DeFakto.bg DeFakto.bg
Законодателната инициатива на управляващите за предстоящите избори гъмжи от правни недомислия
Петър Обретенов
На 14 януари, в обръщение до нацията, президентът насрочи изборите за НС на 04. 04. 2021г. и призова отговорните институции да направят необходимото, за да осигурят правото на глас на всеки български гражданин в условията на сполетялата ни пандемия.
Във връзка с тази извънредна обстановка и като резултат от проведените консултации, президентът подчерта, че се налагат промени в Изборния кодекс (ИК ) и изрази очакването си парламентът да приеме съответни на пандемичната обстановка разпоредби.
От управляваща коалиция реагира светкавично: промени в ИК не е допустимо да се правят непосредствено преди изборите, което било становище на Венецианската комисия[1]. Вместо това, те предложиха законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. То се изчерпва със създаването на нов чл.28 и едно допълнение към ПЗР, с което се предвижда личните документи на избирателите да са валидни пред секционните избирателни комисии, независимо от това, че са с изтекли срокове. Основната уредба е дадена в трите алинеи на споменатия чл. 28. С първата алинея се делегира на ЦИК да приеме 50 дни преди изборния ден „ правила за организацията и реда на изборите, с които да се гарантират живота и здравето на избирателите, членовете на избирателните комисии и другите участници в изборния процес”. С втората алинея се постановява, че избирателите поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, съгласно Закона за здравето, „ гласуват с подвижни избирателни кутии съгласно глава четиринадесета, раздел IX от ИК”, или „ в отделни избирателни секции”. Условията и реда за гласуване по този начин ще се определят от ЦИК. С третата алинея се предвижда в лечебните заведения, в които са настанени болни от COVID – 19 да се образуват отделни избирателни секции, извън тези, които са предвидени в ИК. Предвижда се правилата определени от ЦИК да подлежат на обжалване пред ВАС.
Така предложените допълнения в избирателния процес са илюстрация на юридическа некомпетентност достигаща до степен на невежество.
Новите правила в избирателния процес са предвидени като допълнение към Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. – ДВ 28/ 24.03.2020г. С решението се обявява извънредно положение за периода „от 13 март до 13.04.2020г.” Няма продължаване на този срок. Следователно, към този момент не сме в извънредно положение и предложените допълнения са несъотносими към фактическата обстановка, която е релевантна за този закон, който има ограничено по време действие, независимо от това, че някои от предвидените в него срокове изтичат след срока на действието му.
След изтичане на срока на извънредното положение се намираме в „ извънредна епидемична обстановка”, обявена с решение на МС от 14.05.2020 г. с няколкократно удължаван срок, като последното е до 31.01.2021г., взето с решение № 855 /2020г. на МС, на основание чл.63, ал.2 във вр. с ал.3,т.1,2,3,7 и 8 от Закона за здравето и чл.73 от АПК.
Как и на какво основание законодателите в сегашното НС възкресяват един закон с изтекъл срок на действие, като предвиждат допълнения към него, които предвиждат не удължаване на срокове, а първично регулиране на обществени отношения, които се отнасят до несъществуващо вече извънредно положение, е въпрос, на който те самите трябва да отговорят? Очевидно имат свръхестествени юридически способности!
Изглежда, че това е нещо като политически рефлекс на Павлов – на инат да отхвърлят всяко предложение на президента, било то вето на закон или предложение за изменение на закон.
Но има още по – съществени правни недомислия в тази законодателна инициатива.
Избирателното право е основно право на гражданите и фундамент, върху който се изгражда демократичната държава. Затова, то може да бъде регламентирано само с нормативен акт от най – висш порядък. Известният френски юрист Роайе – Кохар казва по този повод: „Един изборен закон – това е цяла конституция”[2]. Според чл. 42, аъл.2 от Конституцията „ Организацията и реда за провеждане на изборите и референдумите се определят със закон”. До 2011 г. за различните видове избори имаше отделни закони, които бяха кодифицирани в сега действащия Изборен кодекс. С този кодекс изчерпателно се уреждат обществените отношения свързани с избирателното право. Гласуването с „подвижни избирателни кутии” е изрично и изчерпателно уредено в Глава четиринадесета, раздел IX от ИК. Измененията и допълненията към този способ на гласуване задължително трябва да са към този раздел на ИК. Това е императивно изискване на чл. 10, ал. 2от Закона за нормативните актове / ЗНА /:
„Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото изменение или допълнение, а не с отделен акт от същата степен”
В конкретния случай, допълнението даже не е уредено с нормативен акт от същата степен. Предназначението на кодекса е да уреди изчерпателно „ цял клон от правната система” / чл.4 ЗНА / и предлагания проект е в конфликт със всички принципи за нормотворчество, императивно уредени в ЗНА.
Изглежда, че правната комисия към НС не познава или не признава тези принципи, защото не за първи път не се съобразява с тях.
Но недомислията от некомпетентност не свършват дотук.
С първата алинея на предложения чл.28 от Закона за извънредното положение се делегира на ЦИК правомощие да „приема правила за организацията и реда на изборите”. Но това е буквален цитат от предметния обхват на Избориня кодекс:
„Чл.1. Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори…”
Стигаме до правния абсурд на ЦИК да се възлагат нормотворчески функции, които са изключителна прерогатива на парламента[3].
По – силна проява на правно невежество едва ли би могла да съществува!
Има ли юристи в този парламент, годни за изпълнение на основната му функция?
[1] Венецианската комисия съветва съществени промени в изборно законодателство да се правят поне година преди изборите, но този съвет не е спазван. [2] Цитирано по проф Е. Друмева, Български закони за избиране на народно събрание, предговор. [3] ЦИК може да приема само „ Методически указания за работата на избирателните комисии…” . чл. 26, ал.1, т.3 ИК, които, според константната практика на ВАС, не подлежат на обжалване.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
