DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд обяви първото си за 2021 година тълкувателно решение.
По тълкувателно дело № 5 от 2019 г. върховните съдии отклоняват като недопустимо искането на главния прокурор на Република България (то е на Сотир Цацаров) за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), в чиито предмет на дейност се включва осъществяване на граждански контрол върху дейността на местната власт, анализ за съответствие на действащите общински наредби с нормативни актове от по-висока степен и предприемане на действия по оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове на местната власт, правен интерес да оспорват всички подзаконови нормативни актове, действащи на територията на страната?“.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира искането за недопустимо, тъй като не съдържа реквизитите, изискуеми се от чл.127, ал. 2, т.1 от ЗСВ и т. 11 , б. „а“ от Правилата за тълкувателна дейност, както и че в случая е налице предпоставката на т. 16 б. „д“ от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт искането за приемане на тълкувателно решение съдържа разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането и.
В искането, по което е образувано настоящото тълкувателно дело не е посочена разпоредба от нормативен акт, съответно изложение на спорните въпроси по прилагането и. Видно от съдържанието му се иска тълкуване на понятието правен интерес за определен кръг правни субекти, без да е посочена норма, в противоречие с която и по която са налице спорни въпроси по прилагането и от ВАС. Правният интерес, като процесуално понятие се съдържа в разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 27, ал. 2, т. 5, чл. 159, т. 4, чл. 182, ал. 3, чл. 189, ал. 2, чл. 250, ал. 1 и чл.254, ал. 1от АПК, които разпоредби не са предмет на искането. Отделно от това не е спорно, че преценката за наличие на правен интерес, като законова възможност за съдебна защита на нарушени права, свободи и законни интереси се извършва по всяко конкретно сезиране на съда, съобразно изложените и установени по делото обстоятелства.
Върховните съдии намират направеното искане за недопустимо и на основание чл. 16, б. „д“ от Правилата – наличие на произнасяне по искането.С тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд се е произнесъл, при твърдяна от вносителя противоречива практика по чл. 186, ал. 1от АПК по въпроса: „Могат ли и в какви случаи съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел да оспорват подзаконови нормативни актове?”. Въпреки че този въпрос е по – общо и широко зададен от въпроса по настоящото тълкувателно дело, то даденият по него отговор, а именно че „съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени“, отговаря и на въпроса по настоящото дело. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт това тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната власт и не е налице законова възможност за допълването и/или изменението му. В отправеното до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд искане не са изложени мотиви, основаващи изоставяне на приетото тълкувателно решение.
