Defakto.bg
Задържането в деня, когато спецдесант нахлу в Президенството, е необяснимо
Задържането на бизнесмена Пламен Бобоков на 9 юли миналата година за 24 часа от МВР е немотивирано, незаконосъобразно и постановено в разрез с гаранциите срещу произвол, дадени от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Нещо повече – очевидно е било налице „извънпроцесуално съгласуване“ на мярката между полиция и прокуратура, което е порочно.
Това се сочи в решението на съдия Яна Димитрова от Софийския районен съд. На тези основания заповедта е отменена.
Това е поредно съдебно решение по шумните задържания от 9 юли – деня, в който десант от специализирани и военни прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита към Иван Гешев нахлуха в Президентството, а показното игнориране от прокуратурата на институцията на държавния глава отприщи гражданския протест, отекнал и в Брюксел. Нахлуването бе съпроводено с арести на президентските съветници Илия Милушев и Пламен Узунов, както и на Пламен Бобоков. Впоследствие и тримата бяха освободени, което закрепи публичното съмнение за щракването на белезниците като пиар акция на държавното обвинение. И още – и при тримата бе налице полицейско задържане, по Закона за МВР, без „официално“ писмено разпореждане на спецпрокурор. Но „липсата“, сочат и сега събраните данни от Софийския районен съд, вероятно е била привидна.
През ноември миналата година вече бе обявена за незаконна полицейската заповед за арест на президентския съветник Илия Милушев.
По наши данни е отменена и тази за президентския секретар Пламен Узунов.
Сега излиза решението на СРС за Пламен Бобоков. То е от 5 януари тази година и вече е оспорено от прокуратурата пред Административен съд – София-град. Но е повече от говорящо.
На 9 юли Пламен Бобоков бе задържан по ново дело зa “пpecтъпeн cгoвop” зaeднo c Πлaмeн Узyнoв. Първо за 24 часа от МВР, после след повдигане на обвинения за още 72 часа от Спецпрокуратурата, която обаче финално им определи гаранции. Като Специализираният съд драстично намали сумата от 1 000 000 лева за Бобоков на 10 000 лева, включително защото не откри и данни за повечето прокурорски твърдения.
Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa oбвини Πлaмeн Бoбoĸoв и Πлaмeн Узyнoв зa “пpecтъпeн cгoвop” пo чл. 321, aл. 6 HK, ĸoйтo бил зa тъpгoвия c влияниe и пpecтъплeния пo cлyжбa, ĸaĸтo и oтдeлнo зa пpecтъплeниe пo cлyжбa пo чл. 282, aл.2, oт ĸoeтo нacтъпили знaчитeлни вpeди – ypoнeн бил пpecтижът нa пpeзидeнтcĸaтa инcтитyция. B cxeмaтa нa пpoĸypaтypaтa Узyнoв e извъpшитeл, a Бoбoĸoв пoдбyдитeл. Kaтo цялaтa ĸoнcтpyĸция ce cвeждaше дo пpeдaвaнa (чpeз мoбилнo пpилoжeниe) инфopмaция зa cитyaциятa в Либия и Уĸpaйнa, c ĸoятo бизнecмeнът нe мoжeл дa ce cдoбиe “пo пpaвoмepeн нaчин”. Макар че повечето „поверителни“ данни са публикации на БТА.
Заповедта за 24-часовия арест на Бобоков е издадена от младши разузнавач Христо Бечев от СДВР, като основание за нея се сочи чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР във връзка с досъдебно производство от 2020 г. на Специализираната прокуратура, водено по чл. 321, ал.6 (въпросният престъпен сговор). А нормата на Закона за МВР е, че полицейските органи могат да задържат лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“.
Към 9 юли, датата на задържането обаче Пламен Бобоков е имал качеството на свидетел и едва по-късно в този ден (след щракването на белезниците) е привлечен като обвиняем, като постановлението за привличане му е било предявено на 10 юли, установява Софийсикят районен съд.
А в приобщено по делото писмо от следствения отдел на спецпрокуратурата се казва, че не е разпореждано на полицията задържане на Пламен Бобоков и не е издаван съответният акт за това. В същото писмо обаче се посочва, че Бобоков е задържан за 24 часа от МВР с оглед данни за извършено престъпление.
А че решението не е било солово на СДВР свидетелства и фактът, че пред съда и Софийската районна прокуратура, и СДВР защитават издадената заповед като абсолютно законна. Самият издател, младшият разузнавач, не се е явил по делото.
РешениетоЗаповедта за задържане е издадена от компетентен орган, разяснено е правото на жалба и на адвокатска защита. Но тя е в нарушение на нормативните изисквания за съдържанието на акта. Нарушени са изисванията на чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, че в заповедта за задържане трябва да се посочат „фактическите и правните основания за задържането“, като в случая формалното посочване на образувано досъдебно производство изобщо не е достатъчно, категоричен е съдът.
„За обосноваване правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които може да се достигне до обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е участвало в извършването му. По тези съображения съдът не намира за обосновано твърдението на представителя на СРП, че цитирането на разпоредба от НК в достатъчна степен изяснява доказателства, които да дадат основание на полицейския орган да задържи Пламен Бобоков„, се казва в решението на СРС.
Съдия Димитрова цитира делото „Петков и Порфиров срещу България“, в което Европейският съд по правата на човека недвусмислено постановява – не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите законови разпоредби, без посочване на специфичните обстоятелства или действия на задържания, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването подозрението да се базира на разумни основания като част от гаранциите срещу произволен арест, ЕСПЧ приема, че при липсата на конретна фактическа обосновка задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, п.1 от Европейската конвенция спрямо Пламен Бобоков, приема Софийският районен съд.
Макар че това е достатъчно за обявяване на заповедта за задържане за незаконна и нейната отмяна, съдът добавя и друго: Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и е следвало да изложи какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. Това следва и от тълкувателно решение на ВАС от 2004 г., съгласно което липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Като мотиви могат да се дадат и по-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Пред СРС обаче МВР не се е възползвало от тази възможност. Нещо повече, остава неясно какво е наложило наистина задържането на лице, което по цитираната преписка е имало качеството на свидетел, заявява съдът.
Очевидно е, че спрямо Бобоков са били извършени извънпроцесуално съгласувани действия, които страдат от съществени пороци. Не са представени доказателства, че полицейският орган е действал по разпореждане на разследващи за задържане на основание подозрение в извършването на чл. 321, ал.6, даже напротив. А, съгласно ЕКПЧ, задържането представлява ограничение на правото на свобода и по изключение е приложимо за осигуряване явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано предположение за извършване на престъпление или за неговото предотвратяване или при опасност от укриване.
Нито една от тези предпоставки не е била налице спрямо Пламен Бобоков – неговата самоличност е установена, имал е процесуално качество по делото, не е установява със задържането да е предотвратено или преустановено извършване на престъпление, не се сочат данни и за опасност от укриване.
Пламен Бобоков е винен и за участие в твърдяната „организирана престъпна група за боклуците“ заедно с брат си Атанас Бобоков, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живкови др. А от края на м.г. има и обвинение за държане без регистрация на археологически обекти – само това дело се води в Русе.
И двамата братя Бобокови отдавна са категорични – завеждането на дела срещу тях целят да ударят и унищожат успешния им бизнес.
DeFakto.bg DeFakto.bg
