълнение, а не с отделен акт от същата степен”       

В конкретния случай, допълнението даже не е уредено  с нормативен акт от същата степен. Предназначението на кодекса е да уреди изчерпателно „ цял клон от правната система” / чл.4 ЗНА / и предлагания проект е в конфликт със всички принципи за нормотворчество, императивно уредени в ЗНА.

 Изглежда, че правната комисия към НС не познава или не признава тези принципи, защото не за първи път не се съобразява с тях.

Но недомислията от некомпетентност не свършват дотук.

С първата алинея на предложения чл.28 от Закона за извънредното положение се делегира на ЦИК правомощие да „приема правила за организацията и реда на изборите”Но това е буквален цитат от предметния обхват на Избориня кодекс:

„Чл.1. Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори…”

Стигаме до правния абсурд на ЦИК да се възлагат нормотворчески функции, които са изключителна прерогатива на парламента[3].

 По – силна проява на правно невежество едва ли би могла да съществува!

Има ли юристи в този парламент, годни за изпълнение на основната му функция?

 

                              

           

[1] Венецианската комисия съветва съществени промени в изборно законодателство да се правят поне година преди изборите, но този съвет не е спазван.

[2] Цитирано по проф Е. Друмева,  Български закони за избиране на народно събрание, предговор.

[3] ЦИК може да приема само „ Методически указания за работата на избирателните комисии…” . чл. 26,  ал.1, т.3 ИК, които, според константната практика на ВАС, не подлежат на обжалване.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

Основни партии и коалиции дружно “против” радикалния модел 4 за съдебната карта

Дебатът в зала “Тържествена” с акцент върху човешкия фактор и последиците за гражданите и бизнеса …

Съдът: Бившият вицепремиер Красимир Каракачанов е насаждал нетърпимост към ромите

  Изявленията на висши държавници моделират обществените настроения и нагласи, отбелязва Върховният административен съд.   …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.